Чарлс Къминг
Чужда територия (62)

62

Легнали по корем на пода в банята към спалнята на Амилия, за да не се виждат отвън през прозореца, Кел, Елза и Харолд дочуваха като неясно гъгнене разговора между Барбара и Кукувицата. Затаили дъх, притиснати един до друг като планинари, натъпкани в палатка за трима, те чуха затварянето на кухненската врата и отдалечаващите се стъпки. След около минута радиото на Кел прищрака два пъти, а малко по-късно — три пъти в потвърждение, че Кукувицата е минал през портата на път към очакващата го Амилия.

Мина още цяла минута, преди Кел да се реши да сложи край на мълчанието. Изправяйки се на крака, той изруга тихо и погледна надолу към Елза и Харолд. Бавно, като по чудо оживели след земетресение, те също се надигнаха.

— Cazzo — прошепна Елза.

— Чак задникът ми се изпоти — обади се Харолд и Елза му изшътка, сякаш Кукувицата беше още в съседната стая.

— Няма страшно — вдигна ръка Кел, отваряйки вратата на банята. — Той е на ливадата. Разкара се.

Барбара се появи на стълбищната площадка.

— Простете за израза — рече тя, — но как, по дяволите, стана тая работа?!

— Какво искаше? — попита Елза.

— Цигари — отвърна тя. — Цигари, дяволите да го вземат. Представяте ли си да се беше качил горе?

— Щях да го черпя една — промърмори Харолд и всички се заловиха отново за работа.