Елена Феранте
Новото фамилно име (92)

91.

Съжителството продължило двайсет и три дни. Облекчението, че е зарязала всичко, растяло час по час. Не съжалила за никоя от придобивките, на които се радвала след сватбата, не се натъжила от раздялата с родителите си, братята си, Рино, племенничето. Не се притеснила, че парите ще свършат. Струвало й се, че единственото, което има значение, е да се събужда до Нино и да заспива с него, да е до него, когато учи или пише, да водят оживени спорове, по време на които мисълта им се развихряла неустоимо. Вечер излизали заедно, ходели на кино или избирали представяне на книга, политически дебат и често окъснявали, прибирали се пеша, притиснати здраво един към друг, за да се предпазят от студа или дъжда, боричкали се, шегували се.

Веднъж отишли на среща с един писател, който пишеше книги, но снимаше и филми и се казваше Пазолини. Всичко, свързано с него, предизвикваше шум. Нино обаче не го харесвал, кривял устни и твърдял:

— Този е педал, създава повече суматоха, отколкото да твори нещо.

Даже се опитал да възроптае, предпочитал да си остане вкъщи да учи. Но Лила била любопитна и го замъкнала натам. Срещата се състояла в същия клуб, където някога, когато изпълнявах каквото ми кажеше госпожа Галиани, го бях замъкнала аз. Срещата я ентусиазирала, побутнала Нино към писателя, искала да говорят с него. Нино обаче се изнервил и направил всичко възможно да я отведе, особено когато видял, че на отсрещния тротоар са се събрали момчета и крещят обидни думи.

— Да си вървим — казал й разтревожен, — не ми харесва той, не ми харесват и фашистите.

Израсналата сред побоища Лила нямала намерение да се измъква, така че, докато той се опитвал да я избута към страничната уличка, тя се дърпала, смеела се, отговаряла на обидите с обиди. Но внезапно се подчинила на Нино: точно когато започвал сблъсъкът, познала сред нападателите Антонио. Очите и зъбите му блестели, все едно са от метал, но за разлика от другите, не крещял. Сторил й се твърде зает да раздава юмруци, за да я е забелязал, но това все пак й развалило вечерта. По пътя възникнало известно напрежение между нея и Нино, не били на едно мнение за нещата, които казал Пазолини, като че били на различни места да слушат различни хора. Но не било само това. Тази вечер той съжалил за дългия, възбуждащ период на откраднати срещи в магазина на Пиаца деи Мартири и същевременно осъзнал, че нещо в Лила го притеснява. Тя доловила у него неприязън и уклончивост и за да избегне допълнителни търкания, скрила от него, че между нападателите е видяла свой приятел от квартала, сина на Мелина.

Още от следващия ден Нино започнал да изпитва все по-малко желание да излизат. Първо казал, че има да учи, и било вярно, после се изпуснал, че често на публични места се случва тя да прекалява.

— В какъв смисъл?

— Прекаляваш.

— Тоест?

Изредил й безпощаден списък:

— Коментираш на висок глас; ако някой си замълчи, предизвикваш скарване; притесняваш говорителите, като се намесваш. Не се прави така.

Лила знаела, че не се прави, но си била въобразила, че сега, с него, всичко е възможно, както да скъси дистанциите с един скок, така и да говори очи в очи с важни личности. Не й ли се било удало да поддържа разговор с важни личности в магазина на братята Солара? Не било ли благодарение на един от клиентите й това, че той публикувал статия в „Ил Матино“? Тогава?

— Прекалено си срамежлив — казала му, — още не си разбрал, че си по-добър от тях и че ще се занимаваш с много по-важни неща.

После го целунала.

Но през следващите вечери, всеки път с различно извинение, Нино започнал да излиза сам. А ако останел вкъщи да учи, се оплаквал от шумовете в блока. Или пуфтял, че трябва да иска пари от баща си, който го засипвал с въпроси: къде спиш, какви ги вършиш, къде живееш, учиш ли? Или, по повод способността на Лила да свързва отдалечени едно от друго неща, вместо да се възторгва, както обикновено, поклащал глава и се ядосвал.

След време трайно го обзело такова лошо настроение, толкова изостанал с изпитите, че за да продължи да учи, престанал да си ляга с нея. Лила му казвала:

— Късно е, да си лягаме.

Той й отговарял разсеяно:

— Ти върви, после ще дойда.

Гледал очертанията на тялото й под завивките и желаел топлината му, но и го било страх. Още не съм дипломиран, мислел си, нямам работа; ако не искам да си проваля живота, трябва много да се постарая; обаче ето ме тук с тази жена — омъжена, бременна, повръща всяка сутрин, разваля ми дисциплината. Когато разбрал, че „Ил Матино“ няма да публикува статията му, много страдал. Лила започнала да го успокоява, казала му да я изпрати на други вестници. И после добавила:

— Утре ще се обадя по телефона.

Искала да се обади на редактора, с когото се запознала в магазина на Солара, за да разбере какво не е наред. Той избухнал:

— Няма да се обаждаш на никого.

— Защо?

— Защото на тоя глупак никога не му е пукало нито за мен, нито за теб.

— Не е вярно.

— Съвсем вярно е, не съм толкова тъп, ти само ми създаваш проблеми.

— Какво искаш да кажеш?

— Не трябваше да те слушам.

— Какво съм направила?

— Обърка ми идеите. Защото си като водна капка: кап-кап-кап. Докато не стане твоята, не преставаш.

— Статията ти я измисли и ти я написа.

— Именно. Тогава защо ме накара да я преработвам четири пъти?

— Ти поиска да я преработиш.

— Лина, дай да си говорим открито: намери си нещо, което ти харесва, върни се да продаваш обувки или да продаваш салами, но недей да искаш да си нещо, което не си, и да проваляш и мен.

От двайсет и три дни живеели заедно, в един облак, в който боговете ги били скрили, за да се наслаждават един на друг, без да бъдат обезпокоявани. Думите му я засегнали дълбоко и тя му казала:

— Върви си.

Той яростно надянал сакото върху пуловера си и затръшнал вратата зад себе си.

Лила седнала на леглото и се размислила: ще се върне до десет минути; оставил си е книгите, бележките, крема за бръснене и самобръсначката. После се разплакала: как съм могла да си помисля да живея с него, да се опитвам да му помогна? Аз съм виновна: за да дам воля на моите мисли, го накарах да пише грешни неща.

Легнала си и зачакала. Чакала цяла нощ, но Нино не се върнал нито на следващата сутрин, нито на по-следващата.