Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Неаполитански романи (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Storia del nuovo cognome, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и начална корекция
sqnka (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Елена Феранте

Заглавие: Новото фамилно име

Преводач: Вера Петрова

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: италиански

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: италианска

Печатница: „Инвестпрес“

Излязла от печат: 17 ноември 2017

Редактор: Росица Ташева

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Донка Дончева

ISBN: 978-619-02-0121-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10530

История

  1. — Добавяне

101.

Изведнъж Лила осъзнала, че правото е на нейна страна и това я успокоило. Същата вечер сложила Дженаро да си легне и зачакала прибирането на Стефано. Той се върнал малко след полунощ и я заварил седнала край кухненската маса. Лила вдигнала очи от книгата, която четяла, и му казала, че знае за Ада, знае и откога продължава, и че не я интересува.

— Това, което ти ми причини, го причиних и аз на теб — произнесла с усмивка и му повторила — колко пъти му го била казала и преди, два или три?, — че Дженаро не е негов син. Заключила, че може да прави каквото си поиска и да спи където и с когото си поиска. — Важното е — внезапно изкрещяла — мен повече да не ме докосваш.

Не знам какво си е била наумила, може би просто да изясни нещата. Или пък очаквала всичко. Очаквала той да си признае изцяло, да я набие, да я изгони от къщи и да накара нея, съпругата, да прислужва на любовницата му. Подготвена била за всякакъв вид насилие и за безочието на човека, който се чувствал господар и имал пари, за да купи всичко. Обаче не се стигнало до изясняване, нито думичка не била произнесена, която да доведе до края на брака им. Стефано отрекъл. Казал мрачно, но спокойно, че Ада е само продавачка в магазина му и че каквито и слухове да се носят по техен адрес, са безпочвени. После се разгневил и заявил, че ако още веднъж каже това ужасно нещо за сина му, Господ му е свидетел, ще я убие: Дженаро му бил одрал кожата, всички го казвали, да престанела да го провокира по този въпрос, безсмислено било. Накрая — и това било най-учудващото — й съобщил, както бил правил и други пъти в миналото, без да промени изреченията, че я обича. Обявил, че винаги ще я обича, че тя е неговата жена, защото са венчани от свещеник и нищо не може да ги раздели. Когато се приближил да я целуне и тя го отблъснала, я сграбчил, повдигнал я, занесъл я в спалнята, където се намирало и детското креватче, разкъсал дрехите й и проникнал в нея със сила, докато тя го умолявала съвсем тихо, потискайки хлипанията си:

— Ринучо ще се събуди и ще ни види, ще ни чуе, моля те, да отидем оттатък.