Силвия Дей
Еуфория (10)

9

— Разбирам защо си го направила — заяви Нико, — но и аз бих се вбесил, ако някоя мацка изпрати разследващ журналист по петите ми.

Гласът на брат ми в слушалката и фоновият шум, който се чуваше около него от поредната натоварена вечер в „Роси“, успокояваха нервите ми.

— Но ние не излизаме от време на време — отвърнах и погледнах полуготовия куфар, който лежеше в краката ми и напомняше, че в момента с Джакс сме в доста несигурна ситуация, — а живеем заедно.

— Още по-лошо. Защо ти е да търсиш информация за мъжа, при когото живееш, от някаква съвсем странична жена? Откачено е, Джиана! Ще те попитам пак, наистина ли искаш да живееш така?

Намръщих му се през телефона.

— Не, разбира се, че не.

— Тогава се изнасяй оттам, по дяволите, и си намери някой свестен тип, който да ти даде това, което искаш.

— Опитах. Не се получава.

— Постарай се повече — изсумтя.

— Може ли да спреш с обвиненията за момент и да ми помогнеш да се измъкна от тази каша? Защо мъжете винаги се опитват да разрешат проблема, когато ние искаме просто да споделим, а търсим ли решения, не предлагат нищо?

— Решението на проблема да си с неподходящия човек е да го напуснеш. Ето. Готово.

— Аз си мислех, че проблемът е Диана — изръмжах.

— Никога не съм харесвал тази кучка — изненада ме Нико. Не се случваше често да говори обидно за жените, мама бе възпитала братята ми като джентълмени. — И Винсент не я харесваше особено. Просто я търпеше, защото беше луда в леглото. Обичаше разни номерца и връзване.

— Уф… — Поклатих глава. — Спести ми подробностите, Нико! И е доста кофти, че си споделяте подобна информация. Къде остана правото на лично пространство?!

— Ей! Не съм искал да гледам снимките, които пращаше на Винсент. Казах му да си ходи в стаята. Но както и да е… Трябвало е да те предупреди за нея. Беше му признала, че е започнала кариерата си, като е спала с известни женени мъже, а после използвала онова, което й разказват в леглото, или ги изнудвала, за да измъква информация.

Загледах се във вратата на спалнята и изведнъж застинах. Хрумнала ми бе внезапна идея.

— И така — продължи брат ми, — да отида ли дотам този уикенд, за да ти взема нещата?

— Още не. — Станах и отидох до чантата с лаптопа си. — Ще ти звънна.

— Ако не мога да вдигна, ще ти звънна, когато се освободя.

Макар част от вниманието ми да бе съвсем другаде, не можех да не забележа колко прекрасен е Нико. В живота ми имаше много неща, за които да съм благодарна, но братята ми бяха на първо място в списъка.

— Ti amo, fratello^[1].

— И аз те обичам.

Пъхнах телефона в джоба си, извадих лаптопа и го поставих на пейката до леглото. Набрах адреса на сървъра и мълчаливо се помолих Винсент да не е сменял паролата си, откакто ми я даде преди няколко месеца.

Не беше.

Разкъсвах се от колебания, докато преценявах вариантите. И в двата случая някой, когото обичах, щеше да бъде наранен.

В крайна сметка заплахата на Диана наклони везните.

Влязох в профила на Винсент, отворих фотоалбума, който се синхронизираше с телефона му, и моментално ми се прииска да си промия очите. Има неща, които никое момиче не би искало брат й да знае. Или да прави.

Свалих всички пикантни снимки на Диана. Защо изобщо Винсент ги бе запазил след раздялата? После й изпратих съобщение да ми се обади възможно най-скоро, защото разполагам с информация, която би искала да научи.

С треперещи ръце започнах да разопаковам багажа си. Джакс не вярваше, че съм достатъчно силна, за да споделям живота му, и трябваше да му докажа, че греши. Можех да го направя. Щях да го направя. И тогава той нямаше да се чувства длъжен да крие информация от мен, защото се притеснява как ще я приема.

Чух гласа му пред вратата. Ставаше все по-ясен с приближаването му.

— Разбирам, татко, но сега отивам при Джиана…

Вратата се отвори, Джаксън влезе и се закова на място, когато ме видя. Паркър бе по петите му, но също спря, щом ме забеляза, и затвори уста, преди да произнесе онова, което се канеше да каже. Кимна в знак на разбиране, хвана бравата и напусна спалнята. Джакс завъртя ключалката, за да не ни прекъсват.

Смартфонът ми започна да звъни. На екрана се изписа името на Диана. Задържах погледа на Джакс и отговорих рязко:

— Джиана Роси.

— Какво става? — попита репортерката с разсеян и нетърпелив тон.

— Здравей, Диана.

Джаксън присви очи.

Поех си дълбоко въздух. Предстоеше ми да изиграя блъфа на живота си.

— Ще бъда кратка. Или ще спреш репортажа за семейство Рътлидж, или ще публикувам разголените ти снимки във всеки сайт за порно в мрежата.

Джакс шумно си пое въздух и ноздрите му се разшириха.

— Глупости! — изсъска Диана.

— Нима? — попитах. — Искаш ли да рискуваш?

— Тези снимки са лична собственост!

— Точно ти ли ще ми говориш за лична собственост?

— Двете неща нямат нищо общо, Джиана! Рътлидж са се отказали от личен живот още когато са се захванали с политика, за да управляват страната.

— Прекаляваш.

— А ти не прекаляваш, така ли? Има закони срещу порното за отмъщение. Пусни тези снимки и ще си изпатите и ти, и Рътлидж. Тогава врагът ще си ти.

— Има закони и срещу изнудването — казах равно, — но това не те спира. Има начини да се открие от кого доиш информация, както и да се скрие как точно снимките ти са се озовали онлайн.

Оплитах се в дяволска мрежа от лъжи, но не можех да спра.

Поех си дълбоко въздух.

— Не знам какво си мислиш, че имаш…

— Имам достатъчно. — Впих пръсти в телефона. — Откажи се от репортажа, Диана, или ще се наложи да се откажеш от репутацията си. Изборът е твой.

— Не мога да спра репортажа. Вече е твърде късно.

— Много жалко за теб.

Затворих. Джакс ме гледаше изпитателно.

— Какво правиш?

— Не съм сигурна. Блъфирам.

Телефонът ми иззвъня отново и аз вдигнах.

— Как можеш да постъпваш така с друга жена? — От тона на Диана струеше паника. — Как?

Не си задавах този въпрос, ако го сторех, щях да се откажа. И аз бях изпращала на Джакс свои разголени снимки преди време. Не толкова екстремни, колкото тези на Диана, но все пак… Бих била съсипана, ако публикуват някоя от тях.

— Дай ми друга опция.

— Това изобщо не е твоя работа! Джаксън Рътлидж е голямо момче. Остави го да води собствените си битки.

— Щях, ако самата аз не бях отговорна за цялата тази свинщина.

Джакс не ме изпускаше от поглед.

Диана изръмжа:

— И си готова да ме пратиш в калта заради някакъв тип, който не ти казва нищичко за себе си? Да не мислиш, че щеше да му пука, ако нещата бяха обърнати? Щеше да те зареже толкова бързо, че главата ти да се завърти! Не си мисли, че нямаше да го направи!

Беше избрала неподходящ момент да ми пробутва подобни сценарии — погледът на Джакс пламтеше от любов. Точно в този миг бях сигурна, че би направил всичко за мен.

— Разговорът приключи — казах й. Исках да затворя, преди да се огъна. Да, тя беше безскрупулна кучка, но заплахата, която й отправях, не ме поставяше по-горе от нея. — Знаеш каква е сделката.

Затворих частица от секундата преди Джакс да ме сграбчи и да ме притисне така, че да не мога да дишам.

— Господи, Джия! — Притисна силно устни в слепоочието ми. — Не очаквах да… Не исках… Мамка му!

Прегърнах го и се притиснах в него също толкова силно. Прав беше — първия път, когато се разделихме, не мислех за него. И нямаше да допусна тази грешка втори път.

— Ще се справим. Нали?

В гласа ми имаше умолителна нотка. Не ми харесваше да я чувам, но стомахът ми бе свит на възел, който отказваше да се разплете. Не можех да се отърся от чувството, че най-лошото предстои.

Джакс отпусна глава върху мен, тялото му бе натежало от изтощение.

— Съжалявам, скъпа, бях ядосан на всичко и на всички освен на теб, ти просто бе лесна мишена. Държах се като задник.

— И аз съжалявам. Изобщо не знам какво съм си мислела, когато я помолих за помощ.

— Този живот… е напълно различен. Трябва да те науча как да се справяш с него. — Докосна с устни бузата ми. — Трябваше да говоря с теб. Когато искаше отговори, трябваше аз да ти ги дам.

— Следващия път — казах. Молех се да е толкова лесно.

Би трябвало в един момент грешките ни просто да се изчерпят. Необходимо ми бе да вярвам в това.

От устните ми се изтръгна въздишка. Онова, което имахме във Вегас… изглеждаше толкова ясно. Толкова истинско. Сега всичко бе размазано, замъглено от семейните ни връзки. Скърбях за невинността, която връзката ни бе загубила с времето.

Но тъгата по онова, което си беше отишло, не ми пречеше да ценя това, което все още ни свързваше. В обятията на Джакс се чувствах точно там, където трябва да съм. Единственото друго място, което ми даваше подобно усещане за завръщане у дома, бе „Роси“.

Вече знаех какво е да изгубя този мъж. Сега предстоеше да науча какво е нужно, за да го задържа.

Джаксън се отдръпна и ме погледна, не спираше да плъзга ръце нагоре-надолу по гърба ми.

— Тъкмо тръгвах след теб. Ако беше излязла, вече щях да те връщам вкъщи.

Сгуших се в него, исках да го успокоя и да получа успокоение. Усещах напрежението в тялото му, изопнатите нерви, които можеха да се скъсат всеки миг.

— Щеше да се наложи да се постараеш.

Вдигна длани към врата ми, за да притисне напрегнатите мускули. Разтопих се под изкусните му пръсти и изстенах.

Той наведе глава и гласът му прозвуча ниско и гърлено:

— Ще се постарая сега.

Макар да бях подготвена за целувката, тя ме остави без дъх. Джакс притисна устни към моите силно и лакомо, с нотка на дива необузданост, която не бях вкусвала, откакто бяхме във Вегас. Галеше устата ми с език бързо и силно, проникваше надълбоко с опустошаваща съблазнителност. Намеренията му бяха ясни още преди да проговори.

— Искам те — каза нежно и проследи устните ми с върха на езика си. — Зад вратата има над десет човека и не ми пука. Не мога да съм тих, когато те чукам… Ще чуят, когато свърша в теб. Ще видят лицето ми, когато изляза. Не ме интересува. Ако в следващите десет минути не съм дълбоко вътре в теб, ще си изгубя ума.

— Джакс…

Телефонът ми започна да звъни, но аз изключих звука и го пуснах, без да се интересувам къде ще падне. После сграбчих косата на Джаксън и го задържах неподвижен, докато изпивах устните ми.

Обичах да го целувам. Обожавах устните му — толкова твърди и въпреки това нежни; дрезгавите звуци, които издаваше от удоволствие; ненаситността му. Караше ме да вярвам, че не би могъл да живее без мен.

Хвана ме за китката и насочи ръката ми надолу към набъбналия си пенис, за да обвие пръстите ми около него. Беше твърд като камък и апетитно плътен. После издърпа дланта ми към гърдите си и я притисна към бясно биещото си сърце.

— Джия…

Изгубих контрол.

Задърпахме дрехите си, откъсвахме копчета и раздирахме деликатни шевове. Отчаяно исках да го имам, обхващах с устни и зъби всеки сантиметър златиста кожа, до който успявах да се добера, борех се с всяко парченце плат, застанало на пътя ми.

Смътно долових, че телефонът ми вибрира, но не ми пукаше. Нито на Джакс. Всичко около нас гореше, а ние имахме очи единствено един за друг.

Той ме отпусна назад и щом гърбът ми опря в леглото, се освободи от съсипаната си риза и се надвеси над мен. Кожата му пламтеше, изгаряше ме дори през дрехите. Докато смучеше жадно езика ми, обхвана едната ми гърда и я притисна алчно. После отмести дантелената чашка, за да докосне голата кожа.

Задъхах се от целувката, зърното ми се втвърди в дланта му. Джакс разкопча скритите копчета на шития си по поръчка панталон и изръмжа, когато се настани върху мен и прикова ръцете ми към леглото.

— Ти първа — промърмори.

С умелите си пръсти описваше кръгчета около зърното ми и го извиваше, изпращаше стрели на удоволствие до най-дълбоката ми същност.

В следващия миг устата му, която обожавах, беше на гърдите ми и течен пламък обгръщаше чувствителното ми зърно. Бузите му хлътнаха в засмукване на втвърденото връхче. Сложил бе ръка между краката ми и триеше пулсиращия ми отвор през панталоните, а еректиралия си член търкаше възбуждащо в бедрото ми.

Ароматът и топлината му ме обграждаха, обхождаше цялото ми тяло с ръце. Искаше ми се да се контролирам, но той бе твърде бърз и се плъзна надолу, преди да успея да го спра.

Улови погледа ми, докато смъкваше панталона и бельото ми.

Седнах и свалих блузата и сутиена си. Телефонът ми вибрираше безспирно и налагаше забързан, неотложен ритъм. Джакс се претърколи по гръб, разкопча ципа, повдигна таза си и избута надолу панталона и боксерките си. Взе ме така, беше твърде нетърпелив, за да се съблече докрай.

Отворих се за него, обвих го с ръце и извиках името му, когато притисна таза ми надолу и вкара пениса си до половина в мен.

Наведе глава и изръмжа в ухото ми:

— Пусни ме, скъпа.

Придърпах го, гърчеща се и задъхана. Забивах нокти дълбоко в стоманените мускули на гърба му, стегнах бедра около неговите. Същия миг вече бях още по-мокра, възбудена от безпомощното потръпване на таза му, докато тялото му несъзнателно търсеше по-дълбока връзка с моето. Може и да имах нужда от малко повече предварителна игра, но бързо наваксвах, вагината ми се свиваше около члена му в ритмични пулсации.

— Точно така — пророни, останал без дъх, отдръпна се леко и проникна с нов натиск. — Поеми го.

Изстенах, когато се плъзна още по-дълбоко, борех се срещу ръцете му, които не позволяваха да се извия нагоре.

И изведнъж вече го нямаше. Остави ме тръпнеща и празна. В следващия миг устата му бе между краката ми. Джакс ме ближеше, обхождаше клитора ми с език и пърхаше по туптящите нерви. Сграбчих чаршафа в юмрук, извих гръб като дъга. Преминах от липсата на готовност до оргазъм толкова бързо, че свършването ме изненада.

Топлината се разпръсна по кожата ми като треска. Тръпки на удоволствие разтресоха тялото ми. Всмуках жадно въздух и се извих — далеч от сладкото мъчение на талантливия му език. Джакс хвана ханша ми с две ръце и ме притисна надолу, принуждаваше ме да поема плитките скоростни всмуквания. Беше дяволско изтезание, заради което още по-отчаяно закопнях за стоманената дължина на члена му.

В мига, в който се раздвижи, за да се плъзне върху мен, аз го обвих с крака и се завъртях, за да го възседна. Лежеше величествено изтегнат — златист, горещ и с обезумели от страст очи. По стегнатите мускули на корема му лъскаха капчици пот, скулите му блестяха.

Господи, беше безумно секси. Сграбчи бедрата ми и ме издърпа върху себе си по такъв начин, че почувствах неистова необходимост да го яздя. Да взема онова, от което имам нужда. Да го притежавам.

Хванах го в ръка и го наместих, държах члена му прав, за да се плъзна върху него. Беше толкова твърд, че устата ми се напълни със слюнка. Погледнах дългия мощен пенис в дланта си и облизах устни. Исках да го вкуся.

— После — изръмжа Джакс и повдигна таза си, за да намести главичката. Кожата ми настръхна, щом усетих колко е горещ. Изгаряше и ме отнасяше със себе си в огъня.

Придърпа ме надолу и аз изстенах, бях толкова влажна и готова от чудото на устата му, че го поех до основата с едно-единствено движение. Изви врат, повдигна гърба си от леглото и през стиснатите му зъби се откъсна стон от удоволствие:

— Джия.

Гърлото ми гореше. Да знам, че съм му дала това, от което има нужда… Да виждам как си възвръща равновесието благодарение на мен… нищо друго не ми влияеше по такъв начин.

Джакс се изправи, напрегна добре оформените си мускули и зарови лице във врата ми.

— Обичам те.

— Джакс… — Впих пръсти в косата му и придърпах главата му по-близо.

— Искам да замина някъде с теб — промърмори. — Да се махнем и да кажем на всички да вървят по дяволите.

Стегнах се около него.

— За колко време?

Впи нежно зъби в кожата на рамото ми.

— Завинаги.

— Добре. — Изправих се на колене и го оставих да се плъзне навън. — Да вървим.

В следващия миг вече бях по гръб и Джакс се бе надвесил над мен с устни, извити в опасно секси усмивка.

— Първо да завършим това, което започнахме.

— Не искам никога да свършва.

Обхвана лицето ми с ръце и задържа погледа ми. Преглътна и за секунда изглеждаше така, сякаш ще заговори. После наведе глава и ме целуна, казвайки го без думи.

 

 

Седях с кръстосани крака на леглото и гледах как Джаксън се облича. Мълчеше, мислите му очевидно го бяха отнесли далеч.

— Джакс.

— Мм? — Погледна ме и празнотата в очите му бавно се разсея. Застина насред закопчаването на ризата си.

— Добре ли си?

Колкото и да бе бързал да влезе в мен, веднъж щом го направи, забави темпото. Люби ме. Бавно. Нежно. Сякаш и той бе имал нужда да си спомни предишните ни отношения.

Отвърнах на въпроса му с въпрос:

— А ти?

Пое си дълбоко въздух, после издиша.

— Да, ще трябва да се погрижа за някои неща, но вече знам какво да правя. Ти обаче ще стоиш настрана. Разбрахме ли се? Стига толкова, Джия. Няма да те оставя да…

Прекъсна го вик от дневната. Тонът бе ядосан и привлече вниманието ни. В следващия миг разпознах гласа.

Замръзнах. Сърцето ми заби трескаво от тревога. Скочих от леглото, за да се облека.

— Брат ми е.

Бърз поглед към часовника ми показа, че в момента е най-натовареното време в „Роси“. Нервите ми се опънаха до скъсване. Причината Винсент да изостави ресторанта и да дойде у Джакс със сигурност не беше добра.

Джаксън натъпка ризата си в панталона.

— Аз ще се погрижа.

— Не. Проблемът е мой.

— Друг път. — Пъхна крака в обувките си и закрачи към вратата. — Събра ти се достатъчно за днес.

— Джаксън…

Бравата изтрака зад него и аз побързах да се облека.

Винсент извика отново, този път звучеше още по-гневно. За да съм възможно най-бърза, извадих едно долнище за йога и спортен топ. Влязох в дневната точно навреме, за да видя как всички се изнасят. Джакс стоеше до дивана и разтриваше челюстта си, докато брат ми бе стъпил на последното стъпало към по-ниското ниво на дневната с отпуснати до тялото и свити в юмруци ръце. Носеше работната си тениска от „Роси“, а чертите на красивото му лице бяха изопнати до неузнаваемост.

— Винсент.

Той се нахвърли върху мен:

— Ще ми обясниш ли защо получавам откачени обаждания от Диана на работа?

Кръстосах ръце, сякаш за да предпазя сърцето си от студения му поглед. През целия ми живот никой от братята ми не ме бе гледал така.

— Тя каза ли ти какво е намислила?

— Диана е журналист. Това й е работата, да пише статии.

— С тези думи ли ти замаза очите? Това, което прави, е нередно!

— А ти си права, така ли? — изстреля и пристъпи към мен, което подтикна Джаксън също да направи крачка напред. Винсент обърна глава към него: — Дръпни се. Ти си я накарал да го направи, Рътлидж.

Джакс кимна мрачно:

— Така е.

Онемяла за миг, отворих уста.

— Лъже! Той няма нищо общо!

— Друг път няма! — рязко изрече брат ми. — Никога не би направила подобно нещо, ако не беше той. Откъде разбра за снимките?

Не исках да намесвам и Нико във всичко това.

— Имам паролата за сървъра ти.

Изгледа ме, сякаш съм непознат човек.

— И си я използвала? Откога нарушаваш личното ми пространство?

— Направих го само днес.

— Не ти вярвам.

Думите му ме пронизаха дълбоко. Заболя ме. Много.

— Истина е.

— Можеше да ми звъннеш. Можех да поговоря с Диана. Нямаше нужда да…

— Нямаше да има ефект — казах равно. — Никога не бих я заплашила, ако имах друг избор.

— И затова реши да се подиграеш с доверието ми и да ме замесиш в цялата каша, без дори да ме предупредиш? Отряза ме, вместо да дойдеш за помощ при мен. Семейството ни не се държи така и ти го знаеш. — Брат ми кимна към Джакс. — Той се оправя с мръсотиите по подобен начин, не ти.

— Нямаше достатъчно време, Винсент — опитах се да го убедя. Мразех се заради болката, която виждах на лицето му. Нещо прекрасно бе разрушено и тази загуба ме разбиваше на парченца.

— Щях да ти кажа.

— Твърде късно. — Брат ми погледна Джакс. — Поздравления, отрепко! Съсипа идеалното момиче!

Отправи се към вратата.

— Винсент! Почакай! — Забързах след него с неистово желание да поправя първия истински разрив между мен и някой от братята ми. Никога не съм била така уплашена. Сърцето ми биеше толкова бързо, че ми се зави свят.

Джакс се стрелна пред мен, хвана ме за рамото и ме спря.

— Нека аз се погрижа.

Отворих уста да споря, но забелязах разрастващата се синина на челюстта му. Шокът прикова краката ми на място.

— Ударил ли те е?

— Не си тръгвай. — Погледна ме, сякаш не бях казала нищо, после насочи вниманието си към вратата, която се затвори с трясък след брат ми. — Разбираш ли ме? Чакай да се върна.

Тръгна след Винсент.

И почти две седмици по-късно аз все още чаках да се върне.