Джос Стърлинг
Феникс (19)

Деветнайсета глава

Опитах да се отдам на задачата да разгледам дрехите в складовете на Пророка. Някои от роклите правеха сдържан избора на Карла в бутика. Не бях виждала толкова много накити и пайети, освен на актриса в пантомима. Най-после намерих сносна рокля — мек шифон с цвят на праскова над копринен комбинезон. Имаше класическо деколте, събрано под бюста, и после падаше свободно точно над коленете ми. Погледнах се в огледалото и реших, че цветът подхожда на тена ми и че изборът на малки обувки с нисък тънък ток подчертават краката ми и ги правят по-привлекателни, отколкото обикновено изглеждат с грубоватите ми маратонки. Добавих към тоалета друга диамантена огърлица — по-изящна, с камъчетата наредени във формата на цветя, и изглеждаше така, сякаш имах безценно венче от маргаритки на шията си.

За Айвс намерих бял смокинг и черни панталони от дизайнера Пол Смит — или поне отлична имитация. Никога не се знаеше какво има в складовете на Пророка. Не знаех със сигурност какъв размер носи Айвс, затова притиснах дрехите до себе си, опитвайки се да си спомня докъде стигаше кръстът му по отношение на тялото ми.

— Не мисля, че ще ти отиват.

Изпуснах панталоните на килима.

Еднорог беше влязъл безшумно зад гърба ми и ме наблюдаваше в огледалото. Очите му бяха студени от омраза. Той се почеса по големия нос, едва сдържайки гнева си.

— Знам ли. Мисля, че смокингът ще допълни прекрасно тоалета ми. — Вдигнах закачалката със смокинга, за да може Еднорог да го огледа. — Не съм носила бяло, но сега… Може би съм променила решението си.

Еднорог се приближи плавно, грабна закачалката от ръката ми и я сложи на стойката зад мен.

— Само защото си се чифтосала с най-новата играчка на Пророка, не мисли, че това означава, че ще поемеш бизнеса му, когато той се оттегли.

Сякаш исках роля в това дребно царство.

— Това не е моя амбиция, Еднорог, а твоя. — Взех панталоните и ги преметнах на облегалката на стола. — Аз искам само да бъда щастлива и да живея някъде, без да се страхувам.

Огърлицата се залюля напред от движението ми и блясъкът привлече погледа му. Той хвана диамантеното колие и после го пусна.

— За теб и мен няма такова място, Фей, не и с нашите дарби. За останалия свят ние сме изроди и или ръководим цирка, или се подчиняваме на заповедите на директора.

— Мисля, че грешиш — промълвих, отказвайки да отстъпя крачка назад, както очакваше той. — Има саванти, които водят нормален живот. Не е необходимо да живеем така.

Устните му се изкривиха в подигравателна усмивка.

— Кой казва? Безценната ти сродна душа ли? Само го погледни. Той бързо предаде семейството си. Ние в Общността поне сме лоялни един към друг. Плюя на него и на така наречения му нормален живот, ако означава това.

Не можах да измисля довод срещу него — не и без да разкрия надеждата си, че въпреки всичко, Айвс ще намери начин да избегне пораженията върху Мрежата на савантите. Беше обезпокоително да осъзная, че Еднорог наистина вярва в Общността и й е лоялен посвоему.

Но може би щях да го разбера, когато се поставех на негово място. Общността беше единственото семейство, което познавахме. В какво друго можеше да се вкопчи Еднорог? Толкова бях свикнала да се страхувам от него, че забравях, че и той е млада жертва на Пророка, само че се справя с положението по съвсем различен начин от мен.

Потърках рамене, за да изгладя настръхналата си гола кожа.

— Но все пак не можеш да отречеш, че Пророка харесва Айвс. Животът ми тук може да стане малко по-добър, ако той цени сродната ми душа.

Еднорог заби показалеца си в гърдите ми, за да наблегне на всяка дума.

— Ти няма да заемеш мястото ми, Феникс. Дал съм твърде много от живота си на нашия баща, за да позволя това да се случи сега. Прекарал съм години, за да спечеля мястото си, и не бих позволил на някаква мършава повлекана да ми го вземе.

Блъснах ръката му.

— Изборът не е мой. Щом Пророка иска Айвс на своя страна, тогава това е негова работа.

— Пророка му няма достатъчно доверие, за да го направи. Пък и знае колко си мекушава и ненадеждна, когато се стигне до взимане на трудни решения. Той все още се нуждае от мен и Дракон за истинската работа.

— Тогава няма защо да се страхуваш от нас.

Еднорог преодоля разстоянието между нас. Хвана ме за раменете и впи пръсти в плътта ми, оставяйки малки полумесеци от ноктите си.

— Погрижи се да не се страхувам. Ако твоята сродна душа се изпречи на пътя ми, ще го изпратя преждевременно в гроба. Разбира се, той ще бъде на стотина години, но това ще ми отнеме само няколко минути. Няма да му хареса, но аз ще се насладя на всяка една от тях. Ще се смея, докато ти целуваш за сбогом сбръчканото, беззъбо старче.

— Мразя те — прошепнах и погледнах бомбетата на черните му ботуши, които бяха стъпили точно до върховете на малките ми обувки. Не можех да му позволя да види ужаса в очите ми при мисълта, че той може да приложи дарбата си върху Айвс.

В коридора се чуха стъпки. Еднорог притисна главата ми до рамото си и болезнено сграбчи косата ми — фарс на братска прегръдка.

— Радвам се, че мислиш така, Фей. Сега знаем кой за какво се бори, нали?

Не отговорих.

— Нали? — Ръката му изви косата ми и я дръпна.

— Да — отвърнах задавено.

— Фей, добре ли си? — Айвс влезе, хващайки края на разговора ни.

Еднорог ме отблъсна и ме погледна предупредително.

— Да, добре е. Тъкмо си прекарвахме чудесно като брат и сестра. Нали, сестро?

Кимнах и потърках главата си.

— Е, ще ви оставя да се приготвите. Тръгваме след петнайсет минути. Това дойдох да ти кажа, Фей. — Той се ухили самодоволно и мина покрай Айвс.

— Какво беше това? — Айвс се втренчи гневно в гърба на Еднорог.

— Обичайното. Заплахи, наказание, сплашване. — Разтрих раменете си, опитвайки се да овладея чувствата си. Не можех да позволя на Еднорог да ме превърне в трепереща развалина. Той го беше правил твърде често. Трябваше да намеря сили да се изправя пред него. — Той е много силен.

— Да. Не смятам да прекараме Деня на благодарността с твоето семейство, миличка. — Айвс съблече тениската си и взе ризата, която му бях намерила.

— Ако те са моето семейство. Продължавам да се надявам, че мама е имала друго гадже. — Подадох му панталоните. — Не съм сигурна дали ще ти станат.

— Обърни се, освен ако не искаш да видиш боксерките ми — закачливо каза Айвс.

Усмихнах се мрачно и се залових да ровя в кашон с вратовръзки, за да му намеря бяла папионка.

— Казах ли ти колко си красива? Харесвам те в този цвят.

— Благодаря.

— Огърлицата ти стои много добре. — Той се опитваше да ме развесели и успяваше, като слънчева светлина след попарващия мраз на Еднорог.

Обърнах се към него и му подадох папионката.

— Жалко, че всичките бижута са крадени.

— Да. Но може би ще ти поръчам да ти направят същото колие, когато отидем в Съединените щати.

— Скай спомена, че ти си неприлично богат.

Айвс повдигна рамене.

— Чувства се неудобно, но е вярно. Поне няма да се тревожим как ще платим таксата ти за колеж. Ще ти отпусна заем.

Затворих очи за миг, докато тази вълнуваща мечта трептеше във въздуха между нас. Не бях оспорила предположението му, че ще замина с него, но не можех да повярвам, че това ще се случи.

— Мога да уча в колеж? Но аз нямам диплома от гимназия?

Той вдигна косата ми и ме целуна по врата.

Първо, може да вземеш гимназиална диплома с интензивно обучение с един много даровит учител. — Айвс целуна и голото ми рамо. Ще бъде безплатно, тъй като той ще иска да му плащаш само с целувки. — Той докосна с устни другото ми рамо, премахвайки болката.

Предполагам, че частният учител, когото имаш предвид, е петдесетина годишен, дебел и плешив? Хмм, ще бъде интересно.

— Ха-ха. — Айвс ме наказа за закачката, като ме целуна по челюстта. — Той е почти на осемнайсет и е завършил гимназия с отличие по всички предмети.

— Струва ми се истински зубрач. Не съм сигурна дали искам да го целуна.

— Не е така. Със сигурност знам, че обичаш да целуваш този учен. Той предпочита този термин пред „зубрач“, защото е много по-привлекателен.

— Но самият той трябва да ходи в колежа. Не може да си губи времето да учи някой, който няма официално образование. — Плъзнах ръце по него, доближавайки се за прегръдка. Айвс притежаваше способността да прогонва и последните остатъци от треперене след неприятна среща с моя така наречен роднина.

— Удоволствието ще бъде абсолютно негово. И ще намери училище за теб — близо до неговото. И затова, докато той учи гео не знам си какво, както отсега нататък ще бъде известен предметът, ти също ще имаш собствен живот.

— Хмм, звучи като сбъдната мечта.

— Само стой и гледай как ще я осъществя.

Само че първо трябваше да се справим с дребния проблем, че Айвс беше предал Мрежата на савантите и срещата със съучастниците в престъпленията на Пророка.

— Айвс…

Той сложи пръст на устните ми.

— Тихо. Не сега. Не забравяй, доверие.

Айвс искаше от мен много повече, отколкото някой друг бе искал. Не давах лесно доверието си. Но това беше Айвс. Кимнах, преглътнах и се опитах да се усмихна ведро.

— Добре, красавецо, да отидем да очароваме тълпите с елегантния си вид.

Той се засмя.

— Елегантен вид? Пфу!

— В момента не съм в стихията на красноречието си.

— Знаеш ли, мисля, че трябва да учиш литература в колежа. Как ти се струва?

— Няколко години да не правя нищо друго, освен да чета книги? Запиши ме.

Айвс ме притисна до себе си и въздъхна.

— Запомни си мисълта. А сега, да се изправим пред реалността.

 

 

Очаквах, че ще ни заведат право на деловата среща или вечеря като предишния път, когато се запознах с международните партньори на Пророка, но информацията, която им беше дал Айвс, ги беше докарала до настроение да празнуват, и щяхме да започнем вечерта в частен джаз клуб в Сохо. Делегацията на Общността се състоеше от Пророка, Дракон, Еднорог, Айвс и мен. Касия не се виждаше, но това не означаваше, че не се спотайва някъде наблизо, за да наблюдава какво става. Всички саванти на върха имаха експерт по комуникациите. Биха постъпили глупаво, ако нямаха, а никой от тях не ми се видя глупав.

Таксито ни остави на Фрит Стрийт пред черните врати и осветения интериор на „Ноулидж“. Някога къща от осемнайсети век, сега вътрешността и беше напълно изтърбушена, за да се направи огромно като пещера пространство за сцена с музиканти и публиката, настанена наоколо край малки маси. Беше оставена само редицата прозорци на първия и втория етаж, за да показва произхода на заведението като много по-стара сграда. Тълпите модно облечени клиенти, които влизаха и излизаха, свидетелстваха за факта, че това е една от горещите точки в Лондон — и щеше да стане още по-гореща с присъствието на делегацията от престъпните босове в света на савантите.

Пророка изтръска въображаема прашинка от белия си ревер.

— Това е в твоя чест — ухили се той на Айвс.

— Смаян съм — отвърна Айвс и огледа оживената улица с процъфтяващи барове и ресторанти. — Винаги съм искал да отида в „Ноулидж“. Всеки почитател го има на първото място в списъка си, когато посещава Лондон. Откъде знаете, че обичам музиката?

Пророка тръгна.

— Ще се изненадаш какво сме научили за теб през годините, Айвс. Според американския ми колега ти живееш тихо и спокойно, но не всичко може да остане скрито от заинтересованите страни. — Той спря на прага. — Но вие знаете това, защото ни следите, нали?

Айвс стисна ръката ми.

— Предполагам, че някои ви следят, но не и аз. През последните четири години бях в гимназията и учих усилено. Нямах време за шпиониране.

— И несъмнено си много умен. — Пророка нетърпеливо ни направи знак да вървим с него. — Тъй като разполагам с много мускулна сила, аз се нуждая от повече мозъци в бизнеса си. Ти ще бъдеш желано попълнение и мисля, че ще откриеш, че има много повече възможности за таланта ти, когато не си ограничен от глупавите табута на Мрежата на савантите.

Като например морал и почтеност.

Еднорог и Дракон ме погледнаха гневно, но едва ли аз бях виновна, че за Пророка те не бяха нищо повече от полезна мускулна сила.

От залата се разнасяха жаловитите звуци на саксофон. Пророка влезе, докато ние го следвахме като наметало, диплещо се в краката му. Заведението беше пълно, но савантите бяха запазили най-хубавото място, точно пред сцената.

Всичките бяха там — представители на всеки престъпен синдикат в света, както бяха в хотела. На всяка маса имаше малка свещ в червен свещник и на слабото осветление пламъчетата им приличаха на демонски очи, дебнещи до ръба на масите, за да надничат злобно към нас.

Внезапно изпитах желание да се обърна и да побягна — да спасявам живота си. Айвс ме стисна още по-силно, долавяйки колебанието ми.

— Всичко ще бъде наред — прошепна той.

Влизането ни съвпадна с последните ноти на „Изплачи река за мен“ и публиката избухна в аплодисменти. Пророка се усмихна. Съвпадението му хареса, защото все едно го поздравяваха.

Москва, Пекин, Сидни и останалите, които седяха близо до него. Това нямаше да бъде закрито обсъждане. Бяхме дошли за шоу, доказателство, че Пророка е опитомил един Бенедикт.

Джим се ръкува с Пророка и сетне потупа Айвс по рамото.

— Радвам се да се запознаем. Аз съм Ню Йорк. Чел съм много за вас, разбира се, но не мислех, че ще дочакам този ден. — Той ме съзря в сянката на Айвс. — Но ако имах малка дама като тази, която да защитавам, и аз щях да премисля плановете за живота си. — Джим ме хвана под ръка и ме заведе в кръга светлина около масата, като се държеше така, сякаш бяхме стари приятели. — Изглеждате прекрасно, госпожице Лондон. Седнете.

Около масата имаше само четири стола и Еднорог и Дракон разтревожено изтърчаха да си намерят места колкото е възможно по-близо до нас. Дойде сервитьор с бутилка шампанско и напълни по една чаша за всеки. Престорих се, че вдигам наздравица заедно с другите, но оставих шампанското си недокоснато. Айвс държеше ръката ми под масата и ми осигуряваше така необходимата утеха, докато с лекота бъбреше с Джим за бейзболния сезон. Не бях нужна за нищо друго, освен за украса и затова огледах помещението, в което се намирахме, търсейки маршрути към изхода, в случай че се наложи да си тръгна бързо. Едва когато съзрях най-близкия авариен изход със светъл зелен знак на бягащ човек, аз насочих вниманието си към музикантите. Пръстите ми стиснаха конвулсивно ръката на Айвс. На саксофона свиреше дребно русокосо момиче. Тежкият грим, очилата с черни рамки и вампирското червено червило не можеха да скрият самоличността и от човек, който през последните няколко дни е споделял стаята й. Скай. С надежда, примесена с ужас, аз потърсих Зед, защото предположих, че той няма да остави сама сродната си душа в подобна ситуация. Най-после го разпознах в брадатия барабанист с риза на цветя и, да, с чорапи и сандали. Прехапах език, потискайки абсурдното си желание да се изсмея на тази модна саможертва в името на каузата ни.

Но какво означаваше всичко това? Щом те бяха тук, тогава и останалите Бенедикт бяха тук. И или знаеха, че Айвс ги е предал, или той лъжеше и се преструваше и играеше срещу Пророка от самото начало. Затворих очи. Главата ми се замая. Ако се окажеше, че случаят е такъв, тогава щях да бъда принудена да нараня някого, когото Айвс обича. Не можех… не исках… освен ако… Осъзнах, че заповедта на Пророка не ми е забранила да я насочвам към себе си. Айвс ме обичаше — каза го само преди няколко часа. Щях да направя нещо на себе си, преди да докосна някого от семейството му.

— Добре ли си, скъпа моя? — Пророка се престори на загрижен, когато видя изтерзаното ми изражение, но аз разбрах, че аз съм го накарала да бъде нащрек с реакцията си. Опитах се да не се издавам с нищо. Не знаех със сигурност какво е довело тук семейство Бенедикт. Айвс се беше заклел, че няма да задейства никой от спусъците, които Пророка беше инсталирал в съзнанието ми. Може би те имаха други източници на информация, за които аз не знаех. Не беше необходимо да се престаравам само по силата на подозренията.

— Ами да, благодаря. Замислих се за песента. Винаги ми напомня за смъртта на майка ми.

Джим чу забележката ми и поклати глава.

— Няма да допуснем това. Никакви тъжни песни тази вечер. Нека ги помолим да изсвирят нещо, което харесвате. Какво да бъде?

Разсъждавах бързо, пресявайки песните, които знаех, за да намеря подходяща.

— Може би „Аз те омагьосах“? — Наскоро я бях чула в едно кафене и бях запомнила заглавието като екстравагантно и подходящо за способностите на савантите.

Джим щракна с пръсти и поръча на сервитьора да предаде молбата. Музикантите спряха, за да се подготвят за следващото изпълнение, и набързо обсъдиха нещо. Друго съобщение беше изпратено зад кулисите, докато пианистът, когото не познавах, подрънкваше потпури от различни мелодии. Иззад завесата в дъното на сцената излезе по-възрастна жена с хубава фигура и с тясна червена рокля и копринен тюрбан на главата и се приближи до микрофона, за да пее. Съжалих, че не бях избрала някое инструментално парче, защото само след секунда осъзнах, че в светлината на прожекторите стои Карла, майката на Айвс. Тя беше неузнаваема благодарение на тъмните очила и отрупания с накити тоалет на примадона. И само как пееше! Никой не би се усъмнил, че тя е поставено лице от Виктор, защото пееше като професионална певица с дълбок и страстен глас.

Не бях сигурна дали Айвс съзнава, че е обграден от членовете на семейството си, тъй като вниманието му изглеждаше съсредоточено изцяло върху домакините ни. Сигурно беше познал гласа на майка си. Но дори да беше така, той с нищо не го показа.

— Мм, Айвс… — прошепнах. Исках да ми обърне внимание, за да оставя изражението си да говори, защото не смеех да рискувам да продумам.

Той ми се усмихна нагло, съвсем различно от обичайната си, открита усмивка.

— Не сега, сладурче.

Това не беше отговор. Все още не бях наясно дали той знае. Млъкнах и се заслушах в разговора им няколко минути. Джим се опитваше да примами Айвс в неговата организация и говореше със завоалирани термини за операция, свързана с разпространение на наркотици, която ръководеше заедно с други членове на конфедерацията от саванти престъпници. Видях, че на Пророка му става все по-горещо под яката, защото беше изместен встрани.

— Лондон е голям пазар — намеси се неочаквано той. — Имам планове за Айвс да ми помогне да създадем маршрути в столицата. Компетентността му с компютрите ще бъде безценна в заобикалянето на митническите и акцизните проверки.

Джим махна пренебрежително с ръка.

— Онези глупаци? Ние имаме талантливи куриери, които със способностите си могат да убедят всеки да ги пусне през границата.

— Но много по-надеждно е да имаш софтуерна система, която освобождава товара на наше име. Ако стоката пристигне вече проверена, тогава такива методи не са необходими. — Пророка отпи от шампанското си и сбърчи нос. — Малко е сухо за моя вкус. — Той направи знак на сервитьора да донесе друга бутилка на масата, уточнявайки друга реколта — недотам изтънчен сигнал, че той отново поема командването на малката ни група. — Какво ще кажеш, Айвс?

Айвс имаше такъв вид, сякаш предпочиташе да не бъде в центъра на вниманието.

— И двете идеи имат достойнства — дипломатично отговори той. — Но невинаги може да се разчита на технологиите. Властите може да решат да извършат проверка на място. Пък и винаги има кучета, които надушват куриера.

Джим се усмихна мрачно.

— Проклети кучета. Още не сме намерили някой, който да ги убеди да душат другаде. Способностите ни за контролиране на съзнанието действат само върху човешки същества.

Очите на Пророка се плъзнаха към мен.

— А ти, Феникс? Можеш ли да контролираш животни? — Той отново се обърна към Джим. — Моето момиче прави нещо много хитро — спира ума ти за няколко секунди.

Джим вдигна чашата си за наздравица за мен.

— Няма причина да не действа върху кучета. Какво ще кажеш?

— Ами… не съм опитвала. — Догади ми се. Не стига, че бях крадец, но сега Пророка възнамеряваше да ме използва и като муле за пренасяне на наркотици. — Трябва да си помисля. Извинете ме. Отивам да се освежа. — Щом Айвс не ми позволяваше да го предупредя, щях да се опитам да разбера какво става, за да бъда подготвена за онова, което предстоеше да се случи. Той продължаваше да държи ръката ми, но аз я измъкнах. — Няма да се бавя.

Отправих се към тоалетните, съзнавайки, че Еднорог е станал от масата и върви след мен. Огледах се наоколо за други от семейство Бенедикт, но ако бяха под прикритие, не ги забелязах. Усмихнах се кисело на Еднорог, влязох в дамската тоалетна и се взирах в огледалото цели пет минути, надявайки се, че Скай или Карла ще схванат намека ми и ще дойдат да ми обяснят какво правят тук. Освен това исках шанс да се застъпя за Айвс — че ги е предал заради мен — и да разбера какъв е планът им, защото със сигурност имаха такъв, и не бяха имали възможност да го споделят с нас, защото ни подслушваха, откакто Айвс се беше присъединил към Общността. С толкова много различни участници, които не знаеха какво е намислила другата страна, по всяка вероятност щеше да настане голяма бъркотия.

Но никой не влезе.