Сабине Тислер
Колекционер на деца (30)

29

Сиена, юни 2004 г.

Бавно и малко тромаво той обу шортите си и излезе на терасата. До Кампото не беше далеч, а високата кула на Палацо Публико стърчеше над гората от покриви. Кай запали цигара и седна. Слънцето залязваше толкова бързо, че човек можеше да следи пътя му, и от минута на минута се оцветяваше във все по-интензивно оранжево. Долу, на „Виа дел Роси“, слънцето беше залязло още преди два часа.

Небето пламтеше. Оранжево, розово и виолетово се разливаха едно в друго и комбинацията, която на всяка картина би изглеждала непоносимо кичозна, в действителността изглеждаше зашеметяващо красива.

Кай обичаше тези тихи моменти в своето малко, обикновено таванско жилище. Две стаи, кухня, баня, тераса. Безсрамно скъпо. Цените в Сиена не отстъпваха на цените в Ню Йорк.

Кай Грегори беше едър мъж с тяло на атлет. Наскоро бе навършил 45 години и закръгленото коремче го правеше още по-мил и човечен. Бавно посивяващата коса образуваше красив контраст с бронзовия загар на лицето — той наистина гонеше всеки слънчев лъч, но си имаше и няколко дози тъмна боя по рождение. Силно събраните очи му придаваха специфично излъчване, което го предпазваше от неласкави сравнения с мъжките модели от каталозите на големите магазини. Кай мразеше големите си крака, затова дори в горещите лета на Тоскана винаги носеше затворени обувки. Сандалите нямаха място в гардероба му.

Той беше от хората, които винаги се забелязват, щом влязат в ресторант или магазин. Италианските матрони не смееха да го пререждат, в лекарските кабинети го посрещаха с предпазлива учтивост. Все едно как беше облечен, аристократът си личеше от пръв поглед и никой не би го помислил за беден пияница.

Всички тези качества облекчаваха живота му и Кай ценеше предимствата си. Никога не си правеше труда да флиртува — жените бяха тези, които се опитваха да влязат в контакт с него, и това беше много удобно и радващо.

През трийсетте си години сексуално активен живот никога не бе имал случай да се оплаче от липса на обожателки и доколкото можеше, се стараеше да се възползва от всеки удобен случай. Това съвсем естествено му донесе славата на донжуан, но той го възприемаше по-скоро като комплимент, отколкото като обида. И досега се чувстваше добре в кожата си.

Само един-единствен път се бе поддал на изкушението и направи предложение за женитба на крехка брюнетка с мъничка брадавица на лявата буза. Тя умееше да го гледа така пронизващо, че той губеше ума и дума и очите му овлажняваха. Брюнетката от своя страна стана червена като рак, улови ръката му под масата, мушна я под полата си и пошепна:

— Никога няма да съжаляваш.

Той съжали още след 17 месеца. Докато тя учеше за флористка, той следваше икономика и много бързо му омръзна всяка вечер да слуша за „аранжименти от цветя върху мъх, навит на тънка тел“. От тавана в дневната висяха огромни букети сухи цветя и жена му редовно ги пръскаше с разноцветен лак за автомобили. Навсякъде бяха поставени купи с ухаещи цветове, на прозорците бяха окачени цветни венци, всяко свободно кътче беше заето от вази, пълни с най-различни цветя. Остатъци от цветя гниеха в мивката и запушваха тоалетната с упорита, гъста, воняща слуз.

Всяка вечер Вероника налагаше брадавицата си с навлажнени листа от салвия и още след пет месеца престана да спи с него.

Един следобед, когато се върна вкъщи по-рано от обичайното, я завари в брачното легло с широко отворени крака, между които бе коленичил млад мъж с карирани боксерки и необикновено дълги и гъсти мустаци, от които капеше слюнка. Погледът му беше необичайно втренчен и заинтересован и Кай неволно го определи като гинеколог, който се готви да вземе цитонамазка.

Кай беше толкова изумен, че дори не намери сили да забие един юмрук в муцуната на младежа. Излезе от спалнята, без да каже дума, но споменът се запечата в мозъка му, както пламтящата цигара се отпечатва в подмишницата на жертва на мъчения.

От този ден нататък престана да гледа Вероника в очите. Възприемаше лицето й като екран, по който се точеше все един и същ отвратителен филм. Последва развод — дълъг и мъчителен, защото той отказваше да размени с нея дори една дума.

След развода Кай се нанесе в тристайно жилище с тераса на покрива и собствено паркомясто в подземния гараж. В жилището му нямаше нито едно растение — само стъкло и хром, дискретно осветление и елегантен сив мокет, върху който се отпечатваше всяка стъпка. Основните му реквизити бяха препарат за почистване на стъкло и прахосмукачка. Вече бе започнал работа в реномирана посредническа фирма. Често сменяше приятелките си. В чекмеджето на кухненския шкаф се съхраняваха главно кондоми и хартиени кърпички. След време престана да си записва имената и телефонните номера на жените, с които прекарваше уикендите.

Приятели му съобщиха, че Вероника заминала на круиз с новия си любовник и през една бурна нощ двамата паднали през борда. Новината го заинтересува не повече, отколкото прогнозата за времето би заинтересувала осъден малко преди екзекуцията. Отиде в супермодерната си кухня и отвори бутилка шампанско, защото повече нямаше да плаща издръжка.

Главоболието на следващата сутрин беше последният му спомен за Вероника. Оттогава никога не помисли за нея.

Фирмата му прогресираше. Предложиха му да поеме ръководството на италианския офис в Сиена и понеже чувствителният, крайно непрактичен мокет в жилището му бе омръзнал до смърт, той прие предизвикателството, без много да се замисля.

Кай си влезе вкъщи и извади бутилката с грапа. Щом падне мрак, ще седне на терасата и ще се напие. Както често се случваше в последно време. И на сутринта няма да помни как е прекарал вечерта и какво е правил.