Чарлс Къминг
Чужда територия (64)

64

Имейлът на Люк до Венсан бе засечен почти мигновено от Елза Касани в библиотеката на Сузи Шанд, откъдето прихващаше всичките канали за комуникация на Кукувицата. Появи се в криптиран вид върху специалния сървър на ДЖСЕ и гласеше:

Знаят за второто погребение. Юнияке е агент на МИ6 на име Томас Кел. Открил е Дьолестр в Париж. Левин сигурно знае и те разиграва. Прекрати незабавно операцията. Среща в полунощ, неделя срещу понеделник.

— Господи, Том — ахна тя. — Ела да видиш.

Кел беше в кухнята. Барбара, която си бе изпълнила ролята, беше вече на „Гетуик“ и чакаше самолета за Франция.

— Какво има?

Кел влезе в библиотеката с чаша чай в ръка. Елза заби показалец в третия лаптоп, от дясната страна на дъбовата маса. От натиска на пръста й образът на екрана се беше замъглил.

— Сега ли пристигна?

— Преди по-малко от минута. Как са разбрали за теб?

Кел остави чашата си на масата.

— Явно са подслушвали апартамента на Дьолестр — предложи той единственото логично обяснение.

— Но ти беше при него в понеделник. Какво ги е забавило толкова?

— Недостиг на хора — отвърна Кел. Той знаеше, че когато трябваше да се проучват множество следи и да се подслушват безброй разговори, французите бяха поне толкова претоварени, колкото и британските служби за сигурност. — Сигурно са разположили микрофони из цял Париж и наблюдават всички приятели и колеги на Мало. Вероятно им е отнело няколко дни, за да установят, че съм бил там.

— Във всички файлове, отнасящи се до Кукувицата, откривам името Венсан Севен. А също и Валери дьо Сер, вероятно любовницата на Люк Жаво. Дали това не е псевдоним на Мадлен Брив?

— Почти сигурно. — Кел си записа имената на лист хартия. — А къде е сега Кукувицата?

Двамата вдигнаха очи към рафтовете, където бяха наредени деветте монитора, в три реда по три, като в игра на кръстчета и нулички. Часът беше малко след осем, събота вечер. Амилия готвеше задушено с риба в кухнята, а Кукувицата четеше Майкъл Дибдин в дневната.

— Можеш ли да задържиш съобщението на сървъра?

— Не мисля. — Елза натисна няколко клавиша на втория лаптоп. — Бих могла да го изтрия. Така няма да заподозре нищо, докато не си тръгне утре. Допускам, че ще се опитат да го открият и на мобилния му телефон.

— Харолд! — извика Кел към горния етаж.

Над главите им се чу изръмжаване, преместване на стол, после тежки стъпки надолу по стълбите.

— Да, шефе.

— Би ли проверил за скорошен трафик към мобилния телефон на Кукувицата? Много е възможно да е получил гласово или текстово съобщение с инструкции да прекрати.

— Да прекрати?!

— Знаят за нас. Знаят, че са разкрити. Опитват се да се свържат с него, за да го извикат обратно в Париж.

Кел реши да изтрие имейла от сървъра на ДЖСЕ, за да спечели време. После изпрати съобщение до Амилия, за да я уведоми, че операцията им е разкрита. На закуска тя трябваше да каже на Кукувицата, че от МИ6 я търсят спешно и че ще пратят кола да я вземе. По съображения за сигурност нямаше да предложи на „Франсоа“ да пътува с нея, но щеше да му поръча такси, което да го закара до града. Кел знаеше, че още щом се отдалечи на километър и половина от селото, Кукувицата ще попадне в обсега на мобилните оператори и ще чуе и трите съобщения, оставени му от Валери дьо Сер. Първото беше достатъчно недвусмислено:

Венсан, тук е Валери. Не знам защо не отговаряш на имейла ни, но трябва да прекратиш незабавно операцията, ясно ли е? Обади ми се веднага, ако обичаш. Спешна среща в полунощ, неделя срещу понеделник. Люк ще ти обясни всичко. Искам да знам, че си получил съобщението ми и ще дойдеш на срещата.

Харолд бе проникнал в гласовата поща на Кукувицата и Кел получи възможност да се наслади отново на строгия раздразнен глас на своята напориста прелъстителка Мадлен Брив. Още щом чуеше съобщението, Кукувицата щеше да положи всички усилия, за да се отърси от евентуална опашка на МИ6 и да се изгуби из глухата английска провинция. Скоро следите към истинския син на Амилия щяха да бъдат безвъзвратно загубени.