Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Саванти (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Seeking Crystal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2019)
Корекция и форматиране
Epsilon (2022)

Издание:

Автор: Джос Стърлинг

Заглавие: Кристал

Преводач: Кристина Георгиева

Година на превод: 2013 (не е указана)

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: „Егмонт България“ ЕАД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман (не е указано)

Националност: английска (не е указана)

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София

Коректор: Таня Симеонова

ISBN: 978-954-27-1030-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17478

История

  1. — Добавяне

Петнайсета глава

— Всичко наред ли е при вас? — попитах го, като се борех с чувството на загуба, подобно на пешеходец, който иска да овладее чадъра си във ветровит ден. Не можех да позволя на емоциите си да се излеят метафорично навън, не и сега.

— Колкото може да се очаква. Хайде, влизай. — Той се отдръпна. Свалих си якето и ботушите и влязох във всекидневната. В единия край се бяха скупчили Карла, Даймънд, Скай и Феникс. Стив се въртеше около вратата, за да не им щукне да побягнат. Питах се какво ли му минаваше през главата. Животът му несъмнено беше необичаен, нали беше филмова звезда, но главата си залагах, че досега не беше прекарвал подобна нощ.

— Кристал се прибра — рече Сол с принудена бодрост.

Даймънд обърна очите си към мен. Бяха вледеняващо студени.

— Струва ми се, че се срещнахме днес следобед.

Кимнах. Заболя ме, когато почувствах, че изобщо не иска да ме приеме, но тя не беше виновна.

Карла се изправи и застана пред другите три жени като майката мечка, която защитава мечетата си.

— Не разбирам какво си мислите, че правите, господин Бенет…

Един мускул започна да играе по лицето на Сол и единствено това издаде болката му.

— Карла, аз съм господин Бенедикт, а ти си госпожа Бенедикт. Моята съпруга.

Тя махна с ръка.

— Не знам на коя планета живеете, господин Бенедикт, но настоявам да ни освободите незабавно. Прекарвахме си такъв чудесен уикенд с нашата приятелка, контесата. Не мога да си представя какво ви е прихванало, че да ни изнесете оттам в безсъзнание! Ще съобщя за вас в полицията.

Потопих се в силата си, за да разбера какво се беше случило с връзката на Карла с нейната сродна душа. И тук беше същото като в ума на иконома. Всичко, което я правеше неповторима, се въртеше като в полудяла въртележка или може би в този случай, като рояк пчели. Не можех да проникна през облака, не можех да се доближа, за да видя дали духовната й същност беше останала в сърцевината му.

— Господин Бенедикт. — Даймънд излезе пред Карла. Усещах, че упражняваше върху нас своите помирителни способности. — Не разбирам какво ви е накарало да сторите онова, което сторихте, но вие със сигурност разбирате, че това не е редно, нали? Ще сме ви благодарни, ако просто се оттеглите от вратата и ни оставите да си тръгнем.

Тръшнах се в един стол, като се борех с отчаянието си. Силата ми, сравнена с тази на контесата, беше като муха, изправила се в битка срещу Годзила.

— И къде ще отидеш, Ди? Контесата не ти е никаква. Аз съм твоя сестра. Делим един апартамент във Венеция, помниш ли? Там ли искаш да отидеш?

Даймънд ме погледна така, сякаш аз бях загадка, която не можеше да разреши.

— Моля? Апартамент? Във Венеция? Знам, че имам апартамент, който наследих от баба ми, но вас не ви помня?

— Да, от Nonna. — Нещо се закачи за останките от съзнанието й. — Ами мама? Силвър, Стийл, Топаз, Питър и Опал? В момента племенничките ти се вълнуват до пръсване, защото горят от нетърпение да бъдат шаферки на сватбата ти следващия уикенд, когато ще се ожениш за Трейс. Ако не ми вярваш, обади се на Мисти.

— Мисти?

— Твоята племенница. Тя е на петнайсет и не би те излъгала, тъй като дарбата й е да казва винаги истината.

— Помня Мисти, но тя е съвсем малко момиче. Не може да се женя. Нямам никаква представа за какво говорите. Спрете! Спрете! — Даймънд запуши ушите си и седна на канапето.

Стив сложи ръка на рамото ми, за да ме успокои.

— Няма смисъл, Кристал. Те наистина не помнят нищо за хората в живота си или поне не от последните няколко години. Сол не спира да им говори, откакто са будни, и резултатът е този — той посочи с жест към отбранителните пози на четирите жени. Като се поставих на тяхно място, се догадих защо се държаха така — бяха се събудили на непознато място, а наоколо им имаше само „непознати“. В момента не се познаваха с друг, освен една с друга.

Но способностите им все още действаха. Това ни даваше пролука в защитната им обвивка, от която можехме да се възползваме.

— Добре, хайде да опитаме това. — Почувствах как част от енергията ми се завръща, когато сграбчих новата си стратегия. — Скай, ти можеш да усетиш, когато някой те мами, като наблюдаваш цветовете му. Нали така?

Скай кимна, а сините й очи ме гледаха подозрително. Браво на теб, момиче, помислих си аз. Не искам да ми вярваш, искам да повярваш на себе си.

— Наблюдавай всичко, което казвам. Феникс, ти можеш да съзираш мислите ми, нали?

Феникс хвърли поглед към Скай.

— Да, мога. Но откъде знаеш?

— Говорихме за това, но ти нямаш достъп до този спомен. Но това не е важно сега. Без да спираш времето, просто погледни какво казвам сега. Ще го направиш ли?

Феникс кимна отсечено.

— Добре, ето какво — контесата е бърникала в умовете ви. — Аз задържах в главата си картина от гибелния край на моминската вечер. — Вярно ли е това, което казвам?

Скай прехапа устни.

— Ти вярваш, че това е истина.

И това щеше да свърши работа.

— Даймънд е моя сестра. — Извиках в мисълта си всички години, които бяхме прекарали заедно, картини, в които тя си играеше с мен, докато бях малка, после като обаятелната по-голяма сестра и по-скорошния ни живот, когато деляхме апартамента. — Феникс, истината ли казвам?

— Да, виждам, че тя е била част от миналото ти. — Феникс скръсти ръце на гърдите си и сбърчи вежди замислено. Скай взе ръката на Даймънд.

— Тя е твоя сестра. Не те лъже.

Добре. Това беше лесната част.

— Знаете ли какво е сродна душа?

— Разбира се — рече Даймънд. — Ние всички сме саванти — Тя ме гледаше с някакъв мъчителен копнеж в очите да си спомни, а бариерите в ума й да паднат.

— Както и аз. Както и Сол.

— Ами господин Хю тук? — Карла посочи към Стив. — Предполагам, че и той също е савант?

— Не. — Просто суперзвезда. — Той е… наш приятел.

Стив вдигна ръка.

— Госпожо, не познавам тези мъже много отдавна, но мога да ви кажа, че те са добри хора. Моля ви, повярвайте им. Онази стара вещица горе в планината е развинтила умовете ви.

— Благодаря ти, Стив. Сега, моля ви, чуйте това много внимателно. Бяхте отвлечени, защото вие сте сродните души на мъжете от семейство Бенедикт. Контесата искаше да си отмъсти заради участието ви в ареста и опозоряването на сина й в Лондон преди няколко месеца.

Цветът се отдръпна от лицето на Скай.

— Момичето казва истината до последната дума.

— Карла, твоята сродна душа е в тази стая. — Сол коленичи пред съпругата си и взе ръката й. — Тук съм. — Той притисна дланта й към гърдите си. — Всеки удар на сърцето ми бие за теб от първия ден на нашата среща.

Нещо в Карла се пречупи и за миг изправеният й гръб се преви. Тя докосна с ръка бузата му и жаловито попита:

— Защо тогава не те помня?

Очите на Сол се напълниха със сълзи.

— Защото спомените ти са били откраднати. — Той целуна дланта й. — Ще опитаме да ги върнем, но кълна се, Карла, ако не успеем, ще натрупаме нови спомени. Ще започнем отначало. Не мога да живея без душа.

Скай се сгуши на канапето до Даймънд.

— А коя е моята сродна душа? — гласът й сякаш идваше от много уплашено място дълбоко навътре в нея.

— Зед. Той те отнесе на ръце от крепостта. — Не трябваше да усложнявам нещата. — Той е невероятен. И ти е много предан.

— Ами моята? — попита Феникс. Тонът й беше гневен. Добре.

— Айвс. Отново ще го обикнеш, когато се срещнете, повярвай ми. Вие сте женени.

— Какво сме? Но аз не съм на повече от осемнайсет!

— Синът ми беше много убедителен — рече Сол с гордост.

— А моята? — Даймънд ми подаде ръка. — Кристал, нали така?

Знаех, че все още не си спомня името ми, а само иска да се увери, че го е запомнила правилно.

— Да, Ди. Ти си по-голямата ми сестра. Ти се грижиш за мен, откакто татко почина.

Тя затвори очи.

— Помня го. Контесата не ми го е отнела, но не помня, че е починал. — Една сълза се търкулна по бузата й. Можех да убия контесата, задето й причиняваше отново тази мъка!

— Помниш по-ранния си живот, преди той да почине, защото спомените ти тогава не са свързани с Трейс, твоята сродна душа. Вероятно е изтрила всичко, което се е докосвало леко до факта, че идната събота ще се жениш. В това число и мен, защото аз бях там, когато се срещнахте.

— Как бих могла да се омъжа? — Въпросът й не очакваше отговор. Това сега наистина изглеждаше невъзможно. Момичетата приеха нашата версия на истината, но никоя от тях не беше пълноценна личност. Искрата беше угасена и след нея беше останала една издълбана свещ.

— Какво ще правим? — попита Скай и аз изпитах облекчение, че въпросът й сега включваше всички в стаята.

Сол се изправи.

— Карла, един от синовете ни е в болница, а другите са в затвора. Не можем да оставим Уил сам. Той беше в добро състояние, когато Лили го откара в болницата, но не мога да понеса мисълта, че лежи там сам, без никой от семейството около него.

— Моят син е в болница? — Карла потрепери.

— Уил. Четвъртият поред. Контесата го простреля.

Карла скочи от стола си.

— Сол Бенедикт, какво правим тук, щом той се нуждае от нас?

Сол се усмихна.

— Сега вече приличаш на Карла. Стив, Кристал, ще останете ли при момичетата?

— Ще се погрижим за тях — обеща Стив. Той погледна часовника си. Два през нощта. — Може би е добре да си легнем сега и да поспим, а на сутринта първо ще отидем в участъка. Сигурен съм, че филмовата компания познава един-двама добри адвокати.

— Филмовата компания ли? — попита Даймънд проницателно.

— Стив е актьор — обясних аз. — Стив Хю.

— Не може да бъде! — очите на Феникс станаха кръгли от изненадата. — Аз те познавам! Гледала съм филмите ти! Невероятен си. Боже, толкова е хубаво да си спомниш нещо нормално.

Той отдаде чест.

— Радвам се да помогна.

— Не очаквах, че и ти си тук. Не си толкова висок, колкото си мислех.

— Май е по-добре да спреш до там, Феникс — предупредих я. — Тази вечер Стив беше истинска звезда и сега не бихме искали да смажем егото му.

За миг Карла беше отклонена от целта заради новината, че спасението им се е оказало по-необичайно, отколкото бе сънувала. Сега отново се върна към приоритета си.

— Господин Бенедикт — Сол. Имаш ли кола? Знаеш ли пътя?

Сол се потупа по джоба.

— Да, скъпа.

— Тогава да вървим. Даймънд, грижи се за момичетата вместо мен.

Сестра ми кимна.

— Добре.

Стив извади телефона си.

— Ще пратя съобщение на Лили, за да й кажа, че отивате натам. Тя ми каза, че Уил все още е в операционната, но скоро ще излезе. Докторите били изненадани, че раната е започнала да зараства толкова бързо след травмата.

— Това е работа на Хав — обясни Сол и помогна на жена си да си облече палтото. — Петият ти син е лечител. Той е душата близнак на Кристал.

— Лечител ли? Колко хубаво.

Вратата се затвори и прекъсна разговора им.

— Трябва да призная, че това е най-необичайната нощ в живота ми — Стив ме прегърна. Някъде по време на приключението, от случайни познати ние се бяхме превърнали в изпитани и верни приятели. — Искаш ли да остана тук, или предпочиташ да се върна в хотела?

— Мисля, че ще се оправим и сами. Можеш ли да бъдеш тук в седем и половина?

Стив направи физиономия.

— На Джеймс това няма да му хареса, но какъв е смисълът да бъда себе си, ако от време на време не мога да поискам отлагане на снимките. Ще помоля Лили да му предаде.

Изведнъж ме осени прозрение. Стив не беше савант, но мозъкът му не беше много по-различен от нашите, а той отделяше голяма част от вниманието си на нисичката, русокоса дизайнерка на костюми.

— Знаеш ли, трябва да я поканиш на среща.

— Кого? — Той се опита да изглежда невинно.

— Лили. Тя е най-добрият ти приятел, нали?

— Струва ми се, че да.

Почуках се по слепоочието.

— Аз имам дарба и тя ми казва, че Лили е твоето момиче.

Стив изглеждаше така, сякаш го бях халосала с дъска в главата.

— Ти откъде разбра?

— Както би казал моят приятел, това е шестото ми чувство на Спайдърмен — „Хав, искаше ми се да беше тук да чуеш това.“

„Кое, Кристал?“ За миг видях една бетонна килия и твърдо легло. Срещу момчетата бяха повдигнати обвинения и те бяха заключени в ареста за през нощта.

„Сватосвам Стив и Лили.“

„Да… да, ще се получи. Който и да е, само да се отърва от съперника си. Момичетата как са?“

„На наша страна, но още не са възстановили спомените си.“

„Добра работа.“

— Кристал — Стив щракна с пръсти пред лицето ми. — На теб говоря.

— Извинявай. Не мога да използвам телепатия, без да изключвам какво става около мен. Ти и Лили — очевидно е. Не си опитал досега, защото секретарят ти движи живота ти, а и Лили е прекалено реална. — Спомних си какво беше казал — обичал да се среща с хора, които правят нещо истинско, нещо с ръцете си. Сега това подмятане доби съвсем нов смисъл. — Тя може и да не придава много блясък на образа ти, но от моята кула не личи да имаш нужда от много лъскавина.

Той се ухили смутено.

— Кристал, ако вече не беше заета, щеше да те грози опасност, защото и ти си в моя списък.

— Да, но много след Лили. Тя е тъкмо за теб — ще държи егото ти под контрол.

Той закопча ципа на якето си.

— Ще си помисля по въпроса.

— Просто се страхуваш да не откаже на поканата ти.

— Не! — той въздъхна. — Да. Нали разбираш, тя ме познава.

— Живот сред празноглави хубавици, които благоговеят пред теб, или истинска жена, която вижда през суматохата на шоубизнеса? Приключвам с изложението си, милорд.

— Боже, имаш остър език. Дано Хав умее да се защитава добре.

— Повярвай ми, не ми остава длъжен.

Стив кимна на останалите в стаята и си тръгна към хотела. Надявах се, че беше в подходящо разположение на духа, за да разкаже на Лили невероятните си преживелици и така да изкове нова връзка помежду им.

Момичетата ме гледаха въпросително.

— Винаги ли така си се държала? — попита Даймънд.

— Как?

— Сестра ми така ли дръзко се държи с филмовите звезди и им заповядва непрекъснато какво да правят?

Май така бях постъпила, а?

— Не и до днес.

Показах им къде да си легнат, но се съмнявам, че някоя от нас успя да мигне тази нощ. От стаята на Скай се чуваха ридания и гласът на Феникс, нашепващ успокоителни думи. Даймънд се стараеше да изглежда силна заради нас, но усещах как страда в леглото до моето.

— Ще оправя нещата, Ди. Обещавам — прошепнах й.

— Кристал, макар още да не мога да си спомня нищо, искам да знаеш, че никой не може да мечтае да има по-добра сестра от теб. Благодаря ти, че дойде да ме спасиш.

Скътах думите й в сърцето си.

— Винаги ще бъда до теб.