Сабине Тислер
Колекционер на деца (74)

73

Точно в два Ане потегли обратно към Вале Короната. Чувстваше се леко замаяна. Виното я правеше тромава и сънлива. Веднага щом се убеди, че никой не е влизал в къщата, тя се прибра в спалнята и си легна.

Не знаеше колко време е спала, когато я събуди рев на мотор — толкова близо, че направо я оглуши. Ане скочи и моментално й се зави свят. Все пак успя да стигне до прозореца и гледката я изуми: точно пред кухненската врата, която тя бе оставила незаключена, стоеше джип. Толкова близо беше, че водачът можеше да влезе направо от стъпалото, без да докосне земята.

Мъж с армейски ботуши, военен панталон и яке „Бомбър“ стоеше широко разкрачен насред двора и се хилеше предизвикателно. Ане отвори прозореца и попита на развален италиански какво търси той в имота й. Вълнението я накара да забрави и малкото думи, които знаеше.

Джипът бе влязъл на нейна земя. Малкият двор между кухнята и воденицата беше лятната й дневна и неочакваното нахлуване си беше чисто престъпление срещу частната собственост.

Мъжът веднага усети несигурността й и се ухили още по-дръзко. Разкрачи се още повече и опря ръце на хълбоците. Явно се чувстваше победител.

Ане видя само две пронизващи светлосини очи. Боже, какъв зъл човек, помисли си тя, само как ме гледа! Какво да правя сега? Енрико отново се оказа прав. През нощта тук беше по-сигурно. Тогава можеше да изчезне в мрака, докато сега нямаше никакъв шанс — той щеше да я последва, а и със сигурност беше по-бърз и по-силен от нея.

— Vattene! — извика дрезгаво тя. — Махай се от къщата ми! Mia casa!

Придружи думите си с гневен жест, като протегна ръка и посочи с показалец към гората. Мъжът обаче поклати глава, бръкна в джоба на якето си, извади пакет цигари и си запали една, сякаш разполагаше с цялото време на света.

Ане му обърна гръб, слезе на бегом по стълбата, промуши се покрай джипа и излезе на двора. Най-сетне се изправи пред ухиления натрапник, който очевидно се наслаждаваше на ситуацията.

Като я видя пред себе си, той заговори. Твърдо, агресивно, бързо. Всяка дума звучеше като плесница, но тя не разбра нищичко.

— Non ho capito niente — рече тя и мъжът повтори тирадата си, но без никакъв резултат.

— Пак не разбрах — заяви Ане колкото можеше по-твърдо. — А сега изчезвайте, или ще повикам полицията! — Дано този тип не знаеше, че тя няма обхват, нито домашен телефон. — Ако имате проблем, напишете ми писмо!

Най-сетне гневът й взе връх и тя скръсти ръце под гърдите. Ако в ръцете си имаше спрей за отбрана, със сигурност щеше да го използва.

Мъжът пое дълбоко въздух и изкрещя нещо неразбрано. Удари с длан по вратата на джипа, направи крачка към Ане и заплашително размаха юмрук под носа й. Ане отстъпи назад и опря гръб о стената на воденицата. Мъжът вонеше на алкохол. Ама че гаден тип, помисли си тя, ама че примитивна свиня, ама че тъп задник! Не! Това сигурно беше кошмар! Тя трябваше да се събуди.

Мъжът ругаеше — това беше повече от ясно. После изведнъж млъкна, върна се при колата, отвори предната врата и скочи вътре. Смъкна стъклото на прозореца и й извика, че ще дойде пак. Ако е нужно, ще идва всеки ден, докато тя разбере за какво става дума. Той имал право да е тук. Имал право на път, затова щял да минава през двора й колкото пъти му се наложи да отиде в своя имот.

Най-сетне джипът потегли. Прекоси двора, но след няколко метра спря. Непознатият се подаде навън и отново прониза Ане с гневен поглед. Но не каза нищо повече и не слезе от колата. Даде газ, мина през потока, в непосредствена близост до басейна, и изчезна в гората.

Ане стоя дълго на двора, заслушана в шума на мощния двигател. Без да съзнава какво прави, зариваше с крак следите в чакъла, оставени от джипа. Последните изречения на грубияна бяха повече от ясни. Но какво искаше да каже с това, че имал „право на път“? Дали пък нещо с договора не е наред? Може би Кай е пропуснал някоя подробност? Може би не й е обяснил или превел клауза от договора? Или са я измамили?

Ане влезе на бегом в къщата и извади от малкото бюро в стаята с камината договора за покупко-продажба. После грижливо затвори всички прозорци и врати, заключи и хукна към колата си.

Отново се бе появил някой, който й внушаваше страх. Но сега най-важното беше да разбере какво не е наред с договора. Сега, веднага. Защото мъжът сигурно ще се появи отново. Тогава тя трябва да знае какво да му отговори и да изяснят евентуалното недоразумение.

Едва на път към Сиена Ане се сети, че изобщо не е попитала мъжа с джипа как се казва и дали действа от свое име, или е дошъл по чуждо поръчение.