Метаданни
Данни
- Серия
- Неаполитански романи (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Storia del nuovo cognome, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от италиански
- Вера Петрова, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Елена Феранте
Заглавие: Новото фамилно име
Преводач: Вера Петрова
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: италиански
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман
Националност: италианска
Печатница: „Инвестпрес“
Излязла от печат: 17 ноември 2017
Редактор: Росица Ташева
Технически редактор: Симеон Айтов
Художник: Стефан Касъров
Коректор: Донка Дончева
ISBN: 978-619-02-0121-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10530
История
- — Добавяне
17.
Още докато вървях към къщи, започнах да изпитвам страх както за нея, така и за мен самата. Ако Стефано я убие? Ако Антонио ме убие? Обзета от тревога, преминах с бърза крачка в прашната жега по неделните улици, които започваха да опустяват, наближаваше време за обяд. Колко трудно беше да се ориентира човек, колко трудно беше да не наруши никое от прецизните мъжки правила. Лила, дали по свои тайни сметки, дали просто от лошотия, бе унижила мъжа си, като отиде да флиртува пред всички — тя, госпожа Карачи — с бившия си претендент Марчело Солара. Аз, без да искам, и дори убедена, че върша добро, бях отишла да пледирам за Антонио пред онези, които преди години обидиха сестра му и го биха до кръв, и на които той също пусна кръв. Когато влязох в двора, чух, че някой ме вика, и подскочих. Беше той, чакаше ме на прозореца да се прибера.
Слезе долу и се изплаших. Помислих си: сигурно носи нож. Обаче той през цялото време ми говореше с ръце, дълбоко напъхани в джобовете, сякаш за да ги държи мирни, спокоен, с отсъстващ поглед. Каза ми, че съм го унижила пред хората, които най-много презирал на света. Каза, че съм го изложила, все едно е някой, който праща жена си да иска услуги вместо него. Каза, че той не коленичи пред никого и че неведнъж, а сто пъти ще отиде войник, даже ще умре като войник, ако трябва, но няма да отиде да целува ръка на Марчело. Каза, че ако Паскуале и Енцо разберат, ще го заплюят в лицето. Каза, че ме оставя, защото най-накрая е получил доказателство, че изобщо не се интересувам от него и от чувствата му. Каза, че мога да правя каквото си искам със сина на Сараторе и че не иска повече да ме вижда.
Не успях да му отговоря. Най-неочаквано извади ръце от джобовете, издърпа ме във входа и ме целуна, като притискаше силно устните си върху моите и тършуваше отчаяно с език в устата ми. После се отдръпна, обърна се и си тръгна.
Изкачих стълбите към къщи много объркана. Помислих си, че имам повече късмет от Лила, Антонио не беше като Стефано. Никога нямаше да ми причини болка, можеше да я причини само на себе си.