Дж. Е. Конрат
Ръждив пирон (30)

Глава 28

Сержант Хърб Бенедикт потупа леко спящата си жена по хълбока и се измъкна от леглото. Малко след полунощ е, а това е перфектното време за среднощна закуска.

Промъква се до вратата — къщата е стара и подът пука като писъците на прокълнатите. Бърнис има лек сън. За вечеря направи чудесни ребърца и бяха останали малко. Ако я събуди, ще трябва да ги раздели с нея.

Бавно слезе по стълбите, сякаш стъпва върху черупки от яйца. Не светна лампите. Няма нужда. Живееше в къщата от години и можеше да се ориентира пипнешком.

Подът на кухнята е хлъзгав за босите му крака. Веднъж седмично Бърнис полира плочките, а табаните му са сухи и захабени. Няколко пъти за малко да се приземи на пода, докато е на среднощните си посещения до хладилника.

Този път успя да се задържи, взе пластмасовата купа с месото и картофите от хладилника, почуди се дали трябва да ги топли на микровълновата, или може директно оттам да си хапва.

Кухнята е студена, затова отиде към микровълновата. Настрои я на една минута — достатъчно, за да позатопли храната, и отвори чекмеджето с приборите, за да си вземе вилица.

Откъм всекидневната се разнесе проскърцваме.

Хърб замръзна на място. Веднага разбра, че звукът е направен от човек и този човек не е Бърнис, защото щеше да я чуе като слиза по стълбите. Осветлението не е пуснато, но се вижда светлината от микровълновата печка. Бързо погледна от кухнята към всекидневната и видя как пердетата се мърдат. Прозорецът е отворен и вятърът влизаше вътре. Ето защо е студено в кухнята. Ето как е влязъл и човекът в къщата.

Оръжието на Бенедикт е горе, до леглото. Държи го там, в случай че някой се опита да проникне в къщата. Каква ирония. Кой да предположи, че трябва да слиза въоръжен, за да си дояжда?

Още едно пукване. По-близо този път. Човекът е точно зад ъгъла, на по-малко от тридесет сантиметра. Хърб прецени възможностите. Повечето крадци не обичат да се конфронтират. При най-малкия знак, че стопаните са станали ще избягат. Един силен вик със сигурност би изплашил подобен криминален елемент.

Но можеше да не е крадец. Може да е някой, насъбрал ярост. Някой, когото Хърб е арестувал в миналото и който търси реванш.

Или някой друг. Някой, който планира да направи още една видеокасета за Джак.

Хвърли бърз поглед към микровълновата. Оставаше половин минута. Когато храната стане готова, ще се разнесе силен бибиткащ звук. Мислеше да отвори вратичката няколко секунди преди това, за да не събуди Бърнис. Сега реши да използва сигнала в своя полза. Когато микровълновата изпищи, ще угасне и светлината. Това вероятно ще прикрие движенията му, като ще му позволи да удари пръв.

Хърб бавно се пресегна към чекмеджето с приборите и взе нож за белене. Оръжията с дълги остриета не са добри при схватка. Закачат се по дрехите. По-трудно може да се направи удар с дълго острие и е по-лесно да се защитаваш от него. Късото острие по-лесно се контролира и владее и може да направи доста големи поразии.

Взе по един във всяка ръка.

Остават още 15 секунди на микровълновата… 14… 13…

Бенедикт се разкрачи и зае широка стойка.

12… 11… 10…

Кухнята е тъмна, но той познава всеки сантиметър в нея. Представи си трите стъпки, които ще трябва да направи, преди да завие надясно към всекидневната.

9… 8… 7…

Клекна и се сви. Ще удари ниско, като ще използва теглото си, за да повали човека.

6… 5… 4…

Хърб си пое дълбоко въздух, задържа го и стисна здраво ножовете в ръцете са.

3… 2… 1…

БИЙП, БИЙП, БИЙП!

Бенедикт вече бе направил две крачки от пътя си. Преди да направи завоя към всекидневната, той се натъкна на човека, който стоеше до хладилника.

Инерцията го движеше напред, но шокът от срещата с някого в по-ранен момент от очакваното, а и хлъзгавият под, го накараха да изгуби равновесие. Падна по лице, като се опитваше да омекоти удара с ръцете си и в последния момент осъзна, че да падне върху два ножа за белене е ужасно хрумване.

Успя да хвърли единия нож пред себе си.

Другият прониза гръдния му кош между две ребра, право в десния бял дроб.

Болката беше незабавна и силна. Остра, изгаряща болка, съпроводена от внезапен импулс да се изкашля.

Пред Хърб нападателят също падна на пода. Последва шум от нещо метално, което пада на плочките. Лост? Оръжие?

— Хърб?

Бърнис. Чула е шума. Хърб се опита да я предупреди, но не можеше да си поеме въздух. Нищо не излизаше от устата му, освен болезнено хриптене. Посегна към ножа в гърдите си и той излезе с всмукващ звук.

Хърб видя крак пред себе си. Замахна с кожа, намери прасец и заби острието.

Чу се вик, приглушен и силен, а кракът беше издърпан. Чу как някой куцука към всекидневната. След това чу нещо, което накара сърцето му да спре: стълбите проскърцваха.

Бърнис слизаше.

Хърб се опита да се изправи. Опита се да диша, а от дупката в гърдите му се чуваше влажен съскащ звук. Натисна мястото с длан, по дяволите болката, и успя да коленичи.

Лампите в коридора светнаха.

— Хърб!

Гласът на Бърнис, изпълнен с паника. Чу се сумтене. Нещо се счупи, вероятно стъкло.

Не и Бърнис, моля те, господи, не и жена ми…

Хърб отчаяно лазеше по плочките. Светна още една лампа, този път във всекидневната. Видя какво е изпуснал нападателят. Ловджийски нож, острието му е по-дълго от 25 сантиметра.

Стъпки, които се приближаваха. Вдигна ножчето, готов да се бори.

Бърнис влезе в кухнята. Държеше пистолета му.

— О, боже. Хърбърт!

Той се опита да говори. Не можеше. Бърнис прочете въпроса на лицето му.

— Избяга. Видя оръжието и избяга през прозореца на всекидневната.

Хърб кашляше, кръвта излизаше на мехурчета от устата му. Падна на пода. Беше в съзнание достатъчно дълго, за да види бележката на пода, точно до ловджийския нож.