Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джак Даниелс (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rusty Nail, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Silverkata (2022)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2022)

Издание:

Автор: Дж. Е. Конрат

Заглавие: Ръждив пирон

Преводач: Станислава Лазарова

Година на превод: 2010 (не е указана)

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Издателство „Монт“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010 (не е указана)

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Редактор: Соня Георгиева

Художник: Димитър Стоянов — Димо

ISBN: 978-954-8055-23-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16558

История

  1. — Добавяне

Глава 5

Не успях да поспя.

Малка дрямка и бях жив дявол. За една нощ средно шест часа правих упражнението завърти се — обърни се и на практика се събираха не повече от един — два часа истински сън.

Но през изминалата нощ имах проблем дори да си затворя очите.

Успях да изгледам касетата на Корк, от началото до тъжния й, ужасен край. Оставих включен и звукът, така че чух всяха молба и всеки писък. Всеки смях и сумтене.

Полицаите по принцип са приемани за по-цинични от обикновения граждани, по аз се опитвах да бъда неутрална, когато става дума за човешката същност. Виждала съм добро, виждала съм и зло, а в човека се проявяваха и двете.

След като изгледах касетата, вече не мислех така. Взех си душ, сложих си малко грим, обух си набързо равни обувки, облякох черни панталони на „Кенет Коул“ и бежов пуловер с набрана яка от „Гап“. Карах до управлението на пълен автопилот. Нямаше непостижими върхове за човешката жестокост. Добитото познание изгаряше стомаха ми като горещ въглен.

Бяхме предупредени да бъдем внимателни с нагласата „ние срещу тях“, но когато най-сетне пристигнах в кабинета си, борейки се със задръстването и наблюдавайки бибиткането и псуването на хората, които се засичаха, аз наистина намразих другите. Опитах се да притъпя чувствата си чрез работа. След като изпих една чаша кафе от машината, започнах да преглеждам докладите.

Криминалистите бяха взели няколко десетки отпечатъка от къщата на Корк, които се проверяваха в базата данни. Нямаше отпечатъци по буркана и по бележката. Видеокасетата, която ми беше подхвърлена, беше „Сони“ и можеше да се купи отвсякъде. Все още не беше известен производителят на плика, но изглеждаше като обикновена опаковка и вероятно се продаваше в хиляди магазини.

Полицаят в приемната използва софтуер, за да създаде образа на човека, който е оставил пратката. Среден на ръст, слаб, около трийсетгодишен, с русолява брада. Носел е слънчеви очила, шапка на „Къбс“ и суичър с качулка.

Нямаше отпечатъци по касетата. От плика бяха снети пръстовите отпечатъци от Хърб и от сержанта в приемната, както и бял прах, остатък вероятно от препарат за почистване „Аякс“ или „Комет“. Това беше стар обирджийски трик. Като се натъркат ръцете с дезинфектант, това предотвратява отделянето на телесна мазнина и не може да се оставят отпечатъци.

Обадих се на 411 и поисках последния известен адрес на Даян Корк, бившата съпруга на Джинджифиловия мъж. Не можех да я карам да страда наново при мисълта, че някой друг се е заел с това, с което нейният съпруг беше престанал. Открих я в Бъктаун, нерегистрирана. Дадох на оператора номера на значката си и след минута ми се обади с нейния адрес и телефонен номер.

Обадих й се, но ми се включи секретар и й оставих съобщение. След това се обадих в моргата.

— Хюз.

— Добро утро, Макс, Джак Даниелс е.

— Здрасти, Джак. Ето какво имам до този момент. Шейсет и осем пръста на крака от девет различни тела. Били са консервирани и предполагам могат да се окажат между 20 и 50-годишни.

Макс беше асистент патоанатом и за него общите приказки бяха признак на непрофесионализъм.

— Консервирани?

— Обработени със сол. Все още има зрънца по тях. Кожата е напълно дехидратирана, няма никаква биологична дейност.

— Затова ли някои от тях са толкова малки? Свили са се?

— Да, имало е известно свиване, но повечето от пръстите са малки, защото са от деца.

Умът ми ме върна към видеозаписа.

Хюз продължи:

— Имам един приятел — съдебен антрополог, Коран, който преглежда рентгеновите снимки. Тя ще бъде по-конкретна. Аз съм по меките тъкани, не по костите.

— Възможно ли е да са взети от трупове?

— Предполагаш, че е гробищен вандал?

— Или погребален агент, който си пази сувенири.

— Възможно е, но няколко от тях имат резки надлъжно на ноктите и под тях.

— Повод за колебание?

— Те са по-характерни за следи при самозащита. Ако някой се опитва да ти отреже пръстите, ще се съпротивляваш. Не е лесна работа, дори и ако става въпрос за дете. Не мисля, че ще мога да направя тестове за хистамин в изсушен материал, но се обзалагам, че са отрязани още докато хората са били живи.

Чудесна мисъл. Съсредоточих се върху възрастта. Ако бяха на двайсет години, могат да са от някои от първите жертви на Корк. Но ако са по-стари, това вече нямаше да е негово дело.

— Още нещо странно, Джак — всеки пръст има малка дупчица, която върви през него и през костите.

— Имаш ли представа какво означава това?

— Никаква.

— Благодаря ти. Макс. Обади ми се, когато разбереш нещо повече.

Разрових се в компютъра като търсех докладите за изчезнали хора от 1950-а година насам.

Броят им беше с милиони.

Направих няколко уточнения в търсенето, като го ограничих до района на Средния Запад, между 1970–1996 г.

Милионите се стопиха до десетки хиляди. Все още бяха прекалено много, за да се прегледат обстойно. Оставих идеята за по-нататък и прерових картотеката си за един стар номер.

— Свързахте се с кабинета на графолога д-р Франсис Мълруни. Моля, оставете съобщение след сигнала.

— Д-р Мълруни, обажда се лейтенант Джак Даниелс от…

Щракване.

— Лейтенант Даниелс? Каква приятна изненада! Извинете ме, че не вдигнах веднага. Напоследък ми се налага да прослушвам първо кой ми звъни, заради едни малки неприятности. С какво мога да ви бъда полезен?

— Пазите ли още образците от почерка по случая на Джинджифиловия мъж?

— Разбира се.

— Получих друга бележка. Изглежда подобна, но не съм специалист. Можете ли тази седмица да наминете покрай мен?

— Имам няколко ангажимента в университета. Нека си проверя графика.

Представих си го как протяга деликатната си поддържана ръка и я пъха в изящно ушитата си жилетка, за да извади тефтерчето си. Мълруни беше нисък, елегантен, с малък рус мустак, комично дебели рамки на очилата и вманиачен на тема папийонки. Обикновено хората на науката ме плашеха, но този истински харесвах. Беше едновременно услужлив и непретенциозен — две черти на характера, които повечето професори не притежаваха.

— Свободен съм утре в късния следобед, но ако искате бързо и първоначално мнение, можете да ми я изпратите по факса.

— Ако нямате нищо против.

Мълруни продиктува номера на факса си. Имах копие на последната бележка от Ивънстън и още от третия опит успях да я изпратя.

— Сега минава. Ще ме извините ли за момент, лейтенант?

— Разбира се.

Оформих си нокътя на палеца със зъби и си представих как дребният мъж разглежда бележката с лупа.

— Много интересно. Наистина много интересно. Оригиналът с маркер ли е написан?

— Да.

— Умно.

— Умно е да се пише с маркер?

— Едно от нещата, които изследват графолозите, е натискът. Флумастерите прикриват това. Кажете ми, това, което изпратихте по факса, в реален размер ли е, или сте го уголемявали при копирането?

— Оригиналът е наполовина като размер.

— Ясно. С нетърпение ще очаквам да видя оригиналната бележка. Много интересен образец. Не се среща често.

— Кое, докторе?

— Явно е фалшификат. Някой, който познава почерка на Корк и е направил всичко възможно, за да го подправи. По-малките букви „т“ Наклонът. Главните букви. Но тук се наблюдават и някои явни различия. На първо място, почеркът на Корк е с по-голям натиск в долната част. Този човек натиска повече в горната част, което е показател за висока интелигентност. Също така тук има и някои присъщи за жените характеристики.

Мигнах.

— Жена ли го е писала?

— Невъзможно е да се уточни пола от един образец на почерк, а и мъжете могат да имат женски характеристики в почерка си, също както и жените могат да имат мъжки.

Мълруни изнесе лекция относно разликите в женските и мъжките характерни черти на почерка, но моето внимание беше разконцентрирано от една много неприятна изненада, която стоеше на вратата ми.

— Д-р Мълруни? — прекъснах го аз. — Изникна нещо изненадващо. С нетърпение очаквам срещата ни утре.

— Моля? А, да, разбира се. До утре, лейтенант.

Сложих слушалката на вилката и се обърнах, за да посрещна демоните си.