Елена Феранте
Новото фамилно име (89)

88.

После открила, че е бременна, и решила да прекрати измамата от Пиаца деи Мартири. Една неделя в късната есен на 1963 година отказала да отиде на обичайния обяд у свекърва си и се заела много старателно да сготви. Когато Стефано отишъл да купи сладкиши от бар „Солара“ и да занесе от тях на майка си и сестра си като извинение за неделното отсъствие, Лила напъхала в един куфар, купен за сватбеното пътешествие, малко бельо, някоя и друга рокля, един чифт зимни обувки, и го скрила зад вратата на хола. После измила всички тенджери, които била изцапала, подредила грижливо масата в кухнята, извадила от едно чекмедже ножа за месо и го поставила на умивалника, покрит с кърпа. Накрая, в очакване на мъжа си, отворила прозореца, за да проветри от миризмата на готвено, и постояла да погледа влаковете и лъскавите коловози. Студът прогонвал топлината от апартамента, но не й било неприятно, чувствала прилив на енергия.

Стефано се прибрал и седнали на масата. Яд го било, че се е лишил от вкусното готвене на майка си, и не обелил нито дума, за да похвали обяда; бил по-твърд от обикновено, когато заговорил за зет си, и по-нежен от обикновено към племенника си. На няколко пъти го нарекъл сина на сестра ми, сякаш участието на Рино нямало голямо значение. Когато стигнали до десерта, изял три пасти, тя нито една. Стефано изтрил грижливо изцапаната си със сметана уста и казал:

— Да отидем да полегнем малко.

Лила отговорила:

— От утре вече няма да ходя в магазина.

Стефано веднага разбрал, че следобедът отива на зле.

— Защо?

— Защото вече не искам.

— Да не си се скарала с Микеле и Марчело?

— Не.

— Лина, не прави глупости, много добре знаеш, че аз и брат ти сме на ръба да се хванем за гушата с тях, не усложнявай нещата.

— Нищо не усложнявам. Обаче няма да отида.

Стефано замълчал и Лила разбрала, че е уплашен и предпочита да отклони въпроса, без да задълбава. Мъжът й се страхувал, че тя се кани да му разкрие някакво посегателство от страна на Солара, непростима обида, която, веднъж разкрита, щяла да го принуди да реагира и това да доведе до непоправим разрив. Нещо, което не можел да си позволи.

— Добре — отвърнал, когато се решил да проговори, — недей да ходиш, върни се в бакалията.

Тя отговорила:

— Не искам и в бакалията.

Стефано я погледнал озадачено.

— Искаш да си останеш вкъщи ли? Чудесно. Ти сама поиска да работиш, аз не съм го искал от теб. Така ли е, или не?

— Така е.

— Ами тогава стой си вкъщи, на мен ще ми е приятно.

— Не искам и вкъщи да стоя.

Той бил на път да избухне, само този начин познавал, за да прогони безпокойството.

— Ако не искаш да си стоиш и вкъщи, мога ли да знам какво искаш, мамка му?

Лила отвърнала:

— Искам да си тръгна.

— Да си тръгнеш къде?

— Не искам вече да съм с теб, искам да те напусна.

Стефано успял само да се разсмее. Това му прозвучало толкова високопарно, че за няколко минути като че му олекнало. Щипнал я по едната буза, казал й с обичайната си полуусмивка, че са мъж и жена, а мъжът и жената не се разделят, обещал й следващата неделя да я заведе на Амалфитанската ривиера, та да си починат малко. Но тя спокойно му отговорила, че няма причина да останат заедно, че е сгрешила от самото начало, че още когато са били сгодени, е изпитвала към него просто симпатия, че сега й било напълно ясно, че никога не го е обичала и че да бъде издържана от него, да му помага да печели пари и да спи с него са неща, които вече не може да търпи. Чак на края на тези думи получила шамар, който я съборил от стола. Изправила се и докато Стефано се канел да й се нахвърли, изтичала до умивалника и грабнала ножа, покрит с кърпата. Обърнала се към него точно когато се канел да я удари отново.

— Направи го и ще те убия, както убиха баща ти — казала му.

Стефано се спрял, стъписан от напомнянето за съдбата на татко му. Промърморил нещо от рода на:

— Ами хайде, убий ме, прави каквото искаш.

Направил отегчен жест и устата му зейнала в дълга, неудържима прозявка, от която му се насълзили очите. Обърнал й гръб, като продължавал да ломоти сърдити изречения:

— Върви си, върви, аз всичко ти дадох, всичко ти разреших, а ти ми се отблагодаряваш така, на мен, дето те измъкнах от мизерията и напълних с пари брат ти, баща ти, цялото ти смотано семейство. — Отишъл и си взел още една паста от масата. После излязъл от кухнята и се оттеглил в спалнята, откъдето внезапно й извикал: — Ти даже не можеш и да си представиш колко те обичам.

Лила оставила ножа на мивката, помислила си: не му се вярва, че ще го напусна, не би повярвал и че имам друг, просто не може. Все пак събрала сили и отишла в спалнята, за да му признае за Нино и да му каже, че е бременна. Но мъжът й спял, бил се завил със съня като с вълшебно покривало. Тогава тя си облякла палтото, взела куфара и напуснала жилището.