Чарлс Къминг
Чужда територия (42)

42

В хотела го очакваше телефонно съобщение от Мадлен Брив. С раздразнен тон тя го уведомяваше, че съжалява за нападението в „Ла Сите Радийоз“, но беше ядосана, че Юнияке не я бе информирал по-рано за отмяната на уговорката им. Заради него бе пропаднала единствената й вечер в Марсилия.

— Очарователно — каза Кел пред празната стая, докато се питаше дали Люк все още го подслушва.

През нощта спа добре, по-добре от когато и да било след началото на операцията, а на сутринта закуси прилично в ресторанта на хотела, след което освободи стаята си и намери интернет кафене на един хвърлей от гара „Сен Шарл“. Лаптопът му беше напълно безполезен — другарчетата на Люк положително му бяха инсталирали проследяващ чип или софтуер, който да регистрира всеки удар по клавишите. Но той знаеше, че междувременно Елза Касани му е изпратила документ по имейла, който съдържаше досието на Мало, съставено от нея. Към файла имаше кратко съобщение: Обади се, ако имаш въпроси — х. Кел отпечата всичко с помощта на обилно намазания с гел за коса, но иначе хиперефикасен келнер с пиърсинг на езика.

На гарата имаше „Макдоналдс“. Кел си купи чаша горещо кафе, намери свободна маса и се зае с изровеното от Елза.

Тя се бе справила отлично: в доклада се съдържаше информация за основното училище на Мало, за колежа в Тулон, където бе следвал информационни технологии; беше открила и името на фитнес клуба му в Париж. На снимката на Мало, изпратена от Маркан, бяха двама от колегите му от счетоводната къща в Брест, които междувременно били привлечени на работа от по-голяма корпорация в Париж, в чиято централа бе работил самият Мало. Елза бе открила две банкови сметки на негово име, както и данъчните му декларации за последните седем години; тя пишеше, че според нея нямало „аномалии“ във финансовите му дела. Плащал си сметките редовно, живеел под наем в апартамент в 7-и арондисман малко повече от година, карал рено меган втора ръка, купено в Бретан. Що се отнася до приятели и гаджета, от службата и фитнес клуба го описвали като затворен мъж, който не общувал почти с никого. Елза дори се бе свързала по телефона с шефа на Мало, който я уведомил, че „бедният Франсоа“ бил в продължителен отпуск заради семейната трагедия. Доколкото можеше да каже, Мало нямаше профил в социални мрежи под собственото си име, а имейлите му редовно се сваляли на сървър, който Елза не била в състояние да пробие. Без помощта на Челтнам нямало как да подслушва телефонните му разговори, но успяла да прихване една потенциално интересна размяна на имейли между Франсоа Мало и някакъв индивид, регистриран в домейна „Уанаду“ под името „Кристоф Дьолестр“, за когото допускала, че е негов приятел или роднина. Елза бе прикачила цялата кореспонденция между тях в папката.

Кел прибра останалите документи в чантата с лаптопа си, пресуши чашата си с кафе и изпрати на Елза есемес:

Превъзходно изпълнение. Благодаря ти.

При по-различни обстоятелства вероятно би добавил малка целувчица — „х“ — в края на съобщението си, но от двамата той беше шефът, което повеляваше да се държи на дистанция. След като свърши това, Кел мина на кореспонденцията с Дьолестр. Имейлите бяха на френски и с дата отпреди пет дни, което означаваше, че Мало се бе намирал в „Рамада“ към края на почивката си с Амилия.

От: [email protected]

До: [email protected]

Кога се връщаш в Париж? Липсваш ни. Кити иска целувка от кръстника си.

Кристоф

От: [email protected]

До: [email protected]

В Тунис е прекрасно. Връщам се през уикенда, но имам много материал за размисъл. Взех си безсрочен отпуск — в службата се оказаха много разбрани хора. Може да се прибера в Париж, но може и да попътувам известно време. Не знам още. Както и да е, целуни Кити от нейния кръстник Франки. Ф.

P.S. Надявам се, че сте започнали да се възстановявате след пожара. Обещавам да ти намеря онези книги, които изгуби.

Кел сложи разпечатаните имейли при останалите документи в чантата си. Намери обществена тоалетна на подземния етаж в гарата, влезе в една от кабинките, накъса на малки парченца целия свитък, хвърли ги в тоалетната и пусна водата. После се качи обратно горе при касите, купи си билет с кредитната карта на Юнияке и хвана влака за Париж в десет.

Беше време да си поговори с Кристоф.