Елена Феранте
Новото фамилно име (62)

61.

Нино не направи нищо, за да ни задържи, а Бруно каза:

— Ще се видим утре.

Спряхме една моторна триколка и се прибрахме. Още по пътя обаче Лила се разтрепери, сграбчи ме за ръката и силно я стисна. Започна да ми изрежда хаотично всичко, което се беше случило между нея и Нино. Била пожелала да я целуне, оставила се била да я целуне. Пожелала била да почувства ръцете му върху тялото си, позволила му го била.

— Не мога да спя. Ако заспя, се будя внезапно, поглеждам часовника, надявам се, че вече е ден и е време за плажа. Обаче е нощ, не мога повече да заспя, в главата ми са всички негови думи и всички думи, които едвам ще дочакам да му кажа. Упорствах. Казах си: не съм като Пинуча, мога да правя, каквото си искам, мога да започна и да престана, с това просто си запълвам времето. Стисках устни, после си казах, е, хайде, какво толкова, една целувка, и открих какво е, не знаех — заклевам ти се, че не съм знаела, — и повече не можах да се лиша от това. Подадох му ръка, преплетох пръстите си с неговите и изпитах болка при мисълта да ги пусна. Колко неща съм пропуснала, които сега ми се стоварват отгоре, всичките накуп. Станала съм нечие гадже, след като вече съм омъжена. Вълнувам се, сърцето ми бие в гърлото и в слепоочията. И всичко ми харесва. Харесва ми той да ме придърпва към усамотени места, харесва ми страхът, че може да ни видят, харесва ми възможността да ни видят. Ти правеше ли ги тези неща с Антонио? Страдаше ли, когато идваше време да се разделите, и струваше ли ти се, че едвам ще дочакаш да го видиш пак? Нормално ли е, Лену̀? И с теб ли беше така? Не знам как започна и кога. В началото той не ми харесваше. Харесваше ми как говори, нещата, които казва, но не и физически. Мислех си: този тук знае толкова много неща, трябва да го слушам и да науча нещо и аз. А сега, когато говори, изобщо не успявам да се съсредоточа. Гледам устата му и ме е срам, че я гледам, обръщам очи на другата страна. За кратко време обикнах силно всичко у него: ръцете, тесничките нокти, слабата фигура, ребрата под кожата, тъничкия врат, брадата, която не избръсва добре и винаги е груба, носа, космите по гърдите, дългите и слаби крака, коленете. Искам да го галя. И ми идват наум неща, които са гадни, направо ме отвращават, Лену̀, но искам да му ги направя, за да изпита удоволствие, за да го зарадвам.

Останах да я слушам почти през цялата нощ в стаята й, на изгасена лампа. Тя беше полегнала от страната на прозореца и от лунната светлина косата на тила й и контурът на хълбока й блестяха; аз лежах от страната на вратата, страната на Стефано, и си мислех: тук спи мъжът й всяка събота и неделя, от тази страна на леглото, и я придърпва към себе си, и следобед, и през нощта, и я прегръща. И в същото това легло тя ми разказва за Нино. Думите й за него изтриват другото от паметта й, изличават от чаршафите всяка следа от съпружеската любов. Докато говори за него, сякаш го вика тук, представя си го, притиснат в нея, и понеже е забравила коя е, не изпитва чувство за прегрешение и за вина. Доверява ми се, казва ми неща, които би било по-добре да запази за себе си. Споделя ми колко желае човека, когото аз винаги съм желала, и го прави с убеждението, че поради липса на чувствителност и недостатъчна прозорливост, поради неспособността да доловя неща, които тя умее да долавя, аз никога не съм забелязвала истински този човек, не съм осъзнала качествата му. Не знам дали е от злонамереност, или наистина е убедена в това — по моя вина, заради склонността ми да се крия, — че от началното училище до днес съм била глуха и сляпа, та е трябвало тя да открие, тук, на остров Иския, силата и потенциала на сина на Сараторе. Ах, как ненавиждам тази нейна самоувереност, направо ми отравя душата. И все пак не мога да я накарам да спре, за да отида в стаичката си и да стена мълчаливо, а оставам тук, от време на време я прекъсвам и се опитвам да я успокоя.

Направих се, че гледам на нещата отстрани.

— От морето е — казах й, — от чистия въздух, почивката. А и Нино умее да залъгва, говори така, все едно всичко е много лесно. Но, слава богу, утре пристига Стефано и ще видиш, че Нино ще ти се види като момченце. Каквото наистина е, познавам го добре. На нас ни се струва кой знае какъв, но ако се замислиш как се държи с него дъщерята на Галиани — спомняш ли си?, — веднага ти става ясно, че го надценяваме. Е, разбира се, в сравнение с Бруно изглежда невероятен, но в края на краищата е само син на железничар, който си е наумил да се изучи. Не забравяй, че Нино е човек от квартала, от там произлиза. Не забравяй, че ти беше много по-добра в училище, въпреки че той беше по-голям. Пък и виж го как използва приятеля си, кара го да плаща всичко — напитките, сладоледите.

Костваше ми усилие да й наговоря тези неща, смятах ги за лъжи. А и не свършиха работа: Лила възропта, предпазливо се възпротиви, аз настоях. Накрая чак се разсърди и взе да защитава Нино с тон, от който се подразбираше: само аз знам какъв човек е. Попита ме защо винаги съм го омаловажавала, когато съм й говорила за него. Попита ме какво имам против него.

— Той ти помогна — каза ми, — когато искаше да ти публикува оная твоя глупост в списание. Понякога не ми харесваш, Лену̀, принизяваш всичко и всички, даже и хора, на които от пръв поглед им личи, че са симпатични.

Загубих търпение, не можех да я изтрая повече. Изказах се лошо за човека, когото обичах, за да направя така, че тя да се почувства по-добре, и ето че започна да ме обижда. Само успях да кажа:

— Прави каквото искаш, отивам да спя.

Но тя веднага смени тона, прегърна ме, стисна ме силно, за да ме задържи, и ми прошепна в ухото:

— Кажи ми какво да направя.

Отблъснах я с неприязън, промълвих, че трябва тя да си реши, не можех да решавам вместо нея.

— Пинуча как постъпи? — попитах я. — В крайна сметка постъпи по-добре от теб.

Съгласи се, заехме се да хвалим Пинуча и тя най-неочаквано въздъхна:

— Е, добре, утре няма да ходя на плаж и вдругиден ще се върна в Неапол със Стефано.