Елена Феранте
Новото фамилно име (83)

82.

Лила говореше с решителния тон, който добре познавах — с него се опитваше да прогони емоциите и да изреди набързо факти и действия, като някак ги омаловажаваше, сякаш я бе страх, че ако си позволи да трепне, гласът й или долната й устна, всичко ще загуби очертания и ще се размие, като отнесе и нея. Нино остана, седнал на дивана с наведена глава, най-многото, което направи, бе да кима в съгласие. Държаха се за ръце.

Тя каза, че с това виждане сред хиляди тревоги там, в магазина, се приключило в момента, в който си направила изследване на урината и открила, че е бременна. Сега с Нино имали нужда от техен си дом, от техен живот. Искала да споделя с него приятели, книги, конференции, кино, театър, музика.

— Повече не мога да търпя — каза — да живеем разделени.

Заделила била малко пари и опитвала да се договори за едно апартаментче на „Кампи Флегреи“ за двайсет хиляди лири на месец. Щели да се сврат там в очакване да се роди бебето.

Как? Без работа? И с Нино студент? Не можах да се сдържа и казах:

— Защо е нужно да оставяш Стефано? Бива те да го лъжеш, толкова лъжи си му наговорила, можеш спокойно да продължиш.

Погледна ме с присвити очи. Видях, че ясно е доловила сарказма, жлъчта, а и пренебрежението, което се криеше в думите ми под претекста на приятелски съвет. Забеляза също рязкото повдигане на глава от страна на Нино и полуотворената му уста, като че иска да каже нещо, но се въздържа, за да не предизвика спор. Отвърна:

— Лъжите ми послужиха, за да не ме убие. Но сега предпочитам да ме убие, отколкото да продължавам така.

Когато си взех довиждане, като им пожелах всичко най-добро, го направих с надеждата, за мое добро, да не ги видя повече.