Послеслов

Ранният роман „Гам“, създаден след силно автобиографично украсения „Мансардата на бляновете“, представлява роман на тезите, опит на автора да превъплъти философски размисли в едно повествование и да омекоти сковаността им чрез екзотиката, която няма друга цел в тези взаимоотношения.

Значението на романа, въпреки факта, че не само е останал непубликуван приживе, а и дори не е бил споменаван, не бива да се подценява.

Върху ръкописа от 1942 година самият автор написва: „1-ви роман“, въпреки че по това време вече е бил публикуван първият му роман „Мансардата на бляновете“. С други думи, с романа „Гам“ започва развитието на писателя и романиста Ерих Мария Ремарк.

Много имена на персонажи се повтарят в творчеството на Ремарк. В „Гам“ той въвежда инструментариума си от персонажи за по-късните си творби. Интересно е например, че през двайсетте години самият Ремарк е публикувал под името Лавалет. Единствената референция към Гам се среща в множеството писма до Марлене Дитрих — над триста на брой, в които Ремарк иронично говори за героинята си. Тя единствена още приживе е идентифицирана със самата Марлене Дитрих.

Не са ясни причините, довели до непубликуването на романа. Използваните в него тематични и философски мотиви минават като светла нишка през цялото творчество на автора.

След завършването на политическата фаза от творчеството на Ремарк през петдесетте години — романите му „Искрица живот“ — 52-ра, „Време да се живее и време да се мре“ — 54-та, „Черният обелиск“ — 56-а, Ремарк отново се връща към заложеното в първия си роман „Гам“.