Сабине Тислер
Колекционер на деца (15)

14

Телефонът иззвъня точно в шест и двайсет — толкова показваше радиобудилникът до леглото. Марайке Косвиг простена. В продължение на няколко секунди беше неспособна да реагира и да се раздвижи. Приятелката й Бетина я прегърна и я привлече към себе си. Бетина развиваше неподозирана енергия даже насън, докато Марайке се разбуждаше едва след душ и две чаши кафе.

— Не вдигай — прошепна Бетина. — Остави проклетия телефон да си звъни. Не си вкъщи и точка.

— Трябва — отговори сънено Марайке и се опита да се освободи от яката хватка.

Телефонът стоеше на земята до леглото. Тя се добра до слушалката, блъсна я с два пръста и изръмжа от половин метър разстояние:

— Да?

Бетина се плъзна към нея и се опита да чуе какво казва обаждащият се. Но това не й се удаде, защото Марайке се разбуди моментално и скочи от леглото. Вдигна телефона и се отдалечи към прозореца. Облечена в тънка къса нощница, тя вървеше из стаята и често-често отмяташе дългата коса от челото си.

Бетина опря глава на ръката си и се загледа в приятелката си. Остани при мен, внушаваше й отдалеч тя. Следващата седмица ще отлетим за Индонезия. Не мисли за работа точно сега, остани при мен, иначе ще полудея.

— Ако взема влака в осем, в единайсет ще съм в Берлин, в централата — рече Марайке и Бетина простена задавено. Отпусна се на леглото, взе възглавницата на Марайке и я притисна върху лицето си, за да покаже колко е отчаяна и да се порадва още малко на аромата на приятелката си.

— Разбира се — продължи Марайке. — Ще взема всички документи, които имам.

Тя остави слушалката, скочи при Бетина в леглото, дръпна възглавницата от лицето й и го покри с целувки.

— Ужасно съжалявам, миа кара, но трябва да отида в Берлин. Обмен на информация. Убили са едно малко момче — почти по същия начин, както преди три години Даниел Дол. Може би няма да трае дълго. Надявам се да се върна вкъщи до два дни.

— Ще умра без теб. — Бетина погледна с копнеж Марайке и нежно помилва косата й.

— Знам, знам…

Двете се целунаха дълго и страстно и Бетина се вкопчи в Марайке с такава сила, сякаш никога нямаше да я пусне. Но Марайке беше вече будна и се освободи без проблеми.

— Не искам да ми се сърдиш, скъпа. Аз ще отида под душа, а ти ще направиш кафе, нали?

Марайке скочи от леглото и изтича в банята. Бетина се възхити на подвижността й — Марайке наближаваше края на трийсетте, а изглеждаше като младо момиче. Беше сигурна, че ако я помоли, ще изпълни задно салто от ръба на леглото.

Бетина се надигна доста по-тромаво от приятелката си и се уви в халата си. Отиде в кухнята и започна да приготвя закуската.

След двайсет минути Марайке вече пиеше утринното си кафе. Черно, без мляко и захар, съвсем горещо. Беше облечена в джинси, блуза и сако, дискретно гримирана, между устните й димеше първата цигара. Намаза си сухарче с нутела и заговори замислено:

— От една страна, ми се иска да е същият убиец — така ще имаме двойно повече информация за него и двойно по-голям шанс да открием къде е допуснал грешка. От друга страна обаче, това означава, че си имаме работа със сериен убиец, и тогава става много страшно.

— В такъв случай сигурно ще останеш в Берлин.

— Нямам представа. Още нищо не се знае. Искам да разбера какво са открили колегите, имат ли някакви подозрения. — Марайке погледна часовника и глътна остатъка от кафето си. — Трябва да тръгвам. Съжалявам.

— Проклетият убиец убива и връзката ни — изсъска Бетина, която изглеждаше смъртно нещастна.

— Не говори глупости. — Марайке я прегърна и я притисна до гърдите си. — Може би в Берлин ме очаква случаят на живота ми, Бетина. Не забравяй това, скъпа, и не се опитвай да ме стресираш. Ще се върна възможно най-скоро, обещавам! — Тя мушна ръка под халата на приятелката си и помилва гърдите й. — Много добре знаеш, че съм ти вярна. Не искам никоя друга, само теб.

Бетина се отдаде на целувката, сякаш им беше последната.

— Чао, любов моя — пошепна Марайке, грабна чантата си и забърза към вратата. — Ще ти се обадя веднага щом пристигна — извика тя от коридора и в следващия миг входната врата хлопна. Марайке вече я нямаше.

— Чао, любов моя — пошепна беззвучно Бетина и си наля още кафе.