Елена Феранте
Новото фамилно име (93)

92.

Това, което разказвам сега, го научих от различни хора по различно време. Започвам с Нино, който напуснал апартамента на „Кампи Флегреи“ и се приютил при родителите си. Майка му се отнесла с него добре, много по-добре, отколкото се полагало на блуден син. С баща си обаче се скарал за по-малко от час, започнали да се обиждат взаимно. Донато му се развикал на диалект, че или ще напусне дома им, или ще остане, но по никакъв начин да не си позволява да изчезва за месец, без да предупреди никого, и после да се връща само за да отмъкне пари, все едно че ги е спечелил той.

Нино се затворил в стаята си и дълго размишлявал. Макар и вече да му се искало да хукне при Лина, да й се извини, да й заяви, че я обича, преценил ситуацията и осъзнал, че е попаднал в капан, и то не по своя вина или по вина на Лина, а заради плътското желание. Сега например, мислел си, нямам търпение да се върна при нея, да я обсипя с целувки, да поема цялата отговорност, но част от мен много добре знае, че това, което днес направих от разочарование, е правилно: Лина не е подходяща за мен, Лина е бременна, страх ме е от това, което има в корема си, затова изобщо не трябва да се връщам, а трябва да отида при Бруно, да му поискам да ми заеме пари и да напусна Неапол, както направи Елена, да уча другаде.

Мислил цялата нощ и следващия ден, ту изпитващ крайна нужда от Лила, ту обзет от безсърдечни мисли за наивните й прояви на лошо възпитание; за невежеството й, колкото и умна да била; за силата, с която го увличала по повърхностни идейки, на пръв поглед родени от кой знае каква интуиция, а всъщност резултат от чисто налучкване.

Вечерта се обадил на Бруно и съвсем обезумял, се отправил към тях. Изтичал към спирката на автобуса в дъжда, успял да го хване в последния момент. Но внезапно променил решението си и слязъл на Пиаца Гарибалди. Отишъл с метрото до „Кампи Флегреи“, нямал търпение да прегърне Лила, да я обладае на крак веднага щом се прибере, срещу стената в коридора. Сега това му се струвало най-важното, после щял да мисли какво да прави.

Било тъмно, той вървял с големи крачки в дъжда. Дори не забелязал тъмния силует, който се задавал насреща му. Така силно го блъснали, че паднал на земята. След което започнал продължителен побой с ритници и юмруци, юмруци и ритници. Този, който го удрял, повтарял непрестанно, без яд:

— Остави я, да не си посмял пак да я видиш и да я пипнеш. Повтори: ще я оставя. Повтори: няма да я виждам и няма да я пипна. Гадина мръсна, много ти е хубаво, а, да оправяш чуждите жени. Повтори: сгреших, ще я оставя.

Нино повтарял послушно, но нападателят му не преставал. Припаднал по-скоро от уплаха, отколкото от болка.