Сабине Тислер
Колекционер на деца (70)

69

На връщане Ане и Кай купиха две бутилки по 17 литра монталчино. Във Вале Короната щяха да го напълнят в бутилки и да ги запечатат. Ане спа почти през целия път. Събуди се едва когато джипът навлезе в маслиновите плантации.

— О, нима вече пристигнахме? — попита сънено тя. — Колко хубаво. Явно съм наваксала следобедния си сън.

— Значи довечера и през нощта ще си бодра!

Кай се ухили многозначително и Ане отговори на усмивката му. При това усети леко присвиване в долната част на корема и й стана приятно. Това беше ясен знак, че тя се радва да спи с него.

Докато в Дудова слънцето още грееше и старите мъже бяха излезли на улицата, за да си побъбрят, Вале Короната вече тънеше в мрак. Макар че денят беше ужасно горещ, в долината беше хладно и влажно и Ане изпита чувството, че са я увили в недосъхнала хавлия.

— Вале Короната не е Тоскана — промълви замислено тя. — Италианското лято не стига дотук.

— Какво е тогава Вале Короната?

— Бяло петно на картата — отговори с усмивка тя. — Рай, открит едва от мен.

Кай спря джипа пред кухнята, за да не се налага да носят тежките бутилки.

Ане веднага видя счупеното стъкло на кухненската врата. Някой е влизал, помисли си тя и потрепери. Слава богу, че тази нощ няма да е сама. Кай трябваше да остане при нея, докато поправят вратата.

Ане слезе и се запъти към вратата на кухнята. В този момент забеляза засъхналите кървави следи по земята. Вдигна глава и погледна към кухнята. В продължение на няколко секунди остана неподвижна, после изпищя пронизително.