Елена Феранте
Новото фамилно име (90)

89.

Стефано спал цял ден. Когато се събудил и установил, че жена му я няма, се направил, все едно че нищо не се е случило. Държал се така от малък, когато баща му всявал в него ужасяващ страх със самото си присъствие. В отговор си изработил полуусмивката, бавните и спокойни движения, премереното дистанциране от всяко нещо наоколо, за да може да контролира както уплахата, така и желанието да му разпори гърдите с ръце, да ги разтвори и да му изтръгне сърцето.

Вечерта излязъл и направил нещо рисковано: отишъл под прозорците на Ада, продавачката му, и макар да знаел, че сигурно е на кино или е излязла някъде с Паскуале, я извикал, извикал няколко пъти. Ада се показала, едновременно радостна и уплашена. Била си останала вкъщи, защото Мелина се държала по-неадекватно от друг път, а Антонио, откак работел за братята Солара, все го нямало, работата му не предвиждала установено работно време. Но приятелят й бил там да й прави компания. Въпреки това Стефано се качил и без нито веднъж да спомене Лила, прекарал вечерта у семейство Капучо в разговори за политика с Паскуале и за бакалията с Ада. Когато се върнал у дома, се държал, все едно Лила е отишла при родителите си и преди да си легне, се обръснал грижливо. Спал тежко през цялата нощ.

Неприятностите започнали на следващия ден. Продавачката от Пиаца деи Мартири съобщила на Микеле, че Лила не е дошла на работа. Микеле се обадил на Стефано и Стефано му казал, че жена му е болна. Болестта продължила с дни, така че Нунция решила да намине да види дали дъщеря й има нужда от нея. Не й отворил никой и се върнала вечерта, след като магазините били затворили. Стефано току-що се бил върнал от работа и седял пред пуснатия със силен звук телевизор. Изпсувал, отишъл да отвори, поканил я. Щом Нунция попитала: „Как е Лина?“, той отговорил, че го е напуснала и се разплакал.

Дотичали и двете фамилии: майката на Стефано, Алфонсо, Пинуча с детето, Рино, Фернандо. По една или друга причина всички били уплашени, но само Мария и Нунция изказали гласно опасенията си за случилото се с Лила и се чудели къде е отишла. Другите се скарали помежду си по причини, които нямали почти нищо общо с нея. Рино и Фернандо, които ги било яд на Стефано, че не прави нищо, за да предотврати затварянето на фабриката за обувки, го обвинили, че никога не е разбирал Лила и че е постъпил много лошо, като я е изпратил да работи в магазина на братята Солара. Пинуча се разярила и се развикала на мъжа си и на свекъра си, че Лила винаги е била луда глава и че не тя е жертва на Стефано, а обратното. Когато Алфонсо се осмелил да предложи да се обърнат към полицията и да питат по болниците, духовете още повече се разлютили и всички му се нахвърлили, все едно ги е обидил; Рино се развикал, че последното нещо, което му трябвало, е да стане за смях в квартала. Мария тихо предположила:

— Може да е отишла за малко при Лену̀.

От този момент нататък завалели упреци от всички за такова рисковано пътуване, сама с влака, надалече, без никого да предупреди. От друга страна, това, че Лила можело да е при мен, им се сторило толкова вероятно и същевременно успокоително, че веднага се превърнало в сигурен факт. Само Алфонсо казал:

— Утре ще замина да видя.

Но Пинуча веднага го затапила.

— Къде ще ходиш, като си на работа.

А Фернандо измърморил:

— Да я оставим на мира, нека се поуспокои.

На следващия ден това било версията на Стефано за всеки, който го питал за Лила:

— Отиде в Пиза на гости на Ленуча, малко да си почине.

Но още същия следобед Нунция отново се разтревожила и потърсила Алфонсо, за да го пита дали има адреса ми. Нямаше го, никой го нямаше, само майка ми. Тогава Нунция изпратила при нея Алфонсо, но майка ми, поради естествената си враждебност, или пък за да попречи някой да ме разсейва от ученето, му дала непълния адрес (възможно е и майка ми така да го е записала, тя едва можеше да пише, а знаехме и двете, че този адрес никога няма да бъде използван). Така или иначе, получих от Нунция и Алфонсо писмо, в което ме питаха с много увъртания дали Лила е при мен.

Адресирали го бяха до Университета в Пиза, нищо друго, само моето име и презиме, така че пристигна с голямо закъснение. Прочетох го, още повече се ядосах на Лила и на Нино и не отговорих.

Междувременно, още в деня след така нареченото заминаване на Лила, Ада, освен че работеше в старата бакалия, освен че се грижеше за цялото си семейство и за нуждите на приятеля си, започнала и да разтребва в апартамента на Стефано и да му готви, от което настроението на Паскуале помръкнало. Скарали се и той й казал:

— Не ти плащат, за да му слугуваш.

Тя му отговорила:

— По-добре да слугувам, отколкото да си губя времето да се карам с теб.

А на Пиаца деи Мартири, за да озаптят двамата Солара, изпратили набързо Алфонсо, на когото това се отразило добре: сутрин излизал, облечен като за сватба, и вечер се прибирал много доволен, харесвало му да прекарва целия ден в центъра. Що се отнася до Микеле, откакто изчезнала госпожа Карачи, той станал нетърпим; извикал Антонио и му казал:

— Намери ми я.

Антонио измънкал:

— Неапол е голям, Микѐ, че и Пиза, и Италия. Откъде да започна?

Микеле отвърнал:

— От големия син на Сараторе. — После му хвърлил онзи поглед, запазен за всички, които смяташе за кръгли нули, и добавил: — Ако се разприказваш за тази задача, ще те затворя в лудницата в Аверса и повече няма да излезеш. Всичко, което научиш и което видиш, ще го казваш само на мен. Ясно ли е?

Антонио кимнал утвърдително с глава.