Чарлс Къминг
Чужда територия (51)

51

Седнал на маса пред „Каретата с конете“ — една от ползващите се с добро име кръчми на Солсбъри Роуд в източния край на Чок Вали — Кевин Вигърс вдигна глава от втората си халба местна бира точно в момента, когато тъмносиньо рено еспас с регистрационен номер Х164АЕО, зави иззад ъгъла. Беше осем и пет. Кевин стана от масата, пресече улицата до телефонната кабина и позвъни на домашния телефон на Амилия.

— 285?

— Кукувицата току-що влезе в селото. До три минути е при теб.

— Благодаря — каза Амилия.

Тя затвори телефона и погледна Кел, който беше застанал до готварската печка.

— Това беше Кевин. Време е да тръгваш. Онзи ще е тук до две минути.

Кел й пожела късмет и се упъти към задната врата на къщата, прекоси двора и се шмугна през портичката, свързваща имота на Амилия с този на Сузи Шанд. След секунди той, Елза, Харолд и Барбара Найт бяха заели позиция в библиотеката и бяха вперили очи в редицата компютърни екрани като дилъри, очакващи борсов срив.

— Всеки миг ще го видим — обяви Кел, като свали сакото си и го метна на стола. Елза вдигна лице, срещна погледа му и му се усмихна, без другите да я видят.

— Ето го — посочи тя към горния ляв екран.

Една камера, поставена високо върху пилон и насочена към тъмната улица, бе уловила приближаващото такси. Ярките лъчи на двата фара подскачаха известно време по неравната настилка, докато накрая автомобилът спря. Кел видя как Кукувицата отвори задната врата, слезе и се протегна след дългия път. Беше облечен със същото черно кожено яке, което Кел бе пребъркал в хотела в Тунис.

— Егати чекиджията — промърмори Харолд и всички едва се сдържаха да не прихнат.

Сякаш по даден знак в долния ляв ъгъл на кадъра се появи Амилия; главата и част от тялото й се очертаваха на светлината на фаровете. Макар че срещата между двамата ставаше едва на стотина метра надолу по улицата, наблюдаващият екип не чу никакъв звук, когато Амилия разпери ръце да приеме Кукувицата в топлата си майчина прегръдка.

— Божичко, дано да издържи — прошепна Елза, но Кел знаеше, че Амилия Левин е корава като камък.