Елена Феранте
Новото фамилно име (103)

102.

След тази вечер Лила загубила голяма част от малкото й останала свобода. Стефано се държал абсолютно непоследователно. При положение че жена му вече била в течение на връзката му с Ада, загърбил всякаква предпазливост: често не се прибирал да спи вкъщи; в неделите нерядко си правел разходки с колата заедно с любовницата си; през онзи август дори прекарал почивката си с нея, стигнали чак до Стокхолм със спайдъра, макар и официалната версия да била, че Ада е в Торино при своя братовчедка, работеща във „Фиат“. Но в същото време бил обзет от болезнена ревност: не давал на жена си да излиза от къщи, заставял я да пазарува по телефона и ако Лила прекарала един час навън, за да разходи детето на въздух, я разпитвал кого е срещнала и с кого е разговаряла. Чувствал се съпруг повече от всякога, и бдял. Сякаш се опасявал, че неговата собствена изневяра й дава право да му изневери и тя. Това, което правел по време на срещите си с Ада на „Ретифило“, възбуждало въображението му и той си представял с подробности как Лила прави същото, че и повече, със своите любовници. Страх го било да не стане за смях от нейната предполагаема изневяра, докато излагал на показ своята.

Не ревнувал от всички мъже, изработил си йерархия. Лила скоро осъзнала, че най-много го притеснява Микеле, от когото се чувствал излъган във всичко и държан в позиция на постоянно подчинение. Въпреки че нищо не му споменала за онзи път, когато Солара се опитал да я целуне или когато й предложил да му стане любовница, Стефано усещал, че за Микеле да му отнеме жената би било важна стъпка към това да го провали в бизнеса. Но от друга страна именно логиката на общия им бизнес предполагала Лила да прояви поне малко сърдечност. В резултат нищо от това, което правела тя, не го устройвало. Понякога я притискал, като я обсипвал с въпроси:

— Виждала ли си Микеле, говорила ли си с него, карал ли те е да му скицираш нови модели обувки? — А друг път крещял: — На тоя гадняр даже здрасти няма да му казваш, ясно ли е? — И ровел из чекмеджетата й в търсене на доказателства за мръснишките й деяния.

Положението допълнително се усложнило от намесата първо на Паскуале, после и на Рино.

Естествено, Паскуале последен разбрал, дори след Лила, че годеницата му е любовница на Стефано. Никой не му казал, а ги видял с очите си един късен следобед да излизат прегърнати от един вход на „Ретифило“. Ада му била казала, че е заета с Мелина и не могат да се видят. А и той непрекъснато обикалял, кога по работа, кога по политически задачи, и не обръщал много внимание на постоянното й увъртане и измъкване. Голям удар било за него да ги види, като нещата се усложнявали от факта, че първосигналният му подтик да ги заколи на мига и двамата бил потиснат от съзнанието му на активен комунист. Наскоро бил избран за районен секретар на партията и макар и в миналото, подобно на всички момчета, с които израснахме, да ни наричаше с лекота мръсници, то сега — понеже се считал за информиран, четеше вестник „Унита“, разучавал брошури и ръководел събрания в секцията — не можел да си позволи да продължава по същия начин и даже правел усилия да счита нас, жените, за, общо взето, не по-долу от мъжете, с наши си чувства, идеи, свободи. И така, притиснат между гнева и широтата на възгледите, на следващата вечер, още мръсен от работа, отишъл у Ада и й казал, че знае всичко. Тя изпитала облекчение, признала си, плакала, молила го за прошка. Когато я попитал дали го е направила за пари, му отговорила, че обича Стефано и че тя единствена знае колко добър, щедър и внимателен човек е той. В резултат на което Паскуале забил юмрук в кухненската стена на семейство Капучо и се прибрал у дома разплакан, с разранени кокалчета. След това цяла нощ си говорили със сестра му — двамата с Кармен страдали заедно, той заради Ада, тя заради Енцо, когото не можела да забрави. Нещата тръгнали наистина на зле, когато Паскуале, макар и жертва на изневяра, решил, че трябва да защити достойнството както на Ада, така и на Лила. Най-напред опитал да изясни нещата и отишъл да говори със Стефано, като му дръпнал една объркана реч, чийто смисъл бил да остави жена си и да влезе в отношения на постоянно съжителство с любовницата си. После отишъл при Лила и я упрекнал, че е оставила Стефано да потъпче съпружеските й права и чувствата й на жена. Една сутрин в шест и половина Стефано го пресрещнал, когато тръгвал за работа и най-доброжелателно му предложил пари, за да престане да тормози него, жена му и Ада. Паскуале взел парите, преброил ги и ги хвърлил във въздуха с думите:

— Работя от малък, нямам нужда от теб — и добавил, сякаш за извинение, че трябва да върви, защото ако закъснее, ще го уволнят. Но вече се бил отдалечил, когато размислил, обърнал се и извикал на бакалина, който събирал пръснатите по улицата пари: — По-лош си и от оная фашистка свиня, баща ти.

Сбили се, нанесли си страховити удари и се наложило да ги разтърват, защото щели да се изпотрепят.

От Рино също дошли неприятности. Не могъл да се примири, че сестра му е престанала да полага усилия, за да направи от Дино много умно дете. Не могъл да се примири, че шурей му не само не му давал и стотинка, ами и налетял да го бие. Не могъл да се примири, че връзката между Стефано и Ада се била превърнала в публично достояние с всички унизителни последствия за Лила. И реагирал по неочакван начин. Щом Стефано биел Лила, започнал и той да бие Пинуча. Щом Стефано си имал любовница, хванал си любовница и той. Тоест, започнал да подлага сестрата на Стефано на огледален тормоз на тормоза, на който Стефано подлагал собствената му сестра.

Това хвърлило Пинуча в отчаяние: безкрайни сълзи, молби, заклевала го да престане. Обаче не. За ужас и на Нунция, щом жена му отворела уста, Рино на мига изгубвал всяка искрица здрав разум и се развиквал:

— Да престана ли? Да се успокоя ли? Върви тогава при брат си и му кажи да остави Ада, да уважава Лина, кажи му, че трябва да сме единно семейство и че трябва да ми даде парите, с които той и двамата Солара са ме завлекли и продължават да ме завличат.

Това, което последвало, било, че окаяната Пинуча използвала всяка възможност да избяга от къщи и да хукне към магазина, за да се разхлипа пред брат си в присъствието на Ада и на клиентките. Стефано я замъквал в задната стаичка, където тя му изреждала всички искания на мъжа си и обобщавала:

— Нищо не му давай на тоя мръсник, ела веднага вкъщи да го убиеш.