Маркъс Сейки
Брилянтните (31)

Глава 30

Спалнята тънеше в мрак, но очите му бяха готови. Голямо двойно легло с плюшени чаршафи и твърде много възглавници. Прилежно опънати; ако Смит и приятелката му се бяха вихрили, било е някъде другаде. Нощно шкафче до леглото, люлеещ се стол в далечния ъгъл, дървен скрин. Просторна баня в западната част. Голяма картина — нещо абстрактно в тъмни цветове.

Купър държеше пистолета с две ръце, дулото — наведено надолу, пръстът му — върху спусъка. Оръжието пасваше прекрасно в дланта му, сякаш бе излято за неговата ръка.

Звуци: собственото му дишане, малко по-учестено от обикновено, но равномерно. Телевизор на долния етаж — смях, последвал шега, която той не можеше да чуе. Тиктакането на часовника върху нощното шкафче. Не обичаше часовници, които тиктакат; всяко щракване — един отлетял миг. Не можеше да си представи да спи в стая с часовник, да потъва в дълбините на съня под звука на изплъзващия се живот.

Никаква аларма, никакви шумове, издаващи паника.

Отиде до вратата на стаята, която бе само притворена. Долепи се до стената и надникна през пролуката. Коридор. Стиснал пистолета в десницата си, Купър лекичко открехна вратата. Тя се отвори безшумно. Подът на коридора беше дървен, сравнително нов. Добре. Старото дърво скърцаше.

Леки стъпки, гъвкави стави. Коридорът продължаваше само няколко стъпки, а след това едната стена отстъпваше място на парапет с телени пречки. Светлина от долния етаж, звукът на телевизора — по-силен. Голяма стая, свързана със спираловидно стълбище. Три врати: едната бе открехната и през нея се виждаше под с плочки — баня за гости. Купър пое по коридора, стъпвайки предпазливо. Следващата врата също бе отворена. Той приклекна и погледна иззад ръба на касата. Спалня за гости, потънала в мрак. Последната врата беше затворена, изпод ръба й се процеждаше светлина. Купър се приближи и застана пред нея. Не долавяше никакъв звук. Преброи до двайсет, затаил дъх, след това до трийсет, като дишаше. Нищо.

Сложи ръка върху бравата и мина встрани от вратата. Натисна предпазливо, с вдигнато оръжие, обхождайки с поглед стаята, докато тя се разкриваше пред очите му сантиметър по сантиметър.

Етажерки с книги, кожен диван — мек и скъп на вид. Два стола, обърнати към него. Лампа и пепелник върху масичката до дивана. Врата на отсрещната стена, затворена, под ръба й не се процеждаше светлина. Газова камина, която се издигаше до средата на стената и в която танцуваха пламъци. Над нея — два телевизора с плосък екран.

И върху двата монитора течеше един и същи видеозапис.

Купър се вмъкна в стаята с вдигнато оръжие, вперил очи напред, докато затваряше вратата зад себе си. След това се приближи до телевизорите.

Видеозаписът беше заснет от висок ъгъл. Мъже, влизащи в ресторант. Нещо в Купър се стегна, когато го разпозна — записът от клането в „Монокъл“ на Капитол Хил. Беше го гледал безброй пъти, знаеше всеки кадър наизуст. Какъв беше…

Я чакай. Телевизорите не показваха абсолютно същия запис.

На пръв поглед, да. Движението беше същото, ъгълът, картината с бара и посетителите, съдията с младата си любовница, семейството от Индиана. Ала на левия екран между хората вървяха четирима мъже. Един начело и трима след него. На десния екран бяха само тримата отзад, облечени с дълги палта.

На левия Джон Смит си проправяше път между хората, следван от войниците си.

На десния войниците вървяха сами.

На левия Джон Смит отиде до черното сепаре, където седеше сенатор Макс „Чукът“ Хемнър.

На десния тримата мъже се приближиха, ала спряха на странно, неопределено разстояние. Сякаш пред тях вървеше призрак.

На левия Чукът Хемнър се усмихна на Джон Смит.

На десния Чукът Хемнър се усмихна на трима мъже, които се бяха приближили до масата му.

На левия Джон Смит вдигна пистолет и простреля сенатора в главата.

На десния в главата на сенатора зейна дупка, като от изстрел, даден отнякъде другаде в ресторанта.

И на двата монитора тримата телохранители свалиха палтата си, разкривайки тактическите автомати „Хеклер и Кох“, преметнати през раменете. И тримата издърпаха металната поставка и подпряха оръжието на рамо. Червената светлина от един знак за изход падаше като кръв върху гърбовете им.

И на двата монитора те откриха огън. Изстрелите им бяха точни и групирани. Нямаше разпръскване на изстрелите, нито широки откоси.

Една вена на шията на Купър започна да тупти, дланите му лепнеха от пот.

И на двата монитора картината замръзна. А после се върна десет секунди назад.

На левия екран Джон Смит вдигна пистолет и простреля сенатора в главата.

На десния в главата на сенатора зейна дупка, като от изстрел, даден отнякъде другаде в ресторанта.

И на двата монитора тримата телохранители свалиха палтата си, разкривайки тактическите автомати „Хеклер и Кох“, преметнати през раменете. И тримата издърпаха металната поставка и подпряха оръжието на рамо. Червената светлина от един знак за изход падаше като кръв върху гърбовете им.

Картината замръзна и се върна назад.

Обзет от внезапното усещане, че някой го наблюдава, Купър се обърна рязко с вдигнат пистолет. Нищо. Обърна се към монитора тъкмо навреме, за да види всичко отначало.

Да види как тримата свалят палтата си, как червената светлина на знака за изход пада като кръв върху гърбовете им. Как вдигат оръжия.

Пауза. Връщане назад.

Тримата свалиха палтата си, червената светлина на знака за изход падаше като кръв…

Нещо не е наред.

Не само това, че Джон Смит го няма.

Нещо друго.

Трябвало е да го видиш. Той знае, че си тук. Това е за теб.

Ала и още нещо не е наред.

… върху гърбовете им.

Пауза, връщане назад.

Тримата свалиха палтата си, червената светлина на знака за изход падаше като кръв върху гърбовете им.

Тя беше еднаква. Червената светлина беше еднаква и на двата екрана.

Ала на този отляво, този, който Купър бе виждал преди, Джон Смит се намираше между тях и знака за изход. Тялото му би трябвало да спре част от светлината. Не толкова, че да хвърли видима сянка, но все пак червената светлина не би трябвало да ги достигне. Със сигурност не и най-близкия от тримата.

Но ако това е вярно…

Приковал поглед в екраните, Купър имаше чувството, че земята се изплъзва изпод краката му, че се е превърнал в мъгла и може да се плъзне безтелесен през всичко, което до този миг бе смятал за солидно.

А после чу как вратата зад него се отваря.

В миг инстинктът пое контрол над него и той се обърна рязко, пистолетът се вдигна, дясната му ръка — изпъната, лявата — застопорила дръжката на оръжието; над дулото на пистолета очите му бяха приковани в мъжа, който стоеше на прага. Чертите му бяха правилни и хармонични, силна челюст, дълги ресници. Лице, което жените биха намерили по-скоро красиво, отколкото сексапилно, лице, което подхождаше на професионален играч на голф или скъп адвокат.

— Здравей, Купър — каза Джон Смит. — Аз не съм Джон Смит.