Сабине Тислер
Колекционер на деца (79)

78

И Ане, и Кай знаеха, че той не може да остане вечно във Вале Короната и да й помага да преодолее страховете си. Кай бързо откри, че нахалният мъжага с джипа е бил Карло, работник на Филоти, собственика на земите над долината. Правото на път в областта беше записано от столетия, но Филоти никога не се беше възползвал от него. Освен това Енрико бе прокарал друг път през гората, за да може Филоти да стига до земите си, без да минава през вътрешния двор. Значи появата на Карло във Вале Короната е била чист тормоз. Ако това се случи още веднъж, лично ще говоря с Филоти, който е разумен, приветлив човек, обеща Кай.

Ане се успокои и почти повярва, че следващия път ще устои на атаките на Карло.

Когато остана сама, тя започна да се упражнява отново да се държи нормално. Или поне що-годе нормално. Сякаш във Вале Короната не се е случвало нищо. Купи си телевизор, пералня и фризер. Изпра куп панталони, блузи и пуловери и ги окачи на въжетата на горната тераса. Когато прането й се развяваше от вятъра, тя имаше усещането, че си е „вкъщи“. Купуваше големи количества храна и ги замразяваше, за да не се налага да напуска долината само за да си купи хляб и сирене. Най-приятно й беше вечер в дневната: сядаше в креслото и гледаше филми. Поне тогава се чувстваше уютно в самотната си къща, а и си създаваше някаква връзка с родината.

Така мина една седмица, откакто бе открадната снимката на Феликс. Ане стана рано, отвори прозореца и се изненада колко хладно беше утрото. В този миг видя Алора. Лудата стоеше от другата страна на басейна, облечена в дълга до глезените бежова рокля, която блестеше в оранжево под яркото слънце. Бялата коса беше разресана и залепена за главата. Алора бе засенчила очите си с ръка, сякаш изгревът на слънцето я заслепяваше. Красива, недействителна, крехка фигура, която Ане неволно оприличи с Мадоната.

Сигурно се е окъпала в басейна, помисли си Ане, като видя косата на Алора, сигурно не се притеснява да влезе още рано сутринта в гадната зелена вода.

Ане блъсна рамката на прозореца и Алора веднага регистрира шума. Погледна нагоре, усмихна се и изрече обичайното си „Алора“. Ане за първи път видя развалените й зъби и се учуди, когато тази неприятна гледка я трогна по необясним начин.

Алора остана на мястото си до басейна, неподвижна като ангелска статуя. Не се помръдна дори когато Ане нареди масата под ореховото дърво за двама. Ане донесе кафе и я повика:

— Ела да закусим заедно, Алора! — И й махна с ръка.

Алора се раздвижи бавно и се запъти към нея. Едва сега Ане видя, че „гостенката“ й е крила зад гърба си букет червени диви рози — не букет, а по-скоро наръч рози с къси и дълги стъбла, със и без листа.

Алора спря, наведе се над водата и започна да къса цветовете на розите и да ги хвърля във водата.

Движени от изтичащата в басейна изворна вода, цветовете затанцуваха по тъмнозелената повърхност и накрая се събраха пред тесния отток.

— Алора — прошепна благоговейно лудата и тръгна по пътеката към къщата. Прекоси вътрешния двор, седна на стола срещу Ане и я погледна несигурно.

— Заповядай — покани я любезно Ане. — Какво искаш? Кафе? Мляко? Хляб? Мармалад? Пресни смокини?

Алора пи мляко направо от каната и се оригна доволно. После взе лъжицата и започна да гребе мед направо от двулитровата пластмасова кофичка. Лицето й сияеше и тя мляскаше с наслада като мечка, попаднала на пълен кошер.

— Можеш да идваш при мен, когато искаш, Алора — рече Ане. — Винаги си добре дошла. Разбираш ли ме?

Алора кимна и продължи да се тъпче с мед. Ане усети гадене.

— Яж колкото искаш — каза тихо тя, стана и отиде в тоалетната.

Ще я разпитвам за Феликс, каза си решително тя, при всяко идване. Бавно и внимателно. Без натиск. Искам да разбера защо хвърля рози във водата и защо ни показа басейна, когато я попитахме къде е Феликс. Само да можеше да говори! Нима намеква, че Феликс е в басейна! Това е невъзможно! Но какво означават жестовете й?

Ане се върна на двора напълно уверена, че ще изтръгне тайната на мълчаливата Алора. Вече бе подготвила първите въпроси, които щеше да й зададе. Само че Алора вече я нямаше под ореха. Заедно с нея беше изчезнала и двулитровата кофичка с мед.