Сабине Тислер
Колекционер на деца (97)

96

По ирония на съдбата тъкмо Джанкарло беше човекът, който откри дупката в един от прозорците на Каза Ил Нидо зад избуялите къпинови храсти. Даде знак на колегите да останат по местата си, извади пистолета и пусна кучетата, които с див лай скочиха в тъмната вътрешност на къщата.

Джанкарло започна да брои наум — двайсет и едно, двайсет и две, двайсет и три… — и тъкмо щеше да прибере пистолета обратно в кобура, когато кучетата завиха сърцераздирателно, а после залаяха възбудено.

Джанкарло се промуши през дупката. Двама от колегите му го последваха с включени фенерчета. Пред очите им се разкри гледка, която нямаше да забравят до края на живота си. Облян от ярката светлина, Енрико се бе навел над тялото на момчето и изобщо не реагираше на онова, което се случваше около него. Кучетата го бяха наобиколили и ръмжаха, но нито едно не лаеше. Без да се замисли, Джанкарло се хвърли към Енрико и го дръпна назад. Убиецът се претърколи и даже се поклати предизвикателно. И тогава всичко стана много бързо. С опитна хватка Джанкарло сграбчи китките на Енрико и щракна белезниците.

Един от полицаите се зае с Ян.

— Бързо доведете лекар! — изкрещя той. — Момчето има пулс! Съвсем лек, но го усещам! Живо е, чувате ли, живо е!

— О! — прошепна разочаровано Енрико. — Не исках това.

И хладната му арогантност отстъпи място на истинско стъписване.