Елена Феранте
Новото фамилно име (75)

74.

Когато се прибрахме, Лила си възвърна дар словото заедно с една превъзбудена невъздържаност. Нунция ни посрещна с дълбоко облекчение, че се прибираме, но и с известно раздразнение. Каза, че не е мигнала, че чувала необясними шумове из къщата, че я било страх от призраци и убийци. Лила я прегърна и Нунция почти я отблъсна.

— Забавлява ли се? — попита.

— Много, искам всичко да променя.

— Какво искаш да промениш?

Лила се засмя.

— Ще си помисля и ще ти кажа.

— Кажи го първо на мъжа ти — отсече Нунция с неочаквано рязък тон.

Дъщеря й я погледна изненадано; изненадата й беше положителна и може би някак разтърсваща, сякаш това предложение й се стори основателно и наложително.

— Да — отвърна и отиде в стаята си, после се затвори в банята.

Излезе след доста време, но все още по комбинезон, и ми направи знак да я последвам в стаята й. Отидох с неохота. Тя втренчи в мен пламнали очи и с леко задъхване изговори набързо:

— Искам да уча всичко, което учи той.

— Той е в университета, това са сложни неща.

— Искам да чета същите книги като него, искам добре да разбера какво мисли, искам да уча не заради университета, а заради него.

— Лила, не полудявай, казахме, че ще се видиш с него само сега и край. Какво ти е, успокой се, след малко идва Стефано.

— Според теб, ако много се постарая, мога ли да разбера нещата, които разбира той?

Не издържах. Това, което вече знаех и което все пак криех от себе си, в този момент ми стана напълно ясно: тя също вече гледаше на Нино като на единствения човек, способен да я спаси. Беше се добрала до едно мое старо чувство и си го беше присвоила. И като я знаех каква е, нямах съмнение, че ще се справи с всяко препятствие и ще отиде докрай. Отвърнах й твърдо:

— Не. Това са трудни неща, ти си много изостанала във всичко, не четеш вестници, не знаеш кой е на власт, не знаеш дори кой управлява Неапол.

— А ти знаеш ли ги тези неща?

— Не.

— Той си мисли, че ги знаеш, нали ти казах, че много те уважава.

Усетих, че се изчервявам, промърморих:

— Опитвам се да се уча, а когато не знам, се преструвам, че знам.

— Като се преструва, човек лека-полека също се учи. Можеш ли да ми помогнеш?

— Не и не, Лила, не ти трябва да се захващаш с това. Остави го на мира, и без това заради теб разправя, че ще напусне университета.

— Ще продължи да учи, за това е роден. И все пак има много неща, които и той не знае. Ако аз изуча нещата, които той не знае, ще му ги казвам, когато му потрябват, така мога да съм му от полза. Трябва да се променя, Лену̀, веднага.

Пак изломотих:

— Ти си омъжена, избий си го от главата, не си подходяща за неговите изисквания.

— А коя е подходяща?

Прииска ми се да я нараня и казах:

— Надя.

— Той я остави заради мен.

— Значи, всичко е наред, така ли? Не искам повече да те слушам, и двамата сте полудели, правете каквото щете.

Прибрах се в стаичката си, разкъсвана от негодувание.