Елена Феранте
Новото фамилно име (87)

86.

В началото най-големият проблем бил не дали някой ще се разприказва и ще провали всичко, а бил той, любимият й. Нищо друго не го занимавало, освен да я награбва, да я целува, да я хапе, да прониква в нея. Изглеждал така, сякаш искал и изисквал да прекара живота си с уста върху нейната, вътре в тялото й. И не понасял разделите, плашели го, страх го било, че тя отново ще изчезне. Затова се наливал с алкохол, не учел, пушел непрекъснато. За него като че нямало вече друго на света, освен те двамата, и ако прибягвал до думи, то било само за да се развика от ревност и да повтаря колко непоносимо е за него тя да продължи да живее с мъжа си.

— Аз оставих всичко — нареждал измъчено, — а ти не искаш нищо да оставиш.

— Какво мислиш да правиш? — питала го тя тогава.

Нино измънквал нещо, объркан от въпроса, или пък се ядосвал, обиден от състоянието на нещата. Отговарял отчаяно:

— Ти вече не ме искаш.

Но Лила го искала, искала го пак и пак, обаче искала и друго, и то веднага. Искала той да се върне към учението, искала да продължи да провокира мисленето й, както се било случило тогава на Иския. Детето чудо от началното училище, момиченцето, което бе разболяло госпожа Оливиеро и написало „Синята фея“, се появило отново и се вихрело с нова енергия. Нино я намерил на дъното в тинята, където се била озовала, и я издърпал нагоре. Това момиченце сега настоявало той отново да бъде онзи ученолюбив младеж от преди и да я подтикне да израсне, докато събере сила да прокуди госпожа Карачи. Нещо, в което лека-полека успяла.

Не знам какво точно станало — вероятно Нино разбрал, че за да не я загуби, трябва да бъде отново нещо повече от обезумял любовник. А може би не, може би просто осъзнал, че страстта го изсмуква. Така или иначе, отново започнал да учи. И Лила в началото била доволна: той постепенно се съвзел, станал такъв, какъвто го познавала от Иския, с което й станал още по-необходим. Възвърнала си не само Нино, но и някои свои думи и идеи. Той четял Смит с неохота, опитвала се да го чете и тя; той четял Джойс с още по-голяма неохота, опитвала да го чете и тя. Купила книгите, за които й говорел в редките случаи, когато успявали да се видят. Искала да ги обсъдят, но така и не се намирал случай.

Все по-обърканата Кармен не разбирала какво толкова спешно има да върши Лила, когато ту с едно, ту с друго извинение отсъствала за по няколко часа. Гледала изпод вежди, когато дори в най-натоварените моменти я оставяла да се разправя с клиентите и сякаш нищо не виждала и не чувала, толкова погълната била в някоя книга или да пише в тетрадките си. Налагало се да й каже: „Лина, би ли ми помогнала, моля те?“. Едва тогава тя вдигала очи, прокарвала върховете на пръстите си по устата и казвала да.

Колкото до Стефано, той постоянно се лашкал между изнервеност и отстъпчивост. Докато се занимавал с шурея си, с тъста си, с двамата Солара и се оплаквал, че въпреки морските бани продължават да нямат дете, ето че жена му изтърсвала нещо подигравателно по отношение на неразборията с обувките и се оттегляла до посред нощите с романи, списания и вестници — върнала се била старата й мания, все едно истинският живот вече не съществувал. Наблюдавал я, но не разбирал или нямал времето и желанието да разбере. След Иския, при това й поведение ту на отказ, ту на мирно затваряне в себе си, по-агресивната част от него го подтиквала към нов сблъсък и към окончателно изясняване на нещата. Но друга една част, по-предпазлива, може би по-малодушна, не позволявала първата да се задейства, правела се, че не забелязва, мислела си: по-добре така, отколкото когато я хванат бесовете. А Лила била доловила тази мисъл и правела необходимото тя да му остане в главата. Вечер, когато и двамата се връщали вкъщи след работа, избягвала да дразни мъжа си. Но след вечерята и разговорите се отдръпвала кротко в четене, в пространството на ума, недостъпно за него и обитавано само от нея и Нино.

Какво бил любимият й за нея в онзи период? Сексуална мания, която я поддържала в състояние на постоянни еротични фантазии; развихряне на ума, за да е на висотата на неговия ум, и най-вече един въображаем проект за тайна двойка, затворена в убежището си — наполовина скромен дом за две сърца, наполовина лаборатория за идеи върху сложността на света, той видим и активен, тя в сянка, неотлъчно по петите му, предпазлива суфльорка, отдадена сътрудничка. В редките случаи, когато успявали да бъдат заедно не за броени минути, а за час, този час се превръщал в непрекъснат поток от сексуална и вербална комуникация, едно общо състояние на благоденствие, което при раздялата им правело напълно нетърпимо завръщането в бакалията и в леглото на Стефано.

— Не издържам повече.

— И аз.

— Какво ще правим?

— Не знам.

— Искам да съм с теб постоянно.

Или поне, добавяла тя, за няколко часа всеки ден.

Но как да намерят време, в което да се виждат редовно и без риск? Било твърде опасно да води Нино вкъщи, да се срещат на улицата — още повече. Без да се брои фактът, че понякога Стефано звънял по телефона в бакалията и нея я нямало, а не било лесно да измисля приемливи обяснения. И така, притисната между нетърпението на Нино и оплакванията на мъжа си, вместо да си възвърне чувството за реалност и да си даде ясна сметка, че е в ситуация без изход, Лила започнала да се държи, все едно истинският свят е само фон или шахматна дъска и е достатъчно да се премести част от декора, да се мръднат няколко пешки и ето че играта, единственото нещо, което имало значение, нейната игра, играта на тях двамата, можела да продължи. Колкото до бъдещето, то се превърнало в утрешния ден и после следващия, и после идващия след него. Или в неочаквани картини на унищожение и кръв, които много често бе рисувала в тетрадките си. Никога не пишеше ще ме убият, но отбелязваше факти от криминалната хроника, а понякога си ги доизмисляше. Все истории за убити жени, като наблягаше върху ожесточението на убиеца, върху кръвта, покрила всичко. И добавяше подробности, които вестниците не пишеха: избодени от орбитите очи, рани, нанесени от ножове в гърлото или на вътрешни органи, острие, проболо гърдата, изрязани зърна, разпран корем от пъпа надолу, изстъргани с нож гениталии. Сякаш при наличието на опасност да умре от насилствена смърт искаше да отнеме от реалната й сила, като я сведе до думи, до една управляема схема.