Дж. Е. Конрат
Уиски сауър (33)

Глава 31

Докато чакаше нещо да се случи, започна да му се приспива.

Това, че откриха тялото в хладилната чанта беше интригуващо, но се наложи да стои по-надалеч, защото се страхуваше да не бъде видян. Докато му мина вълнението, Джак вече беше в кабинета си.

В този момент безсънните нощи взеха надмощие. Главата му клюмна. Дори гневът — горивото, което го задейства, беше победено от умората.

Използва запалка, за да се задържи буден.

Чарлз знаеше, че се хваща за сламки. Охраната на Джак беше доста силна. Дори и слабата връзка — извършването на смените, се правеше внимателно. Независимо къде отиваше Джак, винаги един екип беше след нея. Трябваше да има и друг начин.

Главата му се отпусна отново и пак се наложи да използва запалката. Концентрира усилията върху гърдите си, защото там раните нямаше да се виждат. Болката имаше далеч по-добър ефект в сравнение с кофеина.

Дойде време за обяд, стомахът му къркореше. Не беше предположил, че ще му се наложи да дебне, иначе щеше да си приготви нещо. Имаше сладолед във фризера на камиона, но той не го обичаше. Можеше да излезе и да хапне нещо набързо в…

Седанът, който следеше, потегли. Джак се беше размърдала. Запали двигателя и ги последва, като се движеше по-близо заради натовареното движение. Веднъж ги изпусна на един червен светофар, но те продължиха по същата улица и ги настига.

Крайната точка беше ресторантът на Джими Уонг на „Уобаш“. Дали Джак и дебелият й партньор идваха тук за обяд? Паркира на една спирка и зачака.

Мина около час. Отвори едвам вратата и се изпика на улицата. Изяде една ледена близалка. Отново изгори гърдите си. Представи си как разполага с Джак само за себе си, как я държи жива с дни. Джак единствена се доближаваше толкова много до неговата същност. Би било невероятно изживяване да се радва на нейното пълно внимание.

Знаеше, че Джак просто ще си умре по идеята.

Джак напусна ресторанта — не с Хърб Бенедикт, а с друг мъж. Ръкуваха се и тя го целуна по бузата. Приятел? Любовник? Брат?

Имаше само един начин да разбере.

Мъжът се отдалечи. Чарлз запали камиона и го последва около пресечка.

— Ей, приятел — свали прозореца и спря близо. Спринцовката беше готова в джоба му. — Изгубих се. Ще ми кажеш ли как да стигна до Белмон?