Чарлс Къминг
Чужда територия (24)

24

Кел почука тихо на вратата на № 1214, отвътре не се чу шум, той плъзна магнитната карта в отвора и пристъпи в стаята на Франсоа Мало.

Вътре миришеше на душ гел и горещ морски въздух; вратата на балкона с изглед към Средиземно море беше оставена полуотворена. С бързи движения, въпреки задушаващата жега, Кел обиколи стаята, отбелязвайки си наум отворения сейф, 35-милиметровия фотоапарат на нощното шкафче, златната запалка с инициали „Ф.М.“, вероятно „Филип Мало“. На нощното шкафче от другата страна на двойното легло беше подпряна рамкирана снимка на родителите му, безгрижно усмихнати пред обектива.

Върху покривката на леглото беше оставен паспорт. Френски, с биометрични данни, доста поизносен. Кел го разгърна. В долната част на всяка страница имаше перфориран деветцифрен номер; той си го записа и пъхна листчето в джоба си. После обърна на страницата с личните данни, където бяха написани второто име на Мало — Мишел, датата му на раждане, датата на издаване на паспорта, физическите му данни: височина и цвят на очите, парижкият му адрес. На следващите страници имаше входни печати от „Джон Ф. Кенеди“, Кейптаун и Шарм ел Шейх, последния с дата отпреди три седмици. Кел преснима по два пъти всяка страница, като внимаваше светкавицата да не се отразява от ламиниращото фолио. После затвори паспорта и го постави обратно върху леглото.

До рамкираната снимка на нощното шкафче имаше roman policier — френски превод на „Кралят на плъховете“ от Майкъл Дибдин, както и ръчен часовник и джобен дневник, подвързан с кожа. Кел преснима всички страници от първи януари до края на септември, като ги проверяваше на дисплея за четливост. Макар да знаеше, че Мало е още на километри от хотела в Ла Гулет, това отнемаше време и той усети как пулсът му се ускорява. Искаше да приключи колкото се може по-бързо. Винаги съществуваше вероятност някоя камериерка да се отбие, за да отметне завивката на леглото, или дори трето лице да разполага с ключ от стаята на Мало.

Оттам Кел се насочи към банята: прибори за бръснене, афтършейв, четка за зъби, паста. В найлонова торба откри няколко блистера с лекарства: аспирин, хлорфениламин, който беше вид антихистамин, често използван като приспивателно; жълт кантарион, флаконче валиум, гел против комари; гребен. Презервативи нямаше.

После пребърка джобовете на дрехите му, като внимаваше да не размества нищо в стаята. В едно черно кожено яке откри дребни монети, карнетка за парижкото метро и пакет „Лъки Страйк“. Процесът беше идентичен с този в стаята на Амилия, само че сега изникваха повече неизвестни, доколкото Кел не знаеше нищо за Мало, освен неотдавнашната му загуба и очевидната склонност към позьорство, която бе забелязал край басейна. Под леглото откри хотелска Библия, отворена на Второзаконие, и малка кутийка кибрит. Под романа на нощното шкафче имаше плик с писмо от бащата на Мало с дата 4 февруари 1999 г. Почеркът на Филип беше крайно нечетлив, но Кел преснима и двете страни на писмото, преди да го върне в плика.

Когато се убеди, че е проверил щателно съдържанието на стаята, Кел излезе навън в коридора, откри едно странично стълбище, което водеше до изхода откъм басейна, и по плажа се върна пеша във „Валенсия Картаж“. Намери номера на Елза Касани и й позвъни от мобилния на Маркан.

За негова изненада Елза беше още в Ница, „пияна с твоите пари“, както се изрази тя, в един бар в Стария град. По линията се чуваше думкаща рок музика; за миг Кел се улови, че изпитва лека завист към мъжете, които й правеха компания. Представи си, че бе излязла да разговаря с него на някоя от павираните улички южно от булевард „Жан Жорес“.

— Боя се, че ще се наложи да поизтрезнееш — каза й той. — Имам още работа за теб.

— Бива — отвърна тя. Ако беше разочарована, с нищо не го показа. — Какво искаш да направя?

— Имаш ли нещо за писане?

Кел я чуваше как рови в чантата си, докато накрая измъкна лист и писалка и обяви, че е открила „хубаво стъпало, на което да поседна и да записвам нарежданията ти, Том“. В това време той преглеждаше изображенията във фотоапарата си.

— Нужна ми е разширена справка за Франсоа Мало. Трябва да се пипа дискретно, без да остават следи. В никакъв случай през Челтнам, най-добре ползвай твоите прословути контакти. — Искането му беше доста необичайно, но Кел за нищо на света не искаше на Маркан да му светне червена лампа. — Във Франция си имате начини за такива проверки, нали?

Многозначителна пауза.

— Естествено.

— Е, добре. Искам пълна информация. Банкови сметки, телефонни разпечатки, данъчни декларации, образование и дипломи, здравен статус, всичко, което можете да откриете.

— Това ли е?

Кел не беше сигурен дали въпросът й е израз на сарказъм или самонадеяност. Той отвори една от снимките на паспорта и й прочете трите имена на Мало, датата на раждане и парижкия му адрес. Извади от джоба си листчето, на което бе надраскал номера на паспорта, и го продиктува на Елза, като я накара да го повтори за по-сигурно.

— Миналата година през януари е бил в Ню Йорк, шест месеца по-късно в Кейптаун, сега през юли в Шарм ел Шейх. Ще ти пратя поредица снимки от дневника му. Аз също ще ги прегледам, но ти можеш да откриеш нещо полезно. Телефонни номера, имейл адреси, срещи…

— Разбира се.

— И още нещо. Струва ми се, че той е консултант по информационни технологии. Опитай се да откриеш къде работи. В Лондон имат негова снимка на нещо, което прилича на коледно парти. Ще ти изпратя и нея.

— И за кога ти трябва всичко това? — попита Елза с възможно най-небрежен тон, но по гласа й Кел долови, че този път задачата си я бива.

— Колкото може по-скоро — отвърна той. — Смяташ ли, че ще се справиш?

— Нали затова ме търсят хората.