Елена Феранте
Новото фамилно име (112)

111.

След заминаването на Антонио Джилиола и Ада станали неразделни. Джилиола стигнала до извода, който на дъщерята на Мелина отдавна й се въртял в главата, а именно че няма какво повече да чака, семейното положение на Стефано трябвало да се разреши.

— Лина трябва да напусне този дом — казала й — и в него да влезеш ти. Ако чакаш прекалено дълго, магията ще свърши и ще загубиш всичко, даже и мястото в магазина, защото тя ще си възвърне позициите и ще го накара да те изгони. — Джилиола дори стигнала дотам да й довери, че говори от опит, защото има съвсем същия проблем с Микеле. — Ако чакам той да ми предложи брак — пошепнала й, — така ще си остарея, затова съм му поставила условие и не го оставям на мира: или ще се оженим до пролетта на шейсет и осма, или го напускам и майната му.

И така, Ада се заела да омотае Стефано в мрежа от неподправено, лепкаво желание, което го карало да се чувства специален като мъж, и в това време му шепнела между целувките:

— Трябва да вземеш решение, Стѐ, или с мен, или с нея; не казвам да я оставиш на улицата заедно с детето, то е твой син и имаш задължения, обаче постъпи както правят мнозина актьори и важни личности: дай й малко пари, и толкоз. Всички в квартала вече знаят, че аз съм истинската ти жена, така че искам да бъда винаги, винаги, винаги с теб.

Стефано се съгласявал и я притискал в неудобното тясно легло на „Ретифило“, но после не предприемал кой знае какво, освен да се прибере вкъщи и да се развика на Лила ту защото нямало чисти чорапи, ту защото я видял да говори с Паскуале или с някой друг.

Тогава Ада взела да се отчайва. Една неделна утрин срещнала Кармен, която се изказала много критично за работните условия в двата магазина. От дума на дума започнали да плюят срещу Лила, която и двете, по различни причини, смятали за виновницата за всичките им нещастия. Накрая Ада не се сдържала и й разказала за любовните си терзания, без да се съобрази, че Кармен е сестра на бившия й годеник. А Кармен, която нямала търпение да се включи в клюкарската мрежа, я изслушала охотно, като често се намесвала, за да налее масло в огъня и със съветите си да навреди максимално и на Ада, която била предала Паскуале, и на Лила, която била предала нея самата. Но трябва да отбележа, че независимо от позицията си на обидена изпитала удоволствието да си има вземане-даване със своя приятелка от детинство, която, представете си, се била озовала в ролята на любовница на женен мъж. А колкото и да ни се искаше, когато бяхме малки момичета от квартала, някой ден да станем съпруги, когато пораснахме всъщност започнахме да симпатизираме на любовниците — техните образи ни се струваха по-раздвижени, по-борбени и най-вече по-модерни. От друга страна, се надявахме, че когато законната съпруга (обикновено злобна жена, при всички случаи невярна открай време) се разболее и умре, любовницата ще престане да бъде такава и ще постигне любовната си мечта, а именно да стане съпруга. Накратко, бяхме на страната на нарушението, но само за да се затвърди смисълът на правилото. Вследствие на което след голям брой подли съвети Кармен страстно прегърнала каузата на Ада, която започнала истински да я вълнува, и един ден й казала съвсем искрено:

— Не можеш да продължаваш така, трябва да изгониш тая мръсница, да се ожениш за Стефано и да му родиш деца. Питай двамата Солара дали познават някой във Върховния католически съд.

Ада веднага обединила съветите на Кармен с тези на Джилиола и една вечер в пицарията се обърнала директно към Микеле.

— Имаш ли начин да стигнеш до тоя католически съд?

Той й отвърнал с насмешка:

— Не знам, мога да разпитам, все ще се намери някой приятел. Ти обаче сега си вземи твоето, това е най-спешното. И не се тревожи за нищо, ако някой ти създава проблеми, изпрати го при мен.

Думите на Микеле имали голямо значение. Ада почувствала, че има подкрепа, никога в живота си не била усещала около себе си такова одобрение. И все пак опяването на Джилиола, съветите на Кармен, ненадейното предложение за протекция от страна на мъж с голям авторитет и дори недоволството, че Стефано не пожелал да отидат в чужбина през август както миналата година, а само няколко пъти посетили „Сий Гарден“, не били достатъчни да я накарат да се хвърли в атака. Нужна й била истинска, конкретна нова причина: откритието, че е бременна.

Ада приела с неистова радост новината за своята бременност, но я запазила за себе си, не каза дори на Стефано. Един следобед свалила престилката, излязла от магазина, като да се поразходи на въздух, и отишла у Лила.

— Случило ли се е нещо? — попитала учудено госпожа Карачи, когато й отворила вратата.

Ада й отговорила:

— Не се е случило нищо, което вече да не знаеш.

Влязла и й наговорила какво ли не в присъствието на детето. Започнала спокойно, дала за пример актьори и дори колоездачи, описала се едва ли не като Бялата дама, само че по-модерна, и споменала Върховния католически съд в подкрепа на това, че дори Църквата и Господ в някои случаи, когато любовта е неимоверно силна, могат да разтрогват браковете. Тъй като Лила я слушала, без да я прекъсва — нещо, което Ада изобщо не била очаквала, напротив, надявала се само да отвори уста, за да й се нахвърли и да я размаже, — та Ада се изнервила и взела да обикаля из апартамента, хем за да й покаже, че често е идвала в този дом и отлично го познава, хем да я разкритикува.

— Леле каква гадост, мръсни чинии, прах, чорапи и гащи се въргалят по пода, горкият човек, не може да се живее така. — Накрая, обзета от неудържимо настървение, започнала трескаво да събира мръсните дрехи от пода в спалнята с крясъци: — От утре ще идвам аз да подреждам. Едно легло не можеш да оправиш, погледни тука, Стефано не понася чаршафът да е смачкан така, казвал ми е колко пъти ти го е натяквал, ама ти не отбираш. — Тук внезапно спряла, объркана, и тихо казала: — Трябва да си тръгнеш, Лина, защото, ако не се махнеш, ще ти убия детето.

Лила само успяла да отговори:

— Държиш се като майка си, Ада.

Това й били думите. Сега си представям гласа й: никога не е била способна да говори развълнувано, вероятно го е произнесла, както обикновено, с ледена злоба, или пък отчуждено. Все пак години по-късно ми разказа, че при вида на Ада в дома й и в това състояние си припомнила крясъците на Мелина, изоставената любовница, когато семейство Сараторе напускаха квартала, и сякаш видяла отново как ютията излита от прозореца и за малко не убива Нино. Високият огнен език на страданието, който толкова я бе впечатлил тогава, се бил разбушувал отново в Ада, само дето сега го подхранвала не жената на Сараторе, а тя, Лила. Зловеща игра на огледала, която никоя от нас тогава не долови. Само тя, и затова може би вместо да се събуди лошотията й и обичайната решимост да причинява болка, я обзела само горчивина и съжаление. Направила опит да я хване за ръката и й казала:

— Седни, ще ти приготвя чай от лайка.

Но Ада възприела всяка дума на Лила, от първата до последната, и особено този жест като обида. Дръпнала се рязко, облещила се стряскащо, така че от очите й се виждало само бялото, и когато се върнали на мястото си, закрещяла:

— Искаш да кажеш, че съм луда ли? Че съм луда като майка ми? Тогава много внимавай, Лила. Не ме пипай, разкарай се и си го направи за теб чая от лайка. Аз в това време ще сложа ред в тая кочина.

Измела, измила пода, оправила леглото и повече не гъкнала.

Лила я следяла с поглед; опасявала се да не се счупи като изкуствено тяло, подложено на много високо ускорение. После взела детето, излязла и дълго обикаляла из новия квартал, като говорела на Ринучо, показвала му нещата и ги назовавала, измисляла му приказки. Но го правела по-скоро за да контролира своята тревожност, отколкото за да забавлява детето. Прибрала се вкъщи едва когато видяла отдалече Ада да излиза от входа и да хуква, като да е закъсняла.