Елена Феранте
Новото фамилно име (7)

6.

Правя го и сега във въображението си, докато предавам разказа за сватбеното й пътешествие не само както ми го описа на стълбите, но и както го прочетох в тетрадките й. Бях се отнесла с нея несправедливо, искало ми се бе да повярвам, че лесно се е предала, за да мога да я принизя, така както се бях почувствала принизена аз, когато Нино напусна празненството, решила бях да смаля образа й, за да не чувствам загубата й. Обаче ето я там, след като сватбеният обяд е приключил, затворена в кабриолета със синята шапчица и костюма в пастелен цвят.

Очите й били пламнали от гняв; щом колата потеглила, засипала Стефано с най-непоносимите думи и изрази, които някой би могъл да отправи към мъж от квартала. Той приел обидите, както обикновено, леко усмихнат, без да промълви и дума, и тя накрая млъкнала. Но тишината не траяла дълго. Лила подела отново със спокоен тон, но с леко задъхване. Заявила му, че не иска да седи нито минута повече в колата, че се отвращава да диша въздуха, който диша и той, че иска веднага да слезе. Стефано наистина видял на лицето й да се изписва отвращение, но продължил да кара, без да й отговаря, което я накарало отново да повиши тон, за да го накара да спре. Тогава той отбил встрани, но когато Лила посегнала да отвори вратата, я хванал здраво за ръката.

— Сега ме чуй добре — казал й тихо, — има сериозна причина за това, което се случи.

Кротко й обяснил как се били развили нещата. За да се избегне затварянето на обувното предприятие още преди да е заработило напълно, се наложило да станат съдружници със Силвио Солара и синовете му — единствено те можели да осигурят не само продажбата на обувките в най-добрите магазини в града, но и откриването наесен, на Пиаца деи Мартири, на ексклузивен магазин за обувки „Черуло“.

— На мен какво ми пука за твоите съображения — прекъснала го Лила и се опитала да се освободи.

— Моите съображения са и твои, жена си ми.

— Аз ли? Аз не съм ти вече никаква и ти не си ми никакъв. Пусни ми ръката.

Стефано й пуснал ръката.

— И баща ти, и брат ти ли не са ти никакви?

— Когато говориш за тях, първо си изплакни устата, не си достоен дори да ги споменаваш.

Стефано обаче продължил да ги споменава. Казал, че лично Фернандо бил поискал да сключат договор със Солара. Казал, че най-голямата пречка бил Марчело, безкрайно ядосан на Лила и на цялото семейство Черуло, и най-вече на Паскуале, Антонио и Енцо, които му изпотрошили колата и здравата го напердашили. Казал, че Рино съумял да го успокои, макар и да се искало търпение, и че когато в крайна сметка Марчело заявил: тогава искам обувките, които направи Лина, Рино му отговорил: добре, вземи ги.

Голям удар било за Лила, чак усетила пробождане в гърдите. Но това не й попречило да извика:

— А ти какво направи?

Стефано се смутил за момент.

— Какво трябваше да направя? Да се скарам с брат ти, да обрека семейството ти на разорение, да ги оставя да обявят война на приятелите ти, да загубя всички пари, които вложих?

Тонът и смисълът на всяка негова дума за Лила били израз на лицемерно самопризнание. Дори не го оставила да довърши, а го заудряла по рамото с юмруци и се развикала:

— Значи си казал ами добре, отишъл си да вземеш обувките и си му ги дал.

Стефано й се оставил, но когато тя отново опитала да отвори вратата, за да избяга, й казал студено: успокой се. Лила се обърнала рязко: да се успокои, когато бил хвърлил вината върху баща й и брат й, да се успокои, когато и тримата се били отнесли с нея като с мръсен парцал? Не искам да се успокоя, гадняр такъв, върни ме веднага у нас, трябва да повториш това, което сега ми каза, пред онези другите двама лайняри. И едва когато произнесла лайняри на диалект, се усетила, че е прекрачила границата на сдържания тон, който съпругът й бил наложил. В следващия миг Стефано я ударил по лицето с яката си ръка; силният шамар й се стоварил като изригнала истина. Тя изстенала от изненада и от болка, бузата й пламнала. Погледнала го невярващо, докато палел двигателя и й казвал с глас, който за пръв път, откакто я ухажвал, не бил спокоен, а треперещ:

— Видя ли какво ме предизвика да направя? Даваш ли си сметка, че прекали?

— Сгрешихме във всичко — прошепнала тя.

Стефано обаче решително отрекъл, сякаш дори не искал да взима под внимание подобна възможност, и й дръпнал една дълга реч, къде заплашителна, къде възпитателна, на места прочувствена. Казал горе-долу следното:

— Нищо не сме сгрешили, Лина, трябва само да си изясним някои неща. Ти вече не се казваш Черуло. Ти си госпожа Карачи и ще правиш, каквото кажа аз. Знам, че нямаш опит, не знаеш как се прави търговия, мислиш си, че парите ги намирам по земята. Но не е така. Парите трябва да ги изкарвам всеки ден и трябва да ги слагам там, където могат да се умножат. Ти нарисува обувките, баща ти и брат ти са добри работници, но тримата заедно не сте в състояние да умножавате парите. А Солара знаят как, така че — добре ме чуй — хич не ми дреме дали ти харесват. Марчело и на мен ми е противен и когато дори само изкосо те погледне, когато си спомня как те беше нарекъл, ми иде да му забия нож в корема. Но ако ми трябва, за да умножа парите си, тогава се превръща в най-добрия ми приятел. И знаеш ли защо? Защото, ако парите не се множат, тази кола няма да имаме, тези дрехи няма да мога да ти ги купя, ще загубим и къщата с всичко вътре в нея, накрая няма да си вече важна дама и децата ни ще растат като деца на бедняци. Така че само посмей да ми кажеш още веднъж това, което ми каза тази вечер, и така ще ти издокарам красивото лице, че няма да можеш да излезеш от къщи. Разбрахме ли се? Отговори.

Лила присвила очи в две цепки. Бузата й била придобила виолетов оттенък, но иначе била много бледа. Не му отговорила.