Сабине Тислер
Колекционер на деца (42)

41

— Ти си полудяла!

Харалд крещеше и Ане трябваше да държи мобилния телефон на двайсет сантиметра от ухото си, за да го чува.

— Едва от два дни си в проклетата Италия, където крадат не само портмонета, а и деца, и си решила да си купиш къща. Да не си се побъркала?

— Ти не разбираш. Ако можеше да я видиш, щеше да говориш друго.

— Ане, моля те! Вземи нещо под наем. Не е нужно веднага да купуваш.

— Такава къща не се наема. Само се купува.

Харалд се успокои. Очевидно започваше да се примирява.

— Не те разбирам. Наистина не те разбирам. Искаше да останеш в Италия няколко седмици или няколко месеца, но само за да търсиш Феликс… или поне да намериш някаква опорна точка… къде бихме могли да търсим… А сега? Какви ги вършиш? Да не си решила да емигрираш? Да заживееш в Италия? Ще се развеждаме ли?

— За бога! — извика вбесено Ане. — Защо винаги стигаш до крайност? Намерила съм страхотна къща. Най-прекрасната. Най-специалната. Уникална атмосфера. Такива къщи не се намират на всеки ъгъл. Не разбираш ли — ако не заживея там, ще умра. Ако отношението ми се промени… ако реша да се върна, ще я продам. Къде е проблемът?

— Италианците ще те излъжат, Ане! И ти няма нищо да забележиш! Ти нямаш понятие от цените на недвижимите имоти! Знаеш ли как функционира помийната яма? Къде се намират отточните тръби? Къде минават тръбите за водата? Има ли дренаж, покривът изолиран ли е? По дяволите, Ане, когато купува къща, човек трябва да внимава за хиляди неща! Сигурен съм, че си се влюбила в някоя руина. Ако един ден решиш да я продадеш, ще ти дадат не повече от една трета от цената, на която си я купила. Ти не говориш италиански, не познаваш никого там! Това няма да свърши добре, помни ми думата!

— Ти си жалък. Винаги се опитваш да развалиш нещата. За теб всичко е лошо, а светът гъмжи от престъпници и идиоти.

— Аз съм реалист. Не искам да направиш огромна грешка.

— Първо, къщата не е на италианец, а на германец. И второ, аз съм влюбена в тази къща. Точка. Обичам това място, разбираш ли? Обичам долината, атмосферата, излъчването… Какво ме интересува има ли дренаж и помийна яма? Ако се влюбя в някой човек, ще ми е все едно дали има криви пръсти на краката, или бенка на бузата.

— Винаги съм те смятал за практична, интелигентна личност — отвърна с леден глас Харалд, — но това, което ми говориш днес, е пълна глупост.

Сега вече Ане се ядоса истински.

— А това, което казваш ти, е арогантност. Нямаш право да говориш за нещо, което не си видял и не познаваш. Ти не си в състояние да прецениш дали къщата е добра, или не.

Харалд веднага разбра, че е прекалил.

— Моля те само да внимаваш, защото е твърде възможно да направиш грешка. Не прибързвай. Направи ми тази услуга и поразпитай. Заведи в къщата човек, който разбира от тези неща. Разгледай по-внимателно. Иди още няколко пъти, виж какво е, когато вали. Разгледай околността, близките села. И преценявай разумно. Не решавай импулсивно.

Ане изгуби желание да се обяснява с него.

— Още нещо?

Харалд се опита да придаде топлина на гласа си.

— Онова, което възнамеряваш да направиш, е безсмислено, Ане. Само ще отвориш старите рани и ще рухнеш.

— Това ми го каза още вкъщи. Поне сто пъти.

— И ще го кажа още сто пъти, защото трябва да те убедя.

— Моите рани няма да се отворят. Те не са зараснали.

— По-добре да не говорим повече.

— Да, наистина е по-добре. Лека нощ.

— Приятни сънища.

Ане изключи телефона и го сложи върху нощното шкафче. Още тогава трябваше да се вслуша във вътрешния си глас и да остане. Тогава… две седмици след изчезването на Феликс.