Елена Феранте
Новото фамилно име (91)

90.

Това, че хората, повече и от вещите, могат да загубят контурите си и да се реят без форма, най-много плашеше Лила през целия й живот. Беше я смразило онова преливане на контурите у брат й, когото обичаше повече от всеки друг от семейството си, и беше ужасена от разпада на Стефано при прехода от годеник в съпруг. Едва от тетрадките й научих колко я беше белязала първата й брачна нощ и колко се е страхувала, че тялото на мъжа й може да се преобрази, да се обезформи от вътрешния натиск на похотта и гневните изблици или пък, обратно, от подмолните щения и от малодушието. Страхувала се е да не би да се събуди нощем и да го намери обезформен в леглото, превърнат в телесни течности, пръснат от напрежението, и втечнената му плът да се разлее наоколо заедно с всичко останало — мебелите, целия апартамент, тя самата, жена му, разцепена и всмукана от този мръсен поток жива материя.

Когато затворила вратата зад себе си и сякаш невидима като в бял облак от пара пресякла двора с куфара, взела метрото и стигнала до „Кампи Флегреи“, Лила имала усещането, че е оставила зад гърба си едно размекнато пространство, обитавано от неопределени форми, и че се е отправила към една структура, която най-после ще може да я обеме цялата, съвсем цялата, без да се разпука нито тя, нито предметите наоколо. Стигнала до мястото по пусти улици. Замъкнала куфара до втория етаж на един блок с евтини жилища, в тъмен двустаен апартамент, зле поддържан, обзаведен със стари, безобразно изработени мебели, с баня, в която имало само клозетна чиния и мивка. Всичко била организирала тя, Нино се готвел за изпити, а и работел върху нова статия за „Ил Матино“ и върху преработката на предишната в студия, която „Южни хроники“ отказали, но която изявили готовност да публикуват от едно списание, наречено „Север и юг“. Намерила апартамента, наела го, платила три наема в аванс. Щом влязла, почувствала как я обзема силна радост. Изпитала изненадващо задоволство от това, че е изоставила човека, който е трябвало да изглежда завинаги като неразделна част от нея. Задоволство, да, така го описваше. Изобщо не обърнала внимание на липсващите удобства на новия квартал, не усетила миризмата на мухъл, не забелязала влажното петно в ъгъла на спалнята, не й направила впечатление сивата светлина, която не успявала да проникне през прозореца, не се обезсърчила от обстановката, която веднага давала заявка за завръщане в мизерията от детството. Напротив, почувствала се така, сякаш по някаква добра магия била изчезнала от мястото, на което страдала, и се била появила на друго място, което й обещавало щастие. Предполагам, че още веднъж е изпитала удовлетворението от това да се самозаличи: край с всичко онова, което е била, край на шосето, на обувките, на бакалиите, на мъжа й, на братята Солара, на Пиаца деи Мартири; край и на нея, омъжената, съпругата, попаднала другаде, изгубена. Оставила от себе си само любовницата на Нино, който пристигнал вечерта.

Бил видимо развълнуван. Прегърнал я, целунал я, огледал се объркано. Залостил вратите и прозорците, като че се страхувал от нечие внезапно нахлуване. Любили се, за пръв път в легло след нощта във Форио. После той станал и започнал да учи, като се оплакал на няколко пъти от слабото осветление. Станала и тя от леглото и му помогнала да преговори наученото. Легнали си в три през нощта, след като заедно прегледали новата статия за „Ил Матино“, и заспали прегърнати. Лила се почувствала на сигурно място, макар че навън валяло, стъклата треперели, а този дом й бил чужд. Колко ново било за нея тялото на Нино, дълго и тънко, толкова различно от това на Стефано. Колко възбуждаща била миризмата му. Струвало й се, че идва от свят на сенки и се е озовала на място, където най-после животът бил истински. На сутринта, щом стъпила на пода, й се наложило да хукне към тоалетната да повърне. Затворила вратата, за да не я чуе Нино.