Елена Феранте
Новото фамилно име (120)

119.

Лила осведомила подробно Енцо за посещенията на мъжа си. Той я слушал внимателно, без да коментира. Продължавал да бъде сдържан във всичко. Дори не й разказал какво точно работи във фабриката и дали му харесва. Излизал сутрин в шест, връщал се вечер в седем. Вечерял, поигравал си с детето, изслушвал каквото тя имала да му каже. Щом Лила споменела за нещо, от което Ринучо спешно се нуждаел, на другия ден той се прибирал с нужните пари. Никога не отворил дума Стефано да участва в издръжката на сина си, не я посъветвал да си потърси работа. Само я гледал, сякаш живеел единствено заради тези вечерни часове, когато да седне с нея в кухнята и да я слуша. По някое време се изправял, казвал лека нощ и се затварял в спалнята.

Една случайна среща на Лила се оказала с важни последствия. Веднъж оставила Ринучо на съседката за следобеда и излязла сама. Чула настойчиво да натискат клаксон зад гърба й. Някой й махал от прозореца на луксозен автомобил.

— Лина.

Тя внимателно се вгледала. Разпознала вълчето лице на Бруно Сокаво, приятеля на Нино.

— Какво правиш тук? — попитал я.

— Тук живея.

На първо време почти нищо не му разказала за себе си, навремето не било лесно да се дават подобни обяснения. Не споменала Нино, не го направил и той. Попитала го дали се е дипломирал, той й отговорил, че е решил да прекъсне с учението.

— Женен ли си?

— Ами, къде ти.

— А приятелка?

— Кога да, кога не.

— Какво работиш?

— Нищо, други работят за мен.

Решила да го попита като на шега:

— Ще ме вземеш ли на работа?

— Теб? За какво ти е?

— Трябва ми работа.

— Искаш да правиш салами и колбаси ли?

— Защо не.

— А мъжът ти?

— Нямам вече мъж. Обаче имам син.

Бруно внимателно я изгледал, за да прецени дали не се шегува. Объркал се, започнал да увърта.

— Работата не е лека — казал й.

Разприказвал се, без да спре, за проблемите на връзките по принцип, за това как майка му постоянно се карала с баща му, за бурната любов, която имал наскоро с омъжена жена, но тя го зарязала. Твърде много думи като за Бруно; поканил я в близкия бар и продължил да й разказва за себе си. Накрая Лила му казала, че трябва да тръгва, и той я попитал:

— Наистина ли си напуснала мъжа си? Наистина ли имаш дете?

— Да.

Той сбърчил вежди и написал нещо на една салфетка.

— Иди при този господин, ще го намериш сутрин след осем. И му покажи това.

— Салфетката?

— Да.

— И това ще е достатъчно?

Той кимнал утвърдително, почувствал насмешката в гласа й. Промърморил:

— Много хубаво беше онова лято.

Тя отвърнала:

— За мен също.