Елена Феранте
Новото фамилно име (31)

30.

И все пак благодарение на тези измислици магазинът „Солара“ и обувките „Черуло“ за кратко време добиха още по-голяма известност. Джилиола и Пинуча се фукаха наляво и надясно как са били описани във вестниците, но успехът не уталожи съперничеството между двете и всяка от тях започна да си приписва заслугите за успеха на магазина и да смята другата за пречка по пътя на още по-големи бъдещи успехи. За едно-единствено нещо бяха на едно мнение от самото начало и си останаха съгласни: че плакатът на Лила е безобразен. Държаха се лошо с всички онези, които деликатно надзъртаха в магазина само за да го погледнат. И сложиха в рамки статиите от „Рим“ и „Нощен Неапол“, без тази от „Ил Матино“.

От Коледа до Великден семействата Солара и Карачи спечелиха много пари. Стефано сякаш въздъхна с облекчение. Новата бакалия и старият магазин за колбаси носеха добри печалби, обущарското ателие „Черуло“ работеше на пълни обороти. Освен това магазинът на Пиаца деи Мартири потвърди нещо, което се знаеше и преди, а именно че обувките, скицирани от Лила преди няколко години, не само се продаваха добре на „Ретифило“, Виа Фориа и Корсо Гарибалди, а се харесваха и на заможните господа, онези, които харчеха, без да се замислят. Този важен пазар трябваше спешно да се затвърди и да се разшири.

Като доказателство за успеха през пролетта по витрините из крайните квартали вече започнаха да се появяват някои добри имитации на обувки „Черуло“. По същество бяха същите като измислените от Лила, само леко променени с някоя катарамка или ресни. Но не успяха да пробият, Микеле Солара разреши въпроса с протести и заплахи. И не спря дотам, скоро стигна до извода, че трябва да се измислят нови модели. По тази причина една вечер събра в магазина на Пиаца деи Мартири брат си Марчело, съпрузите Карачи, Рино и, естествено, Джилиола и Пинуча. Изненадващо обаче Стефано се появи без Лила, каза, че жена му се извинява, но е уморена.

Отсъствието й не се хареса на двамата Солара. Като я няма Лила, каза Микеле, а това изнерви Джилиола, за какво изобщо да си говорим, мамка му. Рино обаче веднага се намеси. Заяви — и излъга, — че той и баща му от доста време вече обмислят нови модели и смятали да ги представят на изложение в Арецо през септември. Микеле не му повярва и още повече се нервира. Заяви, че трябва да се лансира новаторска линия, а не обикновена продукция. Накрая се обърна към Стефано.

— Имаме нужда от жена ти, трябваше да я накараш да дойде.

Стефано отговори с изненадващо агресивна нотка в гласа:

— Жена ми работи по цял ден в бакалията и вечер си стои вкъщи, за да се грижи за мен.

— Добре — отговори Микеле и направи физиономия, която за момент разкриви красивото му младежко лице, — но пробвай да видиш дали ще успее да се погрижи и за нас.

Никой не остана доволен от това как протече вечерта, особено Пинуча и Джилиола. По различни причини и двете намираха за недопустимо Микеле да придава такова значение на Лила и през следващите дни недоволството им прерасна в постоянно лошо настроение, което беше причина да се карат и по най-малкия повод.

Точно тогава — мисля, че беше през март — се случи инцидент, с който обаче не съм съвсем наясно. Веднъж, при едно от непрекъснатите им спречквания, Джилиола ударила шамар на Пинуча. Пинуча се оплакала на Рино, който в онзи период си мислеше, че се намира на гребена на възможно най-високата вълна, така че отишъл в магазина и направил скандал на Джилиола. Джилиола реагирала много агресивно и той така се разпалил, че я заплашил с уволнение.

— От утре — заявил — отиваш пак да пълниш канолите с рикота^[1].

Малко след това се появил Микеле. Засмял се и извел Рино навън, на площада, за да види надписа над магазина.

— Приятелю — казал му, — магазинът се казва „Солара“ и ти нямаш право да идваш тука и да заплашваш приятелката ми, че ще я уволниш.

Рино контраатакувал, като му напомнил, че всичко, което е вътре в магазина, е собственост на зет му, че обувките ги правел той самият и че следователно имал право, и още как. В това време обаче Джилиола и Пинуча, всяка от които се чувствала под протекцията на съответния си приятел, започнали отново да си нанасят обиди. Двамата младежи бързо се върнали вътре и се опитали да ги успокоят, но не успели. Тогава Микеле загубил търпение и изкрещял, че ги уволнява и двете. И не само: изпуснал се, че ще извика Лила да управлява магазина.

Лила?

В магазина?

Двете замлъкнали, идеята стъписала и Рино. След това разговорът продължил, сега вече съсредоточен върху скандалното решение. Джилиола, Пинуча и Рино се съюзили срещу Микеле — какво не е наред, за какво ти е Лина, ние ти докарваме печалби, от които не можеш да се оплачеш, моделите обувки всичките аз съм ги измислил, тя тогава беше още дете, какво можеше да й роди главата — и напрежението все повече растяло. Караницата щяла да продължи още кой знае колко време, ако не се случил инцидентът, за който споменах. Изведнъж, неизвестно как, плакатът — плакатът с черните картонени ленти, снимката и наситените цветни петна — издал пресипнал звук, приличен на болнава въздишка, и се подпалил, като лумнал нависоко. Пинуча била с гръб към него, когато се случило. Огънят се надигнал иззад нея, сякаш излизал от някакво тайно огнище, лизнал косата й, която започнала да пука и щяла цялата да изгори, ако Рино не реагирал веднага, като изгасил пламъка с голи ръце.