Елена Феранте
Новото фамилно име (9)

8.

Върнали се в квартала след няколко дни. Още същата вечер Стефано поканил в новото им жилище тъстовете и шурея си. С израз, по-смирен от когато и да било, накарал Фернандо да разкаже на Лила как се били развили нещата със Силвио Солара. С накъсани от негодувание изречения Фернандо потвърдил пред дъщеря си версията на Стефано. Веднага след това Карачи накарал Рино да обясни защо по общо съгласие, но и с голяма болка накрая решили да дадат на Марчело поисканите от него обувки. С интонацията на човек, на когото са му ясни нещата, Рино се произнесъл: има ситуации, при които нямаш избор, след което се разприказвал за белята, която си били навлекли Паскуале, Антонио и Енцо, за това че набили братята Солара и изпотрошили колата им.

— Знаеш ли кой щеше най-много да си изпати? — извърнал се към сестра си, като постепенно повишавал тон. — Те, приятелите ти, рицарите на правдата. Марчело ги познал и бил убеден, че си му ги изпратила ти. Какво трябваше да направим ние със Стефано? Искаш ония трима загубеняци да бяха изяли три пъти повече бой, отколкото са нанесли ли? Да ги съсипеш? И то, защо? За един чифт обувки номер 43, които мъжът ти не може да обуе, защото са му малки и щом завали, пропускат вода? Постигнахме примирие и понеже Марчело толкова държеше на тези обувки, накрая му ги дадохме.

Думи: с тях може да градиш, може и да рушиш. Лила, винаги владееща думите, в този случай не отворила уста. Облекчен, Рино грубо й напомнил, че тя самата още от малка го преследвала с идеята да забогатеят. Тогава, казал през смях, остави ни да забогатеем, без да ни усложняваш живота, който и бездруго е сложен.

В този момент — за изненада на домакинята, за другите може би не — се звъннало на вратата и се появили Пинуча, Алфонсо и майка им, Мария, с отрупан поднос със сладкиши, току-що направени лично от Спанюоло, сладкаря на Солара.

За момент изглеждало просто като начин да посрещнат младоженците от сватбеното им пътешествие, така че Стефано им дал да разгледат снимките от сватбения ден, тъкмо получени от фотографа (за филма — обяснил — ще трябва повече време). Но скоро станало ясно, че сватбата на Стефано и Лила вече е остаряла новина, сладкишите били, за да отпразнуват един нов щастлив годеж — на Рино и Пинуча. Сложили край на препирните. Рино заместил грубия тон от преди минути с нежни извивки на диалект и пресилени любовни излияния и с предложението веднага да отпразнуват годежа в красивия дом на сестра му. След това извадил с театрален жест от джоба си едно пакетче; когато разопаковал пакетчето, отвътре се показала тъмна издута кутийка, а когато отворил тъмната издута кутийка, от нея се показал пръстен с брилянти.

Лила забелязала, че не се различава много от пръстена, който тя носела на пръста си заедно с халката, и се запитала откъде ли брат й е намерил пари. Заредили се прегръдки и целувки. Заговорили надълго за бъдещето. Взели да обсъждат кой ще поеме магазина за обувки „Черуло“ на Пиаца деи Мартири, който предстояло да отворят наесен братята Солара. Рино предположил, че би могла да го поеме Пинуча, може би сама, или пък с Джилиола Спанюоло, която била официално сгодена с Микеле, поради което имала претенции по въпроса. Семейното събрание се разведрило и се изпълнило с надежди.

Лила останала права почти до края, боляло я, когато седяла. Никой, дори майка й, която си мълчала през цялото време, не дал вид да е забелязал подутото й и насинено дясно око, разцепената долна устна и синините по ръцете.