Силвия Дей
Еуфория (2)

1

— Този мъж е страхотно парче. Може да ме обслужи по всяко време.

Хвърлих ядно поглед към телевизора в хотелската стая, докато вадех от багажа тоалетните си принадлежности. Един бог знае защо бях избрала канал, по който тече дневно токшоу, но определено не бях очаквала да видя любовника си на екрана… нито да чуя как бляскавите водещи обсъждат колко е неустоим.

— Нищо чудно да сложи кабинки за гласуване във всеки ресторант на Пембри — подхвърли другата водеща.

Поклатих глава и се отправих към банята. Още ме жегваше, щом се сетех за инвестицията на Джакс в „Пембри Венчърс“. Не бях сигурна, че изобщо някога ще успея да му простя, задето ме прецака така. Може би не трябваше да го приемам толкова лично, за него това беше просто бизнес по всяка вероятност, но има неща, които човек просто не причинява на любимите си хора. Да саботира работата им например — особено ако я обожават. Решила бях да разбера на всяка цена каква е причината за поведението му. И да го накарам да си плати за измяната. А колкото до любовта ми към него, тя нямаше да промени моето решение. Всъщност не бях сигурна, че е в състояние да промени каквото и да било.

Тъкмо оставях чантичката с гримовете си на закачалката за кърпите, когато телефонът в хотелската стая иззвъня. Предположих, че ми е отнело доста повече време да разопаковам багажа си, отколкото на Чад, който навярно вече бе готов да се отправим към строителната площадка и да видим ресторанта му — част от същия хотел, в който бяхме отседнали. „Мондего“ се превръщаше във водеща дестинация в Атланта и скоро щях да го докажа на спътника си, дори да се наложи да поизцапам с прах обувките си „Джими Чу“ по време на огледа. Вдигнах телефонната слушалка, подпъхнах я под брадичката си и казах:

— Хей, настани ли се вече?

— По дяволите, Джия! Включи си мобилния! — Дълбокият секси тембър на Джакс докосна всичките ми сетива и в съзнанието ми нахлуха любими горещи спомени. Усетих приятен гъдел, щом си дадох сметка какви усилия е положил, за да ме издири. Джаксън Рътлидж беше зает мъж и имаше огромен избор от жени. Беше напълно излишно да ме преследва из страната. И повече от ласкателно.

Наведох се над плота в банята.

— Ако още не си разбрал, отбягвам те.

— Няма да ти се получи.

Стиснах зъби. Може да беше същински звяр в леглото и да се радвах истински да чуя гласа му, но какво от това? Все още му бях ядосана.

— Затварям.

— Не можеш да ми избягаш — предупреди. — И не можеш да ми погаждаш номера като вчера. Трябва да поговорим.

— Съгласна съм. Но в такива случаи ти обикновено заявяваш, че мога да ти бъда само другарче за секс, без да ми обясниш защо. Нямам необходимото търпение, за да се въртя в омагьосан кръг. Ако не възнамеряваш да ми дадеш истински отговор, няма да ти отделя и секунда от времето си.

— Ще ми дадеш много повече от времето си, Джия. — Потръпнах, разпознала този тон. Сякаш казваше: „Ще те чукам до забрава.“

— Ще ти се.

— Кацам, Джия. Ще бъда в хотела ти до час и ще се срещнеш с мен.

— Какво? — От вълнение пулсът ми се ускори предателски. Откакто оставих Джакс миналата вечер, бях ужасно възбудена. — Не мога да повярвам, че си ме последвал до Атланта! Откъде, по дяволите, си разбрал, че съм тук?

— От снаха ти.

Щях да си поговоря с Денийз. Тя знаеше, че не искам да чувам Джаксън, така че явно го бе направила нарочно.

— Тогава обръщай самолета и се връщай у дома. Тук съм по бизнес дела, Джакс. Не искам да се доближаваш до работата ми, нямам ти доверие.

Усетих, че съм налучкала правилния подход, щом чух как рязко си поема въздух.

— Добре. Ще пратя кола за теб. Ще се срещнем в моя хотел — отсече.

— Днес имам задачи за вършене. Когато се поосвободя, ще ти звънна. И ще намеря неутрално място за среща. — Може би бар или някой мол. Някъде, където проявите на интимност не са приети. Уви, не вярвах, че ще мога да му устоя, след като вече знаех какви са истинските му чувства към мен.

— В хотела ми, Джия — повтори той. — Срещата на обществено място няма да те спаси. Ще се чукаме здраво и дълго, където и да се видим. По-добре да не ни арестуват и да не попадаме по страниците на таблоидите, не мислиш ли?

— Наистина трябва да поработиш върху егото си.

— Скъпа, ще лазя на колене, ако е необходимо.

Беше мой ред да си поема рязко въздух. Знаеше как да ми повлияе, как да строши преградите ми и да ме остави беззащитна. Опитах се да сторя същото с него.

— Кажи, че ме обичаш, Джакс.

Настъпи мълчание.

— Любовта никога не е била сред проблемите ни.

Затвори и ме остави сама на линията. Както обикновено.

* * *

— Най-после започва да ми се струва реално — заяви Чад, докато оглеждаше строежа.

Усмихнах се.

— Това е добре.

Посегна към ръката ми и я стисна. Срещнали се бяхме на оказаното място, той се появи по официална риза с разкопчана яка, затъкната в свободни дънки. Червеникавокестенявата му коса беше поизраснала, бретонът падаше като завеса над челото и обрамчваше изумителните му зелени очи. Нямаше две мнения по въпроса: Чад Уилямс беше привлекателен мъж. На идване към строежа бе обрал женските погледи, но не им бе обърнал внимание. Надявах се да е все така, или поне докато отворим първия ресторант. Немалко майстор готвачи се главозамайваха от славата и впоследствие бизнесът им бързо тръгваше надолу.

— Какво следва оттук нататък? — попита и се обърна да ме погледне.

— От „Мондего“ чакат само да потвърдим сделката, за да се захванат по-сериозно със строежа — обясних. — Архитектът ще преправи първоначалния дизайн така, че мястото да събира трима готвачи. Ако новият проект ни хареса, ще дадем официално съгласие и градежът ще продължи с пълна пара.

— Леле. — Издиша шумно и се ухили. — Нямам търпение да видя чертежите.

— Ще ги прегледаме утре. Би трябвало да ни дадат сравнително ясна представа как ще изглежда сградата. А щом се върнем в Ню Йорк, ще ви съберем с Инес и Дейвид, за да се заемете с планирането на менютата за дуелите. Ще е хубаво да подготвите и техни вариации спрямо региона, където е разположен всеки хотел.

Чад кимна.

— Каква тежест ще има тяхната дума по време на целия процес?

— Голяма, що се отнася до менютата — признах. — Избрахме ги заради таланта им и трябва да им позволим да правят това, в което са най-добри. Но като изключим тази част, твоето мнение е определящо. Ти си нашата звезда и ракета-носител. Ще дърпаш Инес и Дейвид напред. Поне засега.

Спътникът ми се поусмихна унило.

— Надявам се това да не предизвика проблеми.

— Подозирам, че ще ти е по-лесно да работиш с тях, отколкото със сестра си.

— Ха! Несъмнено. — Пошегува се, но в изразителните му очи се мярна тъга. Щеше да е много по-добре, ако Стейси също бе подписала с нас и бе започнала този проект с Чад. Джакс беше допринесъл за разрива между близнаците Уилямс, което бе иронично предвид огромните усилия, които полагаше за собственото си семейство.

— Говорил ли си с нея, откакто гръмна новината за „Рътлидж Кепитъл“ и „Пембри Венчърс“? — попитах внимателно.

Събеседникът ми стисна устни.

— За да й дам възможност да злорадства ли?

— За да я поздравиш. Нали се сещаш, да подадеш маслинова клонка.

— Тя ще се държи идиотски.

— Възможно е. — Сложих ръка на рамото му. — Но ти ще се чувстваш по-добре, ако го направиш. А след време, когато сестра ти се осъзнае, ще можеш да й го натякваш.

Думите ми го разсмяха.

— Ще си помисля.

— Впрочем гладен ли си?

— Умирам от глад. Хайде да ядем. — Протегна ръка към мен и аз я поех. — Наоколо има страхотни ресторанти за пържено пиле с гофрети.

— Гофрети и пържено пиле? Едновременно?

— Комбинацията е много вкусна, мила моя. Ако не си я опитвала досега, значи не си живяла.

— Всъщност звучи убийствено. Или ще ме убие, или ще кача още пет излишни килограма.

Чад вдигна ръката ми до устните си и я целуна.

— В такъв случай ще ти помогна да ги свалиш.

— Лош човек си ти, Чад Уилямс — смъмрих го шеговито.

Безобидното му флиртуване бе в пълен контраст с поведението на Джакс, който си беше опасен във всеки един аспект. Сякаш прочел мислите ми, той заяви:

— Впрочем Лей ме предупреди, че между теб и Джаксън Рътлидж има нещо.

Вцепених се от изненада, но после осъзнах, че шефката ми е постъпила правилно. По-добре да изгладим потенциалните проблеми сега, отколкото Чад да разбере по-късно и да реши, че умишлено сме скрили нещо от него.

— Излизахме за малко преди две години.

— А сега? — Погледна ме. — От него ли бяха цветята?

— Да. Сега той… — Представих си го как лети насам с частния си самолет, за да ме види. Да преспи с мен. — Върна се в живота ми и се намеси в работата ми, което никак не ме радва.

— Кое не те радва? Че се е върнал в живота ти? Или че се е намесил в работата ти? А може би и двете?

— Работата ми е моят живот — казах, щом се озовахме на улицата и сигнализирахме, че се нуждаем от такси. — Той не може да ти създаде повече неприятности, Чад. Сделката с „Мондего“ е подсигурена. Продължаваме напред.

— А на теб може ли да създаде проблеми?

— За мен не се тревожи.

Пресегна се, за да ме прегърне през раменете, и ме придърпа към себе си.

— Разбира се, че се тревожа за теб. Ти си късметлийският ми билет.

Бутнах се закачливо в него.

— Закъде?

— Сякаш не знаеш, моя скъпа Джиана. Към славата и богатството.

 

 

Трябва да призная, че южняшкото пържено пиле, сервирано върху гофрета, се оказа дяволски добро. Изядох повече, отколкото трябваше, и се прибрах в хотелската си стая с патешко поклащане. Много ми се искаше да подремна, но с Чад имахме уговорена среща с мениджъра на хотела за три и половина и не исках да съм сънена за нея. Нямаше да дискутираме нищо важно, идеята беше просто да се запознаем на по чаша кафе, но работата си е работа. Отворих лаптопа и седнах на бюрото, за да прегледам електронната си поща. Отговорих на две писма от Лей относно Дейвид Лий, преди да отворя мейла от Диана Джонсън, който бях забелязала още при зареждането на пощата. Извадих мобилния телефон от чантата си и го включих, след което набрах номера на репортерката. Игнорирах известията за гласови съобщения и есемеси от Джакс.

— Диана Джонсън — отговори оживено тя.

— Здрасти. Джиана Роси е.

Отворила бях профила й в linkedin.com и се взирах в снимката й. Беше брюнетка с дълга коса и тъмни очи. Някога бяха хубава двойка с Винсент — и двамата тъмни и привлекателни. Връзката им не продължи дълго, но пък същото можеше да се каже за повечето връзки на брат ми. Харесваше му да има стабилна приятелка, но покрай дългите часове, които прекарваше в „Роси“, самият той не беше от най-стабилните гаджета.

— Джиана, здравей. Как си?

Отпуснах се на облегалката, изпънах крака и изритах обувките си.

— Аз съм добре. Ти как я караш?

— Преследвам поредната история. — Тонът на Диана се промени, прозвуча по-съсредоточена. — Винсент спомена, че искаш да проуча някого…

— Джаксън Рътлидж.

— Разбира се. — Издиша шумно. — Ще споделиш ли защо?

— Ние… се виждаме.

Репортерката се позасмя.

— Загадъчен милионер с повече тайни, отколкото долари в сметката? Знам ги тези.

Потупах носа си. Наясно бях, че за да запазя разсъдъка си, е най-добре да се откажа. Но бях сигурна, че няма да го направя.

— Просто искам да го разбера по-добре. Трябва да знам дали си губя времето, като обмислям сериозна връзка с него.

— Най-вероятно — заяви безцеремонно Диана. — Каква информация ти трябва? Не съм частен детектив, а и има издадени много книги за фамилията Рътлидж. Колкото до бившите му гаджета, можеш да ги проучиш и в гугъл.

— Не, не ме интересуват тези неща. Навярно не можеш да ми помогнеш. Може би искам да знам нещо, което само той може да ми каже. — Въздъхнах. — Не разбирам защо е готов на всичко за членовете на семейството си, макар понякога да изглежда, че не ги харесва особено. Често ме предупреждава да стоя далеч от тях. Преди си мислех, че ме крие като лош навик, но сега ми се струва, че… ме предпазва от тях.

— Ако го е грижа за теб, може и така да е. Членовете на семейство Рътлидж са като тигрови акули. Плуват в една утроба и се изяждат един друг, а накрая оцелява само най-силният.

Застинах, щом си спомних думите на Джакс от предната вечер. Плуваш сред акули, а се държиш, сякаш си на почивка.

— Добре… — изрекох внимателно. — Коя е най-силната акула в семейството в такъв случай? Паркър Рътлидж?

— Несъмнено.

Джакс беше споменал, че родителите му са се оженили по любов, но после са били нещастни.

— Какво знаеш за майката на Джаксън?

— Лесли Рътлидж? Истинска загадка. Почти не се е появявала на публични събития в последните пет години преди смъртта си, а и като цяло винаги е избягвала светлините на прожектора.

— Джакс отказва да говори за нея.

— Мога да се поразровя и да видя какво ще изскочи, но ще отнеме известно време. Започнеш ли да проучваш някой Рътлидж, винаги изпълзяват тълпи охранители.

Въздъхнах. Била съм силно заблудена да си мечтая за нормален живот с Джаксън.

— Каквото и да откриеш, ще съм ти благодарна.

— Разбира се.

Станах и раздвижих рамене. Щях да разпитам лично Джакс за семейството му, но не беше зле да имам и резервен план. Особено предвид досегашното развитие на отношенията ни.

— Благодаря ти, Диана.

— Ей, ще се пазиш, нали? Мъже като Джакс могат сериозно да те прецакат, ако не внимаваш.

— Да, знам. Мерси. И ти се пази.

Затворих на репортерката и оставих смартфона си на бюрото. Тъкмо се върнах към останалите писма в електронната си поща, когато чух сигнал за получено съобщение. Погледнах екрана на мобилния си и видях, че е от Джакс. Изтропах малък танц на килима, преди да осъзная какво върша.

Знам, че си мислиш за мен.

Изсумтях, щом прочетох посланието му.

— Все тая.

Очевидно ти си мислиш за мен — написах.

Освен това те и сънувах.

Усмихнах се на отговора. Едно от любимите занимания на подсъзнанието ми бе да включва Джакс в сънищата ми.

Надявам се да е било бизнес кошмар, в който съм те издухала като конкуренция.

Минута по-късно:

Беше мокър сън, в който ми духаше.

Засмях се. Сменил бе тактиката от предния ни разговор, вече не беше безкомпромисен и твърд, а просто палав. Когато дадена стратегия не работеше, Джакс бързо го разбираше. Започнах да му пиша отговор, но той ме изпревари. Телефонът ми иззвъня. Вдигнах и той заговори, преди дори да кажа „ало“.

— Смучеше ме страхотно, скъпа — каза нежно. — Не можех да дишам, толкова хубаво ми беше. Подръпваше главичката на члена ми с горещата си малка уста, ближеше ме с език, стегнала бе длан около пениса ми и я движеше нагоре-надолу неуморимо. Свърших толкова силно заради теб. И ти глътна всичко, миличка. Всяка капка, Джия.

За миг останах без думи. Съзнанието ми се изпълни с картините от съня на Джакс, представих си как наистина правя всичко това. Обичах да му духам. Обичах да усещам члена му в устата си… обичах вкуса и миризмата му. И обожавах реакцията му. Той се изгубваше напълно в удоволствието, безсрамен в своята наслада. В такива моменти усещах онази интимност с него, за която толкова копнеех.

— Ти винаги си обичала да смучеш члена ми — изрече с кадифен глас. — А аз бих прекарал целия си живот в устата ти, ако можех. Бог ми е свидетел.

— Егоистично копеле — продумах, възвърнала гласа си.

— Когато става въпрос за теб, съм такъв. — Въздъхна. — Лежа си в леглото гол и надървен и се чудя защо, по дяволите, не си при мен.

— Нямаш ли си нещо за правене?

— Искам да оправя теб.

Чух сигнала на електронната му поща за новопристигнало писмо и се засмях.

— Лъжец. Работиш.

Преди си устройвахме телефонни секс игри и често свършвахме едновременно. Нямаше по-прекрасно нещо на света от начина, по който Джакс изричаше името ми по време на оргазъм.

— Хвана ме — призна невъзмутимо. — Опитвам се да не мисля за теб и се провалям с гръм и трясък.

— Навярно защото работиш над сделката, с която ме прецака.

— Обеща ми порция гневен секс — напомни ми с очевидно удоволствие. — Очаквам я, скъпа.

— Докато съм в такова настроение, не е добра идея да допускаш зъбите ми в близост до члена си.

Джакс се засмя и ме развълнува. Имаше най-хубавия смях — дълбок и плътен.

— Дори заплахите за физическа саморазправа не могат да намалят желанието ми. Ела при мен, Джия.

— Не мога. След малко имам среща.

Станах и отидох до прозореца, не ме свърташе на едно място. Дръпнах прозиращото перде и погледнах надолу към градския пейзаж на Атланта. Къде ли беше Джакс? Задавах си този въпрос всеки ден през последните две години. Но не и той. Вместо да се пита къде съм, бе наредил да ме следят.

— А и не спомена ли, че искаш да поговорим? Едва ли ще разменим много думи, ако дойда в хотела ти.

Помълча около минута, а после каза:

— Имаш чудесно семейство. Винаги съм знаел какво е отношението им към мен, без значение дали е добро или лошо. Те не лъжат и не си губят времето с дребнави глупости. Добри хора са.

— Благодаря — промълвих. Гордеех се с роднините си, гордеех се, че съм част от семейство Роси.

— Моето семейство не е такова, Джия. Не се подлъгвай по чара на баща ми. Той отделя внимание само на хора, които са му полезни.

— Джакс, аз нямам нищо.

— Имаш мен — отвърна мрачно.

— Да не мислиш, че баща ти иска да ме използва срещу теб?

— Може би. Или просто ще те използва. Може да е всичко, мила. Повярвай ми, той винаги си има причина.

Опитах се да осмисля отношенията между Джакс и Паркър — баща и син, които си нямаха доверие.

— Заради него ли стоя далеч от мен през последните две години?

Заради него ли беше решен да ме изостави отново?

— Стоях настрана, защото така беше най-добре за теб.

Мразех половинчати отговори.

— Но ето те тук. Дай ми добра причина да се видим, Джакс.

— Защото ти го искаш.

— Измисли нещо по-добро.

Издиша бързо.

— Защото аз го искам. Защото имам нужда да прекарвам време с теб. Когато сме заедно, се чувствам… човек. И ми се струва, че не съм пълен негодник.

Затворих очи и сложих ръка на гърдите си. Сърцето ме заболя от думите му. Исках да знам защо винаги се подценява, защо смята, че не е достатъчно добър за мен. Трябваше да науча отговорите.

— Когато съм с теб, се чувствам самотна — казах му честно. — И си мисля, че искам да намеря някой, който да е постоянна част от живота ми. Някой, на когото бих могла да разчитам.

— Ще ми се да бях този някой.

— Да. На мен също.