Силвия Дей
Еуфория (3)

2

Прекъснах снаха си още щом вдигна телефона.

— Предателка!

Денийз, която в този момент рецитираше името на салона си, направи пауза, след което каза:

— Значи ти се е обадил, а?

— Тук е! — изпъшках и седнах на ръба на леглото.

— В Атланта? Шегуваш ли се? — подсвирна. Чух леко проскърцване на заден фон и си я представих как сяда на яркорозовия стол зад рецепцията. — Здраво е хлътнал.

— Не мога да повярвам, че си ме издала. Не мислиш ли, че ако исках Джакс да знае къде съм, щях да му кажа?

— Хайде де, никога не съм те виждала да гледаш мъж така, както гледаш него. Просто искам да си щастлива.

— Той заслужава да се поизмъчи малко, Денийз. Да се чуди къде съм и да тъгува по мен.

— О, разбирам. Съжалявам.

Раздвижих крака и се загледах в педикюра си.

— Не, не съжаляваш.

— Е, съвсем мъничко — призна. — И сега какво? Ще се сдобрите ли с целувка?

— Положението не е толкова просто.

— А какво е? Обясни ми.

— Мъж среща жена, зарязва я, появява се две години по-късно, изчуква я и почти прецаква голямата й бизнес сделка. После иска да я прекара отново — навярно и в двата смисъла, но този път й признава от самото начало, че в един момент ще я зареже пак.

— Хмм… — Денийз направи балонче с дъвката си и шумно го пукна. — Ако не знаех как те гледа, бих ти казала да го разкараш.

— Навярно ще е най-разумното решение. Какъв е другият вариант според теб?

— Изчукай го до забрава. Така че да преобърнеш света му. Покажи му какво ще изпусне. Постарай се да го заболи, когато реши, че е време да те остави, за да не може да го направи.

Де да беше толкова лесно.

— Мисля, че планът е идиотски.

— Може би. — Снаха ми се разсмя и аз се усмихнах въпреки нежеланието си. — Но той е първокласен мъжки екземпляр, Джиана. Има много по-лоши неща, които можеш да направиш с времето си, от това да прекараш няколко часа в леглото със секси мъжкар, който е влюбен в теб.

Казваше ми тъкмо нещата, които исках да чуя. Даваше ми извинение да продължа напред, вместо да избягам и да огранича загубите си.

— Поощряваш порока ми, Денийз!

— Какво от това. Ако Джаксън ти се отразява зле, помисли си колко полезен е сексът. Отразява се добре на тена, чудесна тренировка е и ти повдига настроението…

Направих физиономия.

— Затварям ти.

— Обичам те! — вметна бързо.

— И аз теб.

Щом приключих разговора, поспрях за момент и потупах брадичката си с края на телефона. Обичах Джакс толкова, че ми беше невъзможно да си тръгна просто така, дори да е за мое добро. Той самият ме обичаше до такава степен, че не допускаше друг вариант, освен да си тръгне. Може би идеята на Денийз не беше чак толкова лоша. Може би вместо да го отблъсквам, трябваше да му дам цялата любов, на която съм способна. Да се постарая да я почувства истински, за да му липсва, когато я изгуби — и то достатъчно, за да се върне при мен.

Имаше проблем обаче, прецакал ме бе в бизнес план. И не можех просто да пренебрегна това. Раната беше дълбока.

 

 

Чад и мениджърът на хотела — Рик, веднага си допаднаха. Приятно ми беше да слушам ленивото им южняшко произношение, очарована и развеселена от двамата мъже. Но когато новият ни познайник предложи да вечеряме заедно и Чад прие, аз отказах, за да не преча на сближаването им. Стори ми се, че е най-добре спътникът ми да изгради собствени връзки с хората от хотела, без да му светя през цялото време. Не бях негова бавачка и не исках да реши, че му нямам вяра сам да движи бизнес делата си.

Върнах се в стаята си и позвъних на Лей.

— Джиана — изрече, щом ми вдигна. — Как върви в Атланта?

— Чад се чувства добре — отвърнах. — Удобно му е тук, отпусна се и е наистина развълнуван. Посещението му се отразява така, както се надявахме.

Шефката ми беше достатъчно прозорлива и попита:

— Ами ти? Добре ли си?

— Джаксън ме последва дотук. — Не й го казах като клюка, която бих обсъдила с Денийз или с някоя от приятелките си. Съобщих й го, тъй като ставаше въпрос за конфликт на интереси, който не можех да избегна. Нямаше да позволя на Джакс да застраши отново работата ми.

— Така ли? — попита замислено. — А ти… какво мислиш за постъпката му?

— Не съм сигурна. Не — поправих се, — всъщност не е така. Много ме е яд, че усложни още повече отношенията ни, като инвестира в „Пембри Венчърс“. На всичкото отгоре се обади на Изабел лично, за да я убеди да дезертира. Не мога да му вярвам, Лей.

Всеки път, щом се сетех за постъпката му, ме обземаше гняв.

— Фатален недостатък.

— Знам. — Имах усещането, че Джакс е действал умишлено, за да задълбочи разрива помежду ни. Но не знаех дали това го прави повече или по-малко опасен. — Трябва да ми кажеш дали рискувам работата си, като се виждам с него.

— Знаеш, че е така. Няма да те уволня, защото не одобрявам приятеля ти. Твоя работа си е с кого излизаш. Но ако Рътлидж отново предприеме действие, за което може да си му дала информация ти, без значение дали си го сторила нарочно, или не, ще трябва да те освободя, за да не страда бизнесът ми. Разбра ли?

Стомахът ми се сви.

— Разбрах.

— Добре. — Смекчи тона си. — Какви са плановете за утре?

Казах й. Макар да говорех спокойно и уверено, не можех да се отърся от страха, който ме бе обзел. Бях изградила плановете за бъдещето си около настоящата си работа и нямах резервен план.

— Осведоми ме какво мисли Чад за чертежа на архитекта, когато го види. И се грижи за себе си, Джиана. За мен си повече от служител. Мисля, че го знаеш.

Кимнах, въпреки че Лей не можеше да ме види.

— Знам. Благодаря ти.

Затворихме и хвърлих телефона на леглото. Започваше да ме боли главата, затова разхлабих шнолата, която придържаше косата ми в стегнат кок на тила. Наистина мразех Джакс в този момент. Не знаех как да се справя с всички емоции, които събуди у мен, откакто се върна в живота ми. Разкъсвах се между желанието да излекувам раните му и да го нараня самата аз.

Пиу. Пристигна съобщение.

Побърквам се, докато те чакам.

Щом видях есемеса на Джакс, в гърдите ми избухна експлозия.

Обадих му се. За всички проблеми в живота ми беше виновен той и трябваше да го знае.

— Кажи ми, че сега влизаш в хотела — изрече вместо поздрав с дрезгав глас.

Не смятах да увъртам.

— Обичам работата си. Тя е най-важното нещо в живота ми, а заради теб може да я загубя.

Отне му секунда, за да превключи.

— По дяволите, Джия…

— Ако ме обичаш поне малко, ми кажи още сега дали това, което си намислил, ще ме остави без работа. Лесно можеш да си осигуриш секс, Джакс. Не съм ти нужна аз.

— Боже. — Издиша шумно. — Засега приключих работата си с Пембри.

Още един отговор, който не казваше нищо. Писна ми. Отговаряше така почти за всичко. Затворих му и хвърлих телефона на леглото. Започнах да се събличам — исках да си взема душ и да сваля от себе си мръсотията, натрупана през този ден.

Мобилният ми иззвъня. Клик. Време беше да го изключа за нощта.

Погрижих се и за телефона в хотелската стая, за да не започне да ме търси и на него. Бях дошла в Атланта, за да прекарам известно време далеч от Джаксън Рътлидж. Имах нужда да се отделя от него въпреки протестите на тялото ми.

— Не ми е нужен той, за да получа оргазъм — смъмрих се на глас. Разбира се, пропуснах малка подробност, най-любимото ми нещо при секса с Джакс беше самият той.

Двайсет минути по-късно бях увила косата си с хавлиена кърпа и говорех по телефона с румсървис. От вратата се понесе нетърпеливо, гневно потропване, което ме стресна толкова, че подскочих. Разбрах кой е още преди Джакс да каже:

— Отвори проклетата врата, Джия.

Стиснах зъби. Нямаше начин от хотела да са му дали номера на стаята ми. Подразних се безкрайно, че Джаксън разполага с необходимите връзки да заобикаля правилата, които важаха за всеки друг човек.

Отново се обърнах към румсървис:

— Знаете ли какво, донесете ми цяла бутилка „Сен Мишел“ вместо чаша. Благодаря.

Джакс почука още по-нетърпеливо.

Прекъснах разговора и хвърлих гневен поглед към вратата.

— Държиш се като дете. — Ядът му се долавяше ясно, макар гласът му да бе приглушен.

— Осъзнай се, Джакс. Не искам да те виждам.

— Много жалко. Не можеш да стоиш вътре вечно, Джия, но аз мога да сложа пазач на вратата, който ще ме предупреди в мига, в който излезеш. Твой е изборът как ще процедираме.

Присвих очи, дръпнах резето и отворих вратата рязко. Джакс веднага ме избута назад, за да ме натика обратно в стаята. За секунда мярнах мъж в костюм зад едрия силует на любовника си, но Джаксън ритна вратата и я затвори.

Бързо се отдръпнах и го огледах. Носеше черен панталон и елек в тон, ризата и вратовръзката бяха сиви и не омекотяваха мрачното му излъчване. Косата му изглеждаше така, сякаш многократно бе прокарвал пръсти през нея, по-дългите кичури падаха по челото му в секси безпорядък. Изучаваше ме трескаво с кафявите си очи и от свъсените му вежди личеше, че е силно раздразнен.

Казвал ми бе, че съм адски секси, когато съм му ядосана, и сега — изправена пред извисяващ се над мен гневен мъжкар — разбрах какво е имал предвид. Стиснал бе зъби, ъглите на пленителното му лице бяха изострени, а чувствената извивка на устните му бе застинала в непоколебима права линия. Изглеждаше опасен и дяволски съблазнителен.

— Писна ми да ме режеш — заяви заплашително.

— О, чувството ми е много познато.

Джакс погледна към тавана, сякаш се молеше за търпение.

— Лей Янг тормози ли те?

— Не. — Скръстих ръце на гърдите си. Искаше ми се да носех нещо повече от лекия хотелски халат, в който се чувствах почти гола. — Всъщност засега е забележително милостива, като се има предвид ситуацията.

Не ме изпускаше от поглед, докато се отдръпвах внимателно от него. Изпълваше преддверието и блокираше изхода, дрешника и банята: „Мондего“ беше много добър хотел, премерено елегантен и обзаведен с вкус, но апартаментът, в който бе отседнал Джакс в Ню Джърси, беше далеч по-бляскав от тази хотелска стая.

— Сделката ми с Пембри няма нищо общо с теб.

— Не ти вярвам.

Вдигна вежди.

— Ти ли не ми вярваш? Или Янг?

— Аз. Знам, че си имал своите причини да го направиш, но не се и съмнявам, че една от тях съм аз. И понеже нещата се наредиха толкова добре, се замислих доколко ми вредиш. Не мога да съм сигурна, че няма да ми спретнеш още някой номер, заради който да те намразя. Точно това целиш, нали? Искаш да прекратя връзката ни, защото ти не можеш.

Изражението му беше непроницаемо, но нещо в погледа му се промени.

— Защо да искам подобно нещо?

— Защото те е страх от мен. Най-вече от чувствата ти към мен.

— Нима?

— Или е това, или баща ти те е стреснал. Кое от двете?

— Казах ти що за човек е — изрече меко Джакс и с тези думи спря отстъплението ми.

— Може би имам повече вяра в теб, отколкото ти самият имаш в себе си. Мисля, че можеш да се справиш с него. Разчитам, че ще ме пазиш.

Засмя се — ужасен, безрадостен звук.

— Смяташ, че ще те пазя от големия лош вълк?

Взирах се в него шокирана, никога не бях долавяла такава горчилка от Джакс. В следващия миг се оказах в мощната му прегръдка — притиснал бе тялото си към мен, а лицето му бе съвсем близо до моето. Беше невероятно красив, най-пленителният мъж, когото съм виждала. И беше адски ядосан.

— Аз съм големият лош вълк, скъпа — изръмжа. — Искаш да бъдеш с мен? Искаш да си ми гадже? Искаш да ходиш на приеми с мен… на събития… да вечеряш със семейството ми, така ли?

— Да! — Повдигнах се на пръсти. — Писна ми да ми звъниш само за секс, Джакс. Имаш десетки жени на разположение за целта. Аз заслужавам повече!

— Десетки ли? Откакто те срещнах, се превърнах почти в монах, за бога! Две жени, Джия. Две. И тъй като ти самата си била с двама оттогава, няма защо да ми натякваш. Имах пълното право да преспя с тези жени, колкото и безсмислено да се оказа.

Ахнах, ужасена, че ме е следил толкова отблизо, та да знае с колко мъже съм спала след раздялата ни.

— Искаш всичко, нали? — изрече грубо. — Добре. Животът ти ще се промени напълно. Личният ти живот вече няма да е поверителен. Ще…

— Да не би сега да е? За бога, Джакс, следил си ме с години. Да не би…

— Джия, всяко съмнително нещо, което си правила някога, ще лъсне в утрешните новини. Ще нищят дори живота на братята ти. Няма да пожалят нито родителите, нито приятелите ти. Излезеш ли от вас, фотографите ще те следват навсякъде. Ще се интересуват от всичко — от това за кого гласуваш до дрехите, които носиш.

Преглътнах с усилие.

— Ще се преместиш при мен. В моя апартамент ще си в безопасност, но не знам с какво ще се сблъскат братята ти. Или снаха ти. С теб винаги ще има охрана. И не искам и да чувам колко е неудобно навсякъде да те придружава някой — човек, с когото ще трябва всеки ден да обсъждаш графика си.

— Не можеш да ме изплашиш — излъгах шепнешком. Сърцето ми препускаше от тревога. Винаги се стараех да защитавам семейството си. Когато нещо заплашеше роднините ми, ставах опасна.

— О, ще го направя — предупреди ме мрачно. — Досега си виждала само най-доброто от мен, но ако искаш всичко, ще го получиш. И хубавото, и отвратително грозното.

— Дай го насам — предизвиках го. Започвах да се ядосвам отново, защото умишлено се държеше като задник.

— Пътувам често. Ще будуваш до късно много нощи, отегчена до сълзи, а на следващия ден ще трябва да ставаш за работа. Ще ти казвам какво да носиш, какво да говориш, как да се държиш. Това правя, Джия. Имиджът е всичко в политиката и бизнеса, но ти вече го знаеш, нали? Променила си се толкова много, че понякога ми е трудно да те позная.

Възнегодувах и се дръпнах рязко от него.

— Благодаря ти, Джакс — казах саркастично. — Много улесни решението ми.

Изви устни в жестока усмивка.

— Изплаших те, нали?

Бях толкова огорчена от неговите глупости, че ми се щеше да изкрещя. Никога не сме били жестоки един към друг. Отчаяно исках да се отдалеча от него.

— Бих се изправила срещу всичко това и дори срещу повече, за да бъда с мъж, който ме обича истински — заявих хладно. — Но не бих се примирила с тези неща заради един гадняр.

Стисна юмрук, изглеждаше готов да го забие в стената.

Посочих към вратата.

— Моля те, върви си, Джакс. В момента не мога да те гледам дори. — Още една лъжа. Никога нямаше да ми омръзне да съзерцавам този мъж. Но ми беше писнало да се занимавам с него. Исках почивка, и то с основание.

— Казах ти всичко в очите и ти откачи. — Прокара ръка през лицето си и изруга.

— Не — поправих го. — Искаше да ме изплашиш и получи желаното. Ще се задоволя с уговорката ни за секс без обвързване, но ще се виждаме по моя преценка, а не щом на теб ти скимне. Ще ти звънна, когато ми потрябваш, така че не си прави труда да ми се обаждаш, няма да ти вдигна. И спри да се появяваш навсякъде, където отида. Зловещо е.

— По дяволите. — Джаксън пристъпи и посегна към мен.

Отдръпнах се бързо.

— Не ме докосвай.

Прониза ме с тъмен поглед.

— Все едно ми казваш да спра да дишам. Мамка му, какво искаш от мен, Джия? Опитвам се да задоволя желанието ти и пак не е достатъчно.

— Разбира се, че не е! Заложил си ми толкова много клопки, от които е невъзможно да се измъкна. Защо да тръгвам по този път изобщо?

— Живея под микроскоп. Такова е ежедневието ми! Не мога да го променя.

— Можеше да кажеш: Чуй ме, Джия, няма да ти е лесно да живееш с мен, но аз те обичам. И ще направя всичко възможно общият ни живот да си струва трудностите, пред които ще се изправим. Или нещо подобно!

— За бога — простена. — Това да не ти е някой розов роман! Аз съм просто мъж, който се опитва да ти даде каквото искаш, за да те има.

Да бе. Знаеше какво искам и се съпротивляваше с все сила.

— Е, сега можеш да запазиш живота си какъвто е и да ме имаш… когато съм в настроение. — Вдигнах ръка, за да го предупредя: — Определено не сега. Ще ти звънна, щом се върна в Ню Йорк.

— Добре. Все тая. — Обърна се и закрачи към вратата със скована походка.

Донякъде ми се искаше да склоня; да го довлека обратно с молба да остане при мен; да преспя с него и да усетя невероятната интимност и чувствената близост, които никой друг не можеше да ми даде. Но и двамата имаше върху какво да мислим, а за тази цел се нуждаехме от време… и усамотение.

Джакс отвори рязко вратата и излезе в коридора. Преглътнах думите, заседнали в гърлото ми, и посегнах към смартфона на леглото си, за да не го гледам как си тръгва.

Щом чух затварянето на вратата, затворих очи и издишах треперливо. Нямаше да преодолеем този скандал, той щеше да промени отношенията ни. Завинаги.

— Аз…

Дъхът ми секна, щом долових гласа на Джакс.

— Обичам те. Чуваш ли? Толкова много, че направо се побърквам.

Краката ми се подкосиха и посегнах към близкия стол, за да запазя равновесие. Мечтала бях да чуя тези думи, но сега, когато той ги изрече, не можех да ги осъзная. Разбрах колко е разстроен Джакс едва когато ме стисна за раменете и зарови лице във врата ми.

— Искам те у дома — изрече нежно. — Искам да се будя до теб, да те прегръщам, докато заспиваш, да се прибирам при теб след работа и да вечеряме заедно. Искам онова, което имахме в Лас Вегас, но тогава нещата бяха различни. Имах те само за себе си. Сега няма да е така.

Положих дясната си ръка върху неговата лява.

— Разбирам. Ще се справя с това.

— Надявам се — промълви и ме завъртя. — Защото вече няма да мога да те оставя, Джия. За добро или лошо, си моя.