Елена Феранте
Новото фамилно име (45)

44.

Прекарахме целия ден на плажа Маронти, аз си играх с децата и се къпах с тях, а Пинуча и Лила бяха изцяло погълнати от Донато, който, между другото, ги заведе до топлите минерални извори на разходка. Накрая Пинуча остана без сили и Донато ни показа един приятен и удобен път, водещ обратно към къщата ни. Стигнахме до един хотел, който се издигаше над водата едва ли не като наколно жилище и оттам си наехме много евтино лодка, управлявана от стар моряк.

Щом навлязохме в морето, Лила подхвърли с ирония:

— Нино не ти обърна много внимание.

— Имаше да учи.

— И затова не можеше да каже чао ли?

— Той си е такъв.

— Такъв е, за съжаление — намеси се Пинуча. — Колкото бащата е симпатичен, толкова синът е невъзпитан.

И двете смятаха, че Нино не ми е обърнал внимание и че не съм му симпатична — можеха да продължат да си го мислят, предпочитах предпазливо да опазя тайната си. Пък и реших, че ако според тях такава добра ученичка като мен не е била удостоена и с поглед, ще преглътнат по-лесно това, че не ги е поздравил, и може би дори ще му простят. Исках да го защитя от нападките им, което ми се получи: изглежда, че бързо го забравиха — Пинуча ентусиазирано обяви, че Сараторе се държи джентълменски, а Лила каза, доволна:

— Научи ме да се държа над водата, показа ми и как да плувам. Бива си го.

Слънцето залязваше. Потръпнах, защото си спомних как Донато ме бе тормозил. От виолетовото небе полъхна студ. Казах на Лила:

— Точно той написа, че плакатът в магазина на Пиаца деи Мартири е грозен.

Пинуча направи доволна гримаса, съгласна беше. Лила каза:

— Прав е бил.

Настоях нервно:

— И точно той съсипа Мелина.

Лила се изкикоти и отговори:

— Може пък поне веднъж да я е накарал да се почувства добре.

Тази шега ме засегна. Знаех какво бе преживяла Мелина и какво бяха преживели децата й. Знаех и колко се бе измъчила Лидия, и че Сараторе зад добрите си обноски таеше апетити, които не се съобразяваха с нищо и с никого. Пък и не бях забравила, че още като малка Лила взимаше присърце страданието на вдовицата Капучо. Тогава защо този тон, защо тези думи, към мен ли бяха насочени? Дали не искаше да ми каже: ти си само едно момиченце, нищо не знаеш за нуждите на жените? Внезапно промених намерението си да запазя в тайна най-тайното. Прииска ми се на часа да им покажа, че и аз съм жена като тях и разбирам.

— Нино ми даде адреса си — казах на Лила. — Ако нямаш нищо против, когато дойдат Стефано и Рино, ще отида да се видим.

Адрес. Да отида да се видим. Смели фрази. Лила присви очи, една ясно забележима линия пресече голямото й чело; Пинуча я погледна лукаво, докосна я по коляното и се засмя:

— Разбра ли? Ленуча утре има среща. Има и адреса.

Пламнах цялата.

— Ами какво да правя, докато вие двете сте с мъжете си?

Дълго време останахме подвластни на грохота на мотора и нямото присъствие на моряка на руля.

После Лила каза студено:

— Ще правиш компания на мама. Не съм те довела тук да се забавляваш.

Въздържах се от отговор. Бяхме прекарали една седмица на свобода. Освен това и тя, и Пинуча през този ден, и на слънцето, и по време на дългото им къпане във водата, под влиянието на думите, с които Сараторе знаеше как да ги забавлява и ласкае, бяха забравили за себе си. Донато ги беше накарал да се почувстват жени деца, поверени на странен баща, който няма да ги накаже, а ще ги подтикне да следват желанията си, без да се чувстват виновни. И сега, когато седмицата беше към края си, аз какво правех, като им съобщавах, че ще прекарам неделята сама в компанията на студент от университета — напомнях и на двете им, че трябваше отново да поемат ролите си на съпруги и че всеки момент ще довтасат мъжете им ли? Да, прекалила бях. Прехапи си езика, помислих си, не я дразни.