Чарлс Къминг
Чужда територия (79)

79

Франсоа седеше на леглото, когато чу Люк да слиза от горния етаж и да казва на Валери, че отива да поплува. Беше малко преди седем вечерта, до десетина минути Слиман или Жак щяха да му донесат вечерята. Последната му вечеря в тази килия. Той чуваше как Валери и Люк си събират багажа, кашони се изнасяха навън, затръшваха се врати и багажник на кола, дърпаха се ципове на чанти. Всеки момент Франсоа очакваше да го изведат от стаята му и да го прехвърлят в нов затвор, към нови ужаси, от които нямаше връщане.

Минаха пет минути. Той чу как се захлопва вратичката на микровълновата фурна и си представи поредното готово ястие от супермаркета: размразено жилаво телешко или свинско с ориз и сос от бутилка. След няколко минути звънчето издрънка и някой — Жак или Слиман — изсипа храната в чиния. Един от тях щеше да му я донесе в килията, докато другият пазеше на вратата, за да не избяга.

Отвън се чуха стъпки, на вратата се почука. Франсоа вдигна ръце над главата си и чу потракването на катинара в касата и вкарването на ключа. Влезе Жак, погледна към телевизора, пусна подноса на пода и прекоси стаята, за да вдигне кофата с урина.

— Ама че вони! — рече той. Същото като всеки друг път.

Зад него надничаше Слиман; изглеждаше някак странно занесен, сякаш беше пиян или дрогиран. Обикновено той не пропускаше случай да каже нещо заядливо и обидно, колкото да си излее злобата или да прогони скуката. Но този път гледаше право пред себе си, лявото му око беше насинено, изражението на лицето му унило, като на човек, очакващ предстоящо поражение.

По коларския път отвън мина автомобил — някой местен, решил да цепи за по-напряко през нивите. В този момент от първия етаж се чуха женски викове — не на паника и страх, а на шок и ярост. Валери. Жак пусна кофата на пода — точно под носа на Франсоа, — погледна Слиман и излезе в коридора, сякаш беше чул пожарна сирена и не знаеше дали тревогата е учебна или истинска. После Франсоа чу бързи стъпки — Валери тичаше надолу по стълбите. В този момент входната врата се отвори с трясък и някакъв предмет бе хвърлен в коридора. Последва гръм, от който къщата се разтърси до основи. Слиман и Франсоа запушиха уши, крясъците им изпълниха стаята; Жак падна на пода. Отначало Франсоа си помисли, че се е спънал, но после видя кръв по стената зад гърба му, подаде се цев на карабина, зад нея мъжка фигура с бронежилетка и маска на лицето. Ушите му пищяха. В уплахата си беше ритнал кофата и урината се разливаше по пода. Дори в този момент си помисли, че ей сега Слиман ще му заповяда да я почисти.

Валери бе стигнала до долната стълбищна площадка и крещеше на Слиман:

— Убий го!

Миг по-късно кръв опръска вратата на килията и тялото на Валери се свлече на пода. Маскираният я бе застрелял в главата.

Слиман посегна към задния джоб на джинсите си, към пистолета — същия, с който бе дразнил Франсоа, с който го плашеше ден и нощ.

С едно бързо отработено движение той го измъкна и го насочи към гърдите му. Франсоа погледна през рамото на Слиман към маскираното лице на мъжа, който бе застрелял Жак и Валери. Мъжът се обърна към арабина, но беше твърде късно — Слиман бе направил крачка към Франсоа, вдигнал го бе като вързоп от леглото и бе опрял хладната стомана на дулото в дясното му слепоочие. Използвайки тялото му като щит, Слиман обви мускулестата си ръка около шията му и го задърпа заднишком през килията, отдалечавайки се от въоръжения мъж.

Франсоа се бореше и се опитваше да се отскубне, но Слиман го държеше все по-здраво за гърлото и притискаше дулото в черепа му, крещейки на френски към нападателя:

— Свали тая шибана пушка! — Не беше ясно дали мъжът го разбира. — Излез оттук! Вън! Вземам тоя мухльо с мен и тръгваме с колата!

Хватката около шията на Франсоа се разхлаби за момент и той си пое жадно въздух, като се давеше и кашляше. Лицето му беше мокро от потта на арабина, сякаш двамата си предаваха взаимно страх. За негово изумление мъжът с качулката свали карабината си и прекрачи трупа на Валери, отстъпвайки назад към вратата. Слиман видя това, забута Франсоа пред себе си и опря устни до ухото му, като през цялото време въртеше дулото на пистолета като отвертка в слепоочието му.

— Аз ще те убия и ти го знаеш, нали? — прошепна той. Адреналинът пулсираше във вените му, цялата сцена сякаш му доставяше някаква извратена наслада. Изпаднал в ужас, че спусъкът на пистолета може да поддаде, Франсоа видя как мъжът с маската посегна към вратата, за да се оттегли в коридора. В същото време Слиман го избута напред, заобикаляйки труповете на пода.

Франсоа пръв почувства движението зад гърба си може би защото сетивата му бяха по-чувствителни към всичко, което го заобикаляше в затворническата му килия. Той долови почти безшумното изваждане на металните пръти от задната врата, чу завъртането на бравата и в следващия миг втори въоръжен мъж нахълта в стаята зад тях. Франсоа изви глава надясно, опитвайки се да види какво става; това съвсем леко движение раздалечи главите на двамата достатъчно, за да даде на мъжа желаната възможност за изстрел. В същия момент черепът на арабина експлодира, Франсоа усети вкуса на кръвта и мозъка на своя мъчител, отскубна се от лапите на трупа и започна да плюе върху проснатото тяло на Валери.

— Ти ли си Франсоа? — извика на английски мъжът, който бе стрелял. Той също беше с бронежилетка, но не носеше качулка върху загорялото си лице.

— Да.

В това време първият мъж влезе обратно в стаята и изстреля един куршум със заглушител в гърдите на Слиман.

— Застани зад нас — изкомандва на френски той. — Кой още е в къщата?

Томас Кел се ослушваше от мелницата за първия изстрел и му се стори, че малко след седем часа чу глухия пукот на снабдената със заглушител карабина на Джеф. Секунда по-късно трупът на Люк падна със силен плясък в басейна, последван от писъка на Валери дьо Сер, която бе видяла случилото се от спалнята си на първия етаж. Това беше сигналът за Майк да нахълта в къщата през предната врата и да хвърли зашеметяваща граната в коридора. Кел предполагаше, че след това е изстрелял три патрона в бърза последователност. На трийсетина метра източно видя Уайт да се придвижва с бърза крачка, приведен зад стената от дървета, после зави зад къщата.

Кел също имаше указания за действие. Той запали двигателя на наетата кола и я вкара на заден ход в алеята за автомобили, докато стигна на около пет метра от къщата, след което спря и отвори и двете задни врати. Със слизането си от колата чу вътре суматоха, някакъв мъж крещеше на френски на Майк да свали оръжието. Кел извади глока от джоба си и усети как го облива студена пот; за двайсет години служба в разузнаването никога не бе стрелял заслепен от гняв. Погледна към входната врата и видя как Майк излиза заднишком от къщата, като човек, блъснат в пропаст.

Точно в този момент някъде вляво от себе си усети движение. Беше около басейна, отвъд терасата в северния край на къщата. Мъжка фигура по бански костюм, мокър от глава до пети, с огнестрелна рана на рамото и шията, от която течеше кръв. Раната беше яркочервена, но кръвта, стичаща се надолу до плувките му, изглеждаше черна. Люк. Кел се извърна към него и вдигна глока, извика му да спре, но французинът беше напълно дезориентиран и се движеше по инстинкт. Той погледна към Кел, сякаш го позна от разпита в Марсилия, но после се обърна и закрачи по пътеката през неокосената ливада, клатейки се като пиян. Кел отново му извика да спре. Изкачи се по стъпалата, но не можеше да стреля, нито да тръгне след него, защото всеки момент щеше да се наложи да подкара колата с Франсоа.

Чу се изстрел, после гласът на Уайт, който изрече нещо неразбираемо. Кел погледна към вратата на къщата, после отново към Люк, който пристъпваше, залитайки и препъвайки се, по посока на шосето, на около седемдесет метра напред. В съседната нива невъзмутимо ореше трактор. Джеф се появи иззад терасата. Той се затича след беглеца, вдигна карабината до рамото си и изстреля три куршума в гърба на Люк, поваляйки го като дивеч. Кел, зашеметен от току-що видяното, се обърна и тръгна към колата, следван от Джеф.

Майк излезе пръв от къщата, зад гърба му се подаде Франсоа, а Уайт ги следваше на половин секунда.

— Стой зад мен — нареди Майк. — Не се разкривай.

— Чисто! — извика Уайт и се затича към колата, за да ги изпревари. Двамата с Майк бяха положили Франсоа на пода пред задната седалка още преди Кел да бе успял да си затвори вратата. Последен в колата се метна Джеф, след като пътьом простреля гумите на ленд крузъра. Кел включи на скорост.

— Има ли ранени? — попита той.

— Докладвай, Джеф — извика Уайт, сякаш говореше по радиостанция.

— Всичко е чисто, шефе. Обектите са ликвидирани.

Кел даде газ и колата започна бързо да се отдалечава от къщата.