Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джак Даниелс (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rusty Nail, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Silverkata (2022)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2022)

Издание:

Автор: Дж. Е. Конрат

Заглавие: Ръждив пирон

Преводач: Станислава Лазарова

Година на превод: 2010 (не е указана)

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Издателство „Монт“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010 (не е указана)

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Редактор: Соня Георгиева

Художник: Димитър Стоянов — Димо

ISBN: 978-954-8055-23-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16558

История

  1. — Добавяне

Глава 18

Преди да си позволя малко алкохол, оставях торбата и гилзите в Илинойския съдебно изследователски център. Преди се наричаше Чикагска криминологична лаборатория, докато не се обедини с Щатските служби през 1996 г. Един от служителите, който работеше там, ми беше помагал по няколко случая и обеща, че ще ускори балистичната експертиза и анализа на обгорените вещи.

„Да ускори“ означаваше поне една седмица. Повече от достатъчно време, за да пийна една бира.

Билярдът на Джо беше срещу апартамента ми в „Ригливил“. Тълпата след работа още не беше се събрала и аз успях да заема една маса по-назад и щека, която все още имаше връхче.

Поръчах си „Сам Адамс“, настаних се, ударих топките и се опитах да се отпусна. Не беше лесна задача. Много ми се беше насъбрало, а и по време на играта щеката не си пасна с изгорената ми ръка.

Сервитьорката ми донесе още една бира и когато извадих долар, за да й дам бакшиш, забелязах, че беше разплакана.

— Скапан клиент — каза тя, без да я питам.

Дадох й още малко бакшиш.

До другата маса стоеше мъж, когото познавах, и ме наблюдаваше.

— Дойде да гледаш професионалистите ли? — попитах аз.

— Не. Дойдох да гледам теб.

Казваше се Финъс Троут. По-млад от мен с десетина години. Сини очи върху сурово лице. Висок, с мускули, които се получават повече от работа, отколкото от тренировки. Последния път, когато го видях, беше плешив от химиотерапията. Приех русолявия мъх по главата му като добър знак.

Аз заредих масата, Фин подреди топките и теглихме чоп за първия удар. Той спечели.

— Прическата ти е страхотна, — направи съкрушителен удар и вкара две дюсови и една с ивица. Избра дюсовите.

— Благодаря. От шампоана е. И ти трябва да си вземеш.

Докосна главата си.

— Може би като порасне още малко.

— Казва се „Вертекс“. Само седемдесет долара бутилката.

— Колко голяма бутилка? Седем литра ли?

— По-малко от литър.

Фин се ухили.

— За седемдесет долара трябва да ми измие косата, да оправи апартамента и да ми сготви вечеря.

Вкара топка номер четири. Отпих от своята бира и потърсих с поглед сервитьорката. Беше през две маси, а лицето й плувнало в сълзи. Опитваше се да мръдне, но мъжът, който стоеше до нея, й препречваше пътя и не я пускаше да мине. Хилеше се.

— Извини ме за момент! — казах аз на Фин. Като приближих, чух сервитьорката да казва:

— Престани, престани! — А мъжът я потупваше.

— Има ли проблем? — попитах с възможно най-заповедническия тон, с който стрясках и карах заподозрените да признават престъпления, които дори не бяха извършили.

Мъжът беше млад, двайсетина годишен, облечен с тениска с якичка, къси панталони и джапанки. Изглеждаше сякаш току-що е пристигнал от плажа, въпреки че не знаех от кой точно, тъй като беше още април.

— Това е частен разговор, мърло.

Изрече го с пренебрежителна усмивка и се обърна към сервитьорката.

— Всичко наред ли е? — Попитах нея.

— Добре е! Гледай си работата, кучко!

С лявата си ръка извадих значката от задния джоб. С дясната ръка сложих острия край на щеката върху босия му пръст и се облегнах върху нея.

Изпищя, рязко изви наляво брадичката си, за да ме погледне — идеалната картина, изобразяваща болка, примесена с бяс.

Когато видя значката ми, част от яростта изчезна, но болката остана.

— Малко си подранил с джапанките, Ромео, не мислиш ли?

Облегнах се по-силно на стика. Той изквича.

— Покажи си документите.

Прибрах си значката и взех портфейла, който той бързо ми подаде. Погледнах бегло шофьорската му книжка.

— Добре, Карл Джонсън, ето как виждам аз нещата. Заплахата на полицай е престъпление, а освен това ме наскърби.

Завъртях щеката, за да покажа своето недоволство.

— По дяволите! Наранявате ме!

— О, не ставай бебе, Карл! Аз дори не натискам с цялата си сила! Искаш ли да видиш колко може да се влоши положението?

Аз наистина се облегнах на щеката само за секунда, а той започна да пищи сякаш го колеха. Сега се беше и просълзил по същия начин, по който беше разплакал сервитьорката.

— Ето какво ще направим, Карл. Това е моят бар. Никога не искам да те виждам тук. Разбра ли?

Кимна.

— А тази жена ми е лична приятелка. Ако ми каже, че си я притеснявал, ще навестя „Съмит Лейн“ 3355 и ще счупя и двете ти колена, защото си се съпротивлявал при арест. Разбрахме ли се?

Завъртях по-силно. Той измуча:

— Да!

— А сега дай бакшиш на сервитьорката си и си тръгвай.

Карл извади двайсетачка и я подаде на момичето с трепереща ръка. Вдигнах щеката и той се изнесе от заведението възможно най-бързо, като прескочи няколко от клиентите по пътя си.

Сервитьорката ми хвана ръката.

— Благодаря ви много. Идва тук от един месец, прави коментари, щипе ме по дупето и не ме оставя на мира.

Дадох й визитката си.

— Не мисля, че ще се върне тук. Обади ми се, ако се появи.

— Благодаря ви. Наистина.

Усмихнах се.

— Като се освободиш, донеси ни две бири.

— Веднага. Благодаря много.

Когато се върнах на масата, Фин подреждаше топките.

— Какво стана с последната игра? — попитах аз.

— Спечелих. Дължиш ми една бира. По-добре ти да направиш първия удар, че може да не ти се отвори възможност да играеш по-нататък.

Успях да вкарам една раирана при първия удар и сервитьорката донесе бирите.

— Аз черпя — каза ни тя.

Да си герой си има своите предимства.

Играхме около два часа, Фин ме би 6:1. За загубите обвинявах изгорената си ръка, въпреки че бирите доста облекчиха болката.

Срещнах Фин преди няколко години, преди да се разболее от рак. Беше доста странно приятелство, защото аз бях полицай, а той — престъпник, въпреки че нямах ясна представа с какво точно се занимаваше. Мисля, че работеше като нерегистриран частен детектив и просто имаше собствени възгледи за закона.

Като размишлявах за детективите, се сетих за Хари и за сватбената репетиция. Макглейд ми каза да си доведа кавалер и оставах с впечатлението, че ако се появя сама, нашата уговорка ще се разваля и моето дебело „алтер его“ ще продължи да срами Чикагското полицейско управление цял нов сезон във „Фатална независимост“.

Не бях от типа жени, които дават аванси, но отчайващите обстоятелства ме принудиха. Понякога Фин ми се обаждаше и искаше някаква информация, до която само полицаите имаха достъп, като например да се проследи даден регистрационен номер или да се проучи досие на някой престъпник. Понякога му помагах. Това беше набрало кармичен дълг в моя полза.

— Имам нужда от услуга — казах на Фин, когато се върна от тоалетната. — Какво ще правиш в събота?

— Явно ще ти правя услуга.

— Лесно е. Един познат се жени и има нужда от кумове.

— Искаш да стана свидетел на човек, когото не познавам?

— Да. Но това не е самата сватба, а репетиция за вечерята.

Фин сви рамене.

— Добре.

— Благодаря ти. Още не зная в колко часа ще е. Мога ли да ти се обадя?

— Нямам телефон. Ще ти се обадя през деня.

Изиграхме още една игра, която той спечели, след което се разделихме и аз се упътих към вкъщи. Излезе, че да поканиш мъж на среща не е толкова трудно.

Влязох в сградата и се разминах с новата си съседка по коридора. Тя носеше същата мръсна униформа, с която беше онази сутрин, и голяма кожена чанта.

Въпреки че не ме погледна, аз я чух да прошепва „Кучка!“, докато се разминавахме. Не й обърнах внимание. Вече се проявих като Рамбо веднъж, а и жената имаше право на свое мнение.

В апартамента ми Господин Фрискърс ме учуди, че не беше оставил никакви изненади за мен. Нямаше бъркотия. Нямаше разрушения. Всичко бе точно така, както го оставих.

Това ме обезпокои. Може би беше болен. Или е прекарал целия ден потънал в размисли как да унищожи човешката раса.

— Господин Фрискърс? Къде си?

Издадох звук като от целувка.

Раздаде се невероятно драскане, което ме накара да настръхна цялата, и котката се хвърли върху мен от хладилника. Приземи се на гърдите ми, заби си ноктите и трябваше да се свия, за да не ме издере дълбоко. Пуловерът ме предпази от одрасквания, но сърцето ми биеше така лудо, че го усещах как иска да излезе от гръдния ми кош. Откачих котката от блузата си и го сложих на пода. Той стоеше и се взираше в мен, очевидно доволен от себе си.

— Арестуван си — казах му аз.

Прозя се, след това се запъти към тоалетната си и започна да пръска съдържанието й по пода.

Проверих си секретаря. Нямаше съобщения. След това потърсих някаква храна и намерих една консерва с картофена супа, която щеше да свърши добра работа. Хапнах и малко ванилови гофрети, но след като си дадох обещание да направя гимнастика сутринта.

Развлечението ми за вечерта се състоеше в четене на новата книга на Робърт Б. Паркър, която Хърб ми подари за Коледа. Защо не можех да се запозная с човек като Спенсър? За да се получи между нас, трябваше да се отърва от приятелката му психоаналитик, но това нямаше да е голяма загуба.

Когато се уморих да чета, загасих лампата и се опитах да поспя.

Сънят не идваше. Милиони мисли се щураха в главата ми и мозъкът ми отказваше да се изключи. Мислех за майка си. За Лейтъм. За случая. За Хърб. Ръката ме болеше и не успях да се настаня удобно, затова накрая се предадох и включих телевизора.

Голяма грешка. От „Хоум шопинг клъб“ продаваха дизайнерски обувки и аз си купих едни черни „Прада“ с отворена пета, кафяви сандали „Миу Миу“ и за мое щастие нямаха моя размер от „Долче и Габана“, защото иначе кредитната ми карта нямаше да може да понесе този шок.

Минаваше два часа сутринта. След това три. Четири. Пет. Въртях се и се премятах и накрая задрямах, докато си представях жена, достатъчно глупава, за да се омъжи за Хари Макглейд.