Елена Феранте
Новото фамилно име (55)

54.

Следобедът беше пълна трагедия, вечерта, която последва, още повече. Заварих Пинуча наистина да си стяга багажа, а Нунция не успяваше да я вразуми.

— Не се притеснявай — говореше й спокойно, — Рино умее да си изпере гащите, да си сготви, пък и баща му е там, приятелите. Той да не би да мисли, че си тук, за да се забавляваш, ясно му е, че си тук, за да си почиваш и да износиш хубаво и здраво дете. Хайде, нека ти помогна да подредим всичко обратно. Аз никога не съм ходила на курорт, но днес, слава богу, пари не липсват, колкото и да не бива да се прахосват, малко охолство не е грях, можете да си го позволите. Така че, моля те, Пинỳ, дъще, Рино цяла седмица е работил, уморен е, скоро ще пристигне. Да не те заварва така, нали го знаеш, ще се притесни, а притесни ли се, се ядосва и като се ядоса, какво следва? Следва, че ти искаш да си тръгнеш, за да си близо до него, той пътува насам, за да е близо до теб и сега, като се срещнете, вместо да се радвате, ще се изпокарате. Бива ли така?

Пинуча обаче оставаше глуха за аргументите, които Нунция й излагаше. Тогава започнах да нареждам и аз, така че стигнахме до един момент, в който ние вадехме многото й дрехи от куфарите, а тя ги слагаше обратно, развикваше се, после се кротваше, и пак започваше.

По едно време си дойде и Лила. Опря се на рамката на вратата и се вгледа със смръщени вежди и дълга хоризонтална бръчка между тях в създадената от Пинуча неразбория.

— Всичко наред ли е? — попитах я.

Кимна утвърдително.

— Вече плуваш много добре.

Не каза нищо.

Имаше израза на човек, който едновременно се опитва да потисне радост и уплаха. Видно беше, че олелията, вдигната от Пинуча, й става все по-непоносима. Зълва й пак се вихреше в приказки за отпътуване, в сбогувания, в тюхкане, че е забравила едно или друго, във въздишки за нейния Ринучо, противоречиво размесени със съжалението, че оставя морето, градинските ухания, плажа. Лила обаче нищо не казваше — никакви хапливи реплики, каквито умееше да подхвърля, никакво саркастично подмятане. Накрая, сякаш изричаше не призив към въвеждане на ред, а съобщение за предстоящо събитие, от устата й се отрони само:

— Всеки момент ще пристигнат.

Тогава Пинуча се свлече безсилно на леглото до затворените куфари. Лила се намръщи и се оттегли, за да се приготви. Върна се след малко с червена, плътно прилепнала рокля и вързана тъмночерна коса. Първа долови шума от моторчетата, показа се на прозореца и започна въодушевено да маха за поздрав. После се обърна сериозно към Пинуча и с най-презрителния си глас просъска:

— Отивай да си наплискаш лицето и махни тоя бански.

Пинуча я погледна, без да реагира. Между двете момичета премина нещо много бързо, като размяна на стрели в изблик на скрити чувства, взаимен разстрел с недоловимо малки частици, дошли от дъното на съществата им; силен трус и леки трептения в продължение на една дълга секунда, които аз долових, озадачена, без да разбирам; виж, те двете се разбраха, в нещо се припознаха, Пинуча осъзна, че Лила знае, разбира и иска да й помогне, макар и с презрение. Затова й се подчини.