Сабине Тислер
Колекционер на деца (39)

38

Тази нощ той играеше невнимателно и постоянно губеше. Съзнаваше, че късметът му е изневерил, но не спираше да играе. Тъгуваше, че е изпуснал Ане, и не се интересуваше колко банкноти хвърля на масата без шанс да си ги възвърне някога, камо ли пък да ги умножи. Джорджо го изгледа укорително и заяви, че любовта е отрова за късмета в играта, а Кай попита:

— За каква любов говорим?

Тогава Джорджо престана да го подиграва. Докато вадеше пари от джобовете си, всичко беше наред.

Към два стана скандал. Кай замахна и измете всичко от масата, разхвърля навсякъде карти и пари и другите побесняха. Джорджо имаше добри карти и го заплаши, че ще го пребие. Алваро се опита да ги укроти. Кай се разкрещя на Алваро, Джорджо и Серджо, наруга ги с най-груби думи. Серджо извади нож, Алваро отново се опита да ги помири, а Джорджо започна да удря.

Кай се свлече на пода и от носа му рукна кръв. Тримата го облегнаха на стената, но когато кървенето спря, Кай започна да повръща, което се дължеше на прекомерната консумация на алкохол.

Той се събуди, когато първите слънчеви лъчи проникнаха през прашния, омазан прозорец на кръчмата. Лежеше върху студения под, главата му бучеше, в черепа му пулсираше тъпа болка. Имаше чувството, че никога повече няма да се изправи, защото главата му ще се пръсне. Целият трепереше. В кръчмата миришеше на застоял цигарен дим и разсипано уиски. В гърлото му се надигна гадене. Погледна часовника си. Седем и половина. В десет имаше среща с Ане. Ако успее да се измъкне от кръчмата, ще се прибере вкъщи, ще вземе душ и ще пие кафе.

Така не можеше да продължава. Тези изстъпления трябваше да престанат. Пристъпите започваха да се повтарят и животът му заплашваше да излезе извън релсите.

Приятелчетата му го бяха оставили да лежи тук, дяволите да ги вземат! Той се надигна бавно, опитвайки се да пренебрегне пулсиращата болка в главата, и затърси копчето за осветлението. Не го намери, изруга, стигна някак си до предното помещение и напипа ключа зад бара. Светлината му вдъхна чувството, че отново е вечер, и макар да знаеше, че ще му стане лошо, си наля половин чаша бира и я изпи на един дъх. Призля му и едва се задържа на краката си.

Входната врата беше заключена. Естествено. Няма да оставят кръчмата отворена заради един мъртвопиян немски бизнесмен. Сигурно към десет ще дойде чистачката. Или Паоло, собственикът, ще реши да си попълни запасите. Не. Десет беше твърде късно. Ане не биваше да го види такъв.

Кай се върна в задната стая, където беше игралната маса. Лепкавите карти бяха захвърлени в кошчето. Спомни си как Серджо извади нож и потрепери. Добре че не го убиха! Зад игралните автомати се намираше стълбата към тоалетната. Кай заслиза предпазливо по тесните стъпала. Знаеше, че ако падне, ще си изпотроши кокалите.

Пусна крана над мивката и наведе главата си под струята. Остана така, докато се почувства по-добре. Отвори вратата към дамската тоалетна и кимна доволно. Ще излезе през прозореца.

Качи се върху капака на тоалетната чиния и напрегна всичките си сили, за да стигне до рамката на прозореца и да се прехвърли навън. Чувстваше се като крадец.

Някак си успя да се измъкне през тясното прозорче. Улови се за улука и напипа нещо меко. Полуразложена мъртва мишка, червата й изядени от някоя гладна котка. Разтреперан, Кай я захвърли надалеч и продължи да се спуска. Най-сетне излезе от задния двор и се огледа. Сиена лежеше под него. Покривите блестяха под лъчите на ранното слънце. Пое дълбоко дъх и усети облекчение.

След половин час си беше вкъщи. Стоя дълго под душа, сякаш се връщаше от сафари в пустинята. След двойно капучино с лъжица лимонов сок, половин литър минерална вода и два аспирина се почувства много по-добре. Животът му отново беше влязъл в обичайните релси. Преди да излезе, тържествено си обеща, че от днес нататък ще бъде разумен и няма да загуби нито една ценна секунда в алкохолно опиянение.