Силвия Дей
Еуфория (12)

Епилог

— Още не мога да повярвам, че е истина — изрекох и вдигнах поглед към Лей.

Шефката ми се ухили и леко чукна тънкостенната си чаша с шампанско в моята.

— Истина е, също като огромния годежен пръстен на ръката ти.

Протегнах ръка, както правех стотици пъти на ден, и се захласнах по петкаратовия изумруд, с който Джакс ми се врече. Предложението му беше най-вълнуващото събитие в живота ми, макар че отварянето на първия ресторант от веригата „Трифекта“ не оставаше по-назад.

Откъснах поглед от бижуто и насочих вниманието си към майстор готвачите, които бяха звездите на празненството. Чад, Дейвид и Инес изглеждаха като едно неделимо цяло и разговаряха с ВИП гостите, поканени на специалното откриване в зала „Атланта“.

— Чад е страхотен! — изтъкнах очевидното. Лей беше чувствена жена и не би пропуснала да забележи, че апетитният мъжкар е истинска наслада за окото. — Адски много се гордея с него.

— А аз адски много се гордея с теб. Без твоите упоритост и отдаденост нямаше да сме тук сега.

— Благодаря ти, че ми даде тази възможност — казах.

Усмивката й ме изпълни с радостен гъдел. Брошката с логото на „Трифекта“ искреше на яката на червената й прилепнала рокля, обгърнала изящното й тяло. Заради разпуснатата коса и блясъка в очите си изглеждаше млада и енергична.

— Съчувствам й — промърмори Лей и дискретно посочи към края на тълпата, където се навърташе Стейси Уилямс и не сваляше очи от брат си. — Интересно кога ли ще отвори своя първи ресторант?

— Добър въпрос. Засега нищо не съм чула.

Красивата червенокоска не изглеждаше особено радостна. Дали защото брат й влезе в отбора на известните преди нея, или защото Иън не се отделяше от Изабел цяла вечер? По всичко личеше обаче, че Пембри си има нова фаворитка.

— Притеснява ли те, че той е тук? — попитах, след като обходих залата с поглед и най-после открих Джакс, който говореше с водещия на едно телевизионно предаване по „Фууд Нетуърк“.

Поех си дълбоко въздух и се насладих на обаянието на моя мъж, което не спираше да ми въздейства все така силно въпреки месеците, прекарани заедно. Носеше стилен черен пуловер и черни панталони, от които смятах да го освободя само след няколко часа. Той улови погледа ми и намигна.

— Кой, Иън ли да ме притеснява? — Лей поклати глава. — Щях да се изненадам, ако го нямаше. Върви да го поздравиш.

— Защо не дойдеш и ти?

— Когато той благоволи да дойде при мен, ще го поздравя — усмихна се. — Даже ще го черпя едно питие. Поне това му дължа.

Вдигнах чаша в прощална наздравица и последвах съвета й — смесих се с тълпата. От скритите колони се носеше разнообразна фюжън музика и сякаш отразяваше вида на менюто. На гостите много им харесваше храната и настроението беше приповдигнато. Отварянето на ресторант си беше грандиозно събитие. А аз, също като Лей, не можех да живея без големи постижения. Съвсем скоро и Винсент щеше да открие свой собствен ресторант „Роси“. Имаше толкова много поводи за празнуване! Всичко в живота ни се нареждаше.

— Поздравления, Джиана! Страхотно постижение.

Спрях и погледнах към Иън Пембри. Майка ми би го нарекла „симпатяга“. Аз го възприемах като обаятелен мъж с неоспорим чар.

— Благодаря — изрекох и протегнах ръка. — Но всичко е заслуга предимно на майстор готвачите.

Докосна пръстите ми със сухите си устни.

— Знам много добре колко работа отнема организирането на подобно събитие. Поздравленията ми са за теб, и то съвсем заслужено.

Кимнах в съгласие и казах:

— Нямаше да успея без Лей. Тя е прекрасен учител.

— Знаеш ли — в сините очи на Пембри проблесна закачлива искра — колко много можеш да постигнеш съвсем сама, без Лей. Потърси ме, когато си готова за тази решителна стъпка.

За момент се поколебах, после реших, че няма да си държа езика зад зъбите:

— Ти постъпи много лошо с нея. А тя те обичаше.

Иън се вцепени, но преди да отговори, спря поглед върху някого зад мен. Разбрах кой е привлякъл вниманието му, когато през кръста ме прегърна твърда като желязо ръка.

— Джаксън — поздрави го Пембри сухо. — Разбрах, че и на теб трябва да честитя.

Джакс ме придърпа към себе си и каза:

— Аз съм щастливецът, който получи втори шанс.

Изгледах Иън многозначително, тъй като репликата на годеника ми подчертаваше казаното от мен. Възрастният мъж пестеливо се усмихна в отговор.

Джакс ме поведе нанякъде. Галеше кръста ми със силната си ръка по такъв начин, че в ума ми веднага изплуваха разгорещени помисли.

— Резервирах същата стая, в която бяхме тук предишния път.

Нямаше как да забравя онази среща. Беше повратна точка в отношенията ни — началото на един край, който постави ново начало.

— Да не би да ставаш сантиментален? — попитах закачливо, спрях и го погледнах в очите.

— Опитвам се да поправя грешките, допуснати в миналото.

— О, така ли? И кои по-точно?

Той нежно прокара пръст по носа ми и трапчинката му се показа. Потупа леко върха на нослето ми, при което меко казано ми се подкосиха краката.

— Оставих те гола и изгаряща от желание. Трябва да поправим това.

— Мисля, че си ме поставял в неудобно положение повече от веднъж. Май трябва да си направя списък.

— Добра идея — засмя се Джакс.

— Може да се окаже доста дълъг списък — предупредих го и си спомних всичките пъти, когато ме докарваше до ръба на възбудата, а после ме принуждаваше да чакам и да си мисля как ще полудея.

Улови ръката ми и започна да си играе с годежния пръстен.

— Добре, че имаме на разположение толкова много време.

Цял живот. Тъкмо колкото да ни стигне.