Елена Феранте
Новото фамилно име (94)

93.

Побоят над Нино бил нанесен от Антонио, който обаче не разкрил цялата истина пред шефа си. Когато Микеле го попитал дали е намерил сина на Сараторе, той отговорил с „да“. Когато с видима тревога го попитал дали тази следа го е отвела до Лила, отговорил с „не“. Когато го попитал дали е научил нещо за нея, му казал, че Лила не може да бъде намерена и че единственото нещо, което със сигурност е изключено, е, че синът на Сараторе има нещо общо с госпожа Карачи.

Лъжел, разбира се. Доста бързо беше открил Нино и Лила, случайно, вечерта, когато бил изпратен със задачата да се сбие с комунистите. Разбил някоя и друга физиономия и после се оттеглил, за да проследи двамата, когато те се измъкнали. Открил адреса им, разбрал, че са се преместили заедно, и през следващите дни разучил с какво се занимават и как живеят. При вида им изпитал едновременно възхищение и завист. Възхищение от Лила. Как е възможно, си казал, да напусне прекрасния си дом, да изостави мъжа си, бакалиите, колите, обувките, братята Солара заради един студент без пукната пара, който я държи на място, не по-добро от квартала? Какво му е на това момиче, смела ли е, луда ли е? После се съсредоточил върху завистта си към Нино. Най-много го тормозело това, че кльощавият и грозен тъпанар, когото аз бях харесала, харесвал и на Лила. Какво толкова му има, какво му е предимството? Ден и нощ разсъждавал по въпроса. Вманиачил се до болестно състояние, което се изразявало в постоянно кръстосване и стискане на ръцете, сякаш се молел. Накрая решил, че трябва да освободи Лила, макар че в този момент тя може би нямала такова намерение. Но — казал си — на хората им трябва време, за да разберат кое е добро и кое лошо; да помогнеш, означава именно да направиш за тях това, което в определен момент от живота си не са в състояние да направят. Микеле Солара не му бил заповядал да бие сина на Сараторе, това не: той от своя страна скрил от Микеле основното, така че нямало нужда да се стига дотам; решението да го набие си било негово, взето отчасти защото искал да откъсне Нино от Лила и да й върне по този начин това, което неразбираемо защо била зарязала, и отчасти за удоволствие, заради онази неприязън, която изпитвал не към Нино, тази презряна, мекушава маса от женствена кожа и прекалено дълги и чупливи кости, а към това, което ние двете му приписвахме преди и сега.

Трябва да призная, че когато след време ми разказа всичко това, някак успях да разбера мотивите му. Стана ми жал и го погалих по бузата, за да го утеша, че е изпитал такива свирепи чувства. Той се изчерви, оплете се и за да ми докаже, че не е такъв звяр, каза: „Аз после му помогнах“. Вдигнал сина на Сараторе и го завел полуприпаднал до аптеката, оставил го на вратата и се върнал в квартала, за да говори с Паскуале и Енцо.

Двамата с голяма неохота се съгласили да се срещнат с него. Вече не го смятали за приятел, особено Паскуале, макар и да ходел със сестра му. Но Антонио вече не го интересувало, правел се, че нищо не е станало, държал се, все едно враждебното им отношение заради това, че се е продал на Солара, е само сръдня, която не е развалила приятелството им. Нищо не казал за Нино, наблегнал на това, че е намерил Лила и че трябва да й се помогне.

— За какво? — попитал Паскуале с агресивен тон.

— Да се върне у дома си: не е отишла при Ленуча, а живее в едно гнусно място в „Кампи Флегреи“.

— Сама?

— Да.

— И как така го е решила?

— Не знам, не съм говорил с нея.

— Защо?

— Намерих я по поръчка на Микеле Солара.

— Гнусен фашист, ето какво си.

— Не съм, изпълнявах поръчка по работа.

— Браво, сега какво искаш?

— На Микеле не му казах, че съм я намерил.

— Е, и?

— Не искам да си загубя работата, трябва да изкарвам пари. Ако Микеле разбере, че съм го излъгал, ще ме уволни. Идете вие да я вземете и я върнете у дома.

Паскуале отново го нагрубил, но и тогава Антонио почти не реагирал. Притеснил се само когато бъдещият му зет казал, че Лила е постъпила добре, като е напуснала мъжа си и всичко останало; ако най-после се е махнала от магазина на двамата Солара и ако е осъзнала, че е направила грешка да се омъжи за Стефано, то със сигурност той няма да е този, който ще я върне обратно.

— Искаш да я оставиш сама в „Кампи Флегреи“ ли? — попитал Антонио, недоумяващ. — Сама и без пукната пара?

— Защо, ние да не сме богати? Лина е голяма, познава живота: ако е направила този избор, значи си има причини, да я оставим на мира.

— Тя обаче ни е помагала винаги, когато е могла.

При това напомняне за парите, които му беше дала, Паскуале се засрамил. Промърморил разни общи неща за богатите и бедните, за положението на жените в квартала и извън него и че ако ставало дума за това да й се дадат някакви пари, той бил готов. Но Енцо, който до този момент мълчал, го прекъснал с досада и казал на Антонио:

— Дай ми адреса, ще отида да видя какви са й намеренията.