Чарлс Къминг
Чужда територия (71)

71

Към полунощ Кевин Вигърс пристигна в Париж, качи се в наетото пежо от Гар дю Нор и тръгна на юг към булевард „Сен Жермен“. Не след дълго откри Кел, Елза и Олдрич на една маса в бистро „Лип“ пред пълни чинии кисело зеле с наденички, докато се опитваха да удавят мъката си в две бутилки елзаско вино.

— Не знам какво да ти кажа — прошепна Елза, когато Вигърс седна в сепарето до нея. — Нямам твоя опит, опита на Дани. Съжалявам, че…

Кел я прекъсна:

— Елза, ако още веднъж ми се извиниш, ще те пратя да оправяш компютри в Албания, докато си жива. Нищо не си била в състояние да направиш. Един от нас е трябвало да се качи на влака с теб. Невъзможно е да следваш обучен агент без подкрепление. — Той огледа трите лица насреща си и вдигна чашата с вино. — Днес всички вие се справихте превъзходно при изключително трудни обстоятелства. Беше истинско чудо, че успяхме да стигнем дотук. Все още има надежда да открием Франсоа, след като Люк и Валери се свържат утре вечер с Амилия.

Той вече бе съобщил лошата новина на Амилия, която беше принудена да остане в Лондон, понеже на другия ден трябваше да работи за господата Тръскот, Маркан и Хейнс. За да не прекара нощта с Джайлс в Челси, си бе наела стая в „Холидей Ин“, където бавно и методично прегледа различните вещи, оставени от Кукувицата на задната седалка на таксито, шофирано от Харолд. После върна всичко, с изключение на златната запалка с инициалите Ф.М., в куфара и черната кожена чанта на Венсан, като се питаше какво всъщност да прави с нещата му.

Седнала сама на шестия етаж в хотела си с изглед към задръстеното от стоящи на място автомобили шосе М4, тя се чувстваше толкова безпомощна, колкото и пред рака на починалия си брат. При всичките ресурси, с които разполагаше, при целия й житейски опит и професионализъм тя беше безсилна да повлияе по какъвто и да било начин върху хода на събитията във Франция. Доверието й в Кел беше абсолютно, но Амилия просто не можеше да повярва, че е поверила съдбата на Франсоа в ръцете на трима мъже и една италианка — компютърна специалистка с нулев опит в работата на терен. Донякъде я утешаваше фактът, че междувременно бе успяла да сглоби тричленен екип от „експерти по сигурността“ — евфемизъм, който Службата използваше за обозначаване на бивши войници от Специалните части, преминали в частния сектор, — готови още на сутринта да отлетят за Каркасон. Но можеше да си позволи да разчита на тях само за четирийсет и осем часа, не на последно място, защото бе изпразнила една от банковите си сметки, за да ги наеме. Ако през това време Кел не откриеше координатите на Франсоа, шансовете синът й да бъде освободен с военна интервенция бяха равни на нула. А как щяха да го намерят без Кукувицата? Следите се губеха.

Амилия проверяваше периодично имейлите си, поддържайки връзка с Кел и давайки последни указания на Антъни Уайт, командира на въоръжения екип. В единайсет и двайсет звън от лаптопа й извести пристигането на ново съобщение.

Беше от Главното свързочно управление (ГСУ) на Обединеното кралство и в графата „Относно“ пишеше: Америкън Експрес.

Съобщението гласеше:

Поискали сте справка относно движението по кредитна карта „Америкън Експрес“ № 3759 876543 21001/06/14 на името на ЖЕРАР ТЕН. Последни трансакции по картата (съкратен списък):

„Бритиш Еъруейс“ LHRT5/16:23 GMT        £ 584,00

Безмитен магазин LHRT5/17:04                £ 43,79

Хотел „Лютеция“/Париж/00:05 GMT+1        € 267,00

Тя вдигна телефона и набра номера на Кел.