Дж. Е. Конрат
Ръждив пирон (12)

Глава 10

Алекс се намръщи, че не пресметна всичко правилно. Входната врата, спасителният маршрут, бе същински ад, огромна стена от пламъци, невъзможно да бъде премината. Другите два прозореца, които гледат към улицата, също горяха.

Нямаше изход.

Помисли за момент, след това се спусна през пушека нагоре по стълбите. Видимостта бе слаба и бе трудно да се диша, но си спомни, че в спалнята има прозорец, който гледа към улицата. Прозорец, от който може да се качи на покрива.

Изстрел отдолу. Джак бе все още жива. Няма да е за дълго обаче.

Затвори сълзящите си очи и пипнешком най-накрая стигна до спалнята. Дръжката се отвори лесно и прозорецът бе вдигнат с такава сила, че можеше да се счупи рамката.

Хладният въздух на Чикаго беше като манна небесна. Пое дълбоко въздух и избърса саждите от смъдящите очи. Качването на покрива се оказа детска игра.

Въздухът бе пронизан от сирени, идващи от всички страни. Той се сниши и притича към края на покрива. Трябваше да скочи от височина 6 метра върху тревата, но улукът изглеждаше здрав. Хвана тръбата и се спусна отстрани, като точно преди да скочи на земята, увисна за момент.

С прилепнали глезени и свити колене, се приземи с всичка сила, но без да пострада. Помисли за момент — куфарчето беше все още в къщата, но няма нещо, което да не може да бъде подменено.

Джак също е все още в къщата.

Смъртта й не беше планирана така, но беше приемлив начин лейтенантът да умре. Задушаваща се изгаряща и в паника. Какво повече му трябва на едно момиче?

Извади ключовете от предния си джоб, влезе в гаража, отвори вратата му и скочи в наетата кола. Сирените са приглушени. Алекс запали колата и форсира двигателя.

Да завие наляво по алеята щеше да е грешка; беше спряла огромна пожарна кола, която блокира изхода. Погледна към второто странично огледало и видя друга машина, също запушила тясната уличка.

Нямаше как да тръгне пешком. В багажника има някои неща. Неща, които уличават в престъпление. Натисна газта до дупка и гумите засвистяха. Имаше малко разстояние между пожарната кола и къщата. Не е достатъчно, за да мине кола, но трябваше да опита.

Двайсет.

Трийсет.

Със скорост шейсет километра в час колата стигна до дупката и Алекс хвана волана с железни ръце. Чуваха се викове — пожарникари сочеха колата — и пукот от откъснатите странични огледала от шасито. Но успя да мине през дупката, удари един пожарникар, завъртя го и ускори по „Хамилтън“ като подгонен от дявола.