Дж. Е. Конрат
Уиски сауър (21)

Глава 19

Възбудата бе дала път на раздразнението и впоследствие на гнева. Соковете течаха, затворени и заредени, той беше само на крачка да се измъкне от гардероба и да я нападне, когато иззвъня телефонът.

Стана свидетел на лигав разговор между Джак и майка й, толкова тегав на моменти, че сякаш се задушаваше. Той чакаше като закован Джак да отиде да си легне.

Но тя не отиде.

Малката кучка се взираше в тавана, въртеше се и се мяташе, сякаш й стискат гащите.

Чака около час.

И още един час Даниелс отказа да заспи.

На няколко пъти тя си затваряше очите и точно, когато беше готов да действа, тя ги отваряше отново.

Най-дразнещата част беше, че оръжието й стоеше на шкафчето до нея. Той знаеше, че Джак ще го застреля, преди да може да отвори вратата.

Можеше да се пробва да стреля през вратичката, но беше твърде рисковано. Това беше само 22-ри калибър, абсолютно сигурно, че ако той пропуснеше, Джак няма да го направи.

Скръцна със зъби от гняв, после се насили да спре, защото издаваше шум. Мускулите на врата и гърба му се схванаха. Погледът му се замъгли от взирането през малката дупчица. И най-лошото, пак му се припика.

И след това, като божия благодат, Джак стана от леглото и отиде до банята. Далеч от пистолета си. Сега беше моментът за нападението.

Тъкмо щеше да отвори вратата на гардероба и кучката се върна. Но вместо да си легне, тя тръгна към него.

Джинджифиловия мъж сподави хилежа си. Представи си шокът на Джак, когато отвори вратичката и види пистолета в лицето си.

Стана прав и хвана пистолета. Беше готов да действа.