Джос Стърлинг
Феникс (16)

Шестнайсета глава

Час по-късно на вратата на моята взета назаем спалня се почука дискретно и на прага застана господин Бенедикт. След декадентско дълго къпане с гореща вода аз лакирах ноктите на краката си с помощта на Скай. Тя настоя да лакираме всеки един с различен цвят за по-забавно. Бяхме обградени от покупките си, които се бяха изсипали от торбите и разпилели като подаръци на парти за прощъпалник.

Преча ли ви? — учтиво попита той. Усетих, че това поведение не му е присъщо, след като е отгледал момчета.

Съвсем не. Почти изсъхнаха. — Почувствах се малко странно да ме хванат с вдигнати крака с нокти, лакирани във всички цветове на дъгата. И на господин Бенедикт очевидно му стана неудобно, че прекъсва момичешки занимания.

Той отстъпи назад.

— Ела в кухнята, когато си готова.

— Звучи сериозно. — Скай прибра шишенцата лак в чантичката с гримовете си. — По-добре да дойда с теб за морална подкрепа.

Успокоих се, че тя ще бъде до мен и отидох в кухнята. Айвс, господин Бенедикт и Виктор се бяха събрали около лаптопа.

— Хей, Фей, добре ли си? — попита Айвс. И той си беше взел душ, съдейки по още влажната му, щръкнала коса.

— Хмм — отвърнах, без да искам да се ангажирам с отговор, докато не разбера за какво става дума.

Виктор вдигна глава, видя разноцветните ми нокти и се усмихна.

— Виждам, че Скай вече ти влияе, а?

Размърдах пръсти.

— Ами… да.

— Не изглеждай толкова уплашена, миличка. — Господин Бенедикт се усмихна сърдечно и ми направи знак да се приближа. Непринудената му употреба на гальовната дума ме трогна. Той знаеше, че съм превърнала сина му в рисков фактор за семейното щастие, но пак ме приемаше радушно.

— Всичките сте толкова сериозни. Какво очаквате да си помисли Фей? — Скай ме заобиколи, за да погледне екрана на компютъра. — Аха, разбирам.

— Какво има? — Опитах се да заема небрежна поза, облягайки се на плота, но очаквах всеки момент да бъда изстреляна оттам. Бяха ли открили кой е баща ми? Може би затова се държаха толкова сдържано. Айвс дори не ме беше погледнал в очите.

— Мисля, че те намерихме в Националните архиви — обясни Виктор. — Виж.

О, Боже, оказах се права. Положих усилия и изминах краткото разстояние до екрана, който показваше копие на пълното ми свидетелство за раждане. Името на майка ми беше изписано ясно, както и датата и мястото на раждането ми — втори юли в болница в Нюкасъл. В мястото за баща пишеше: „Неизвестен“.

Айвс ме прегърна.

— Съжалявам. Искаше ми се да бяхме открили повече за теб.

Връхлетя ме облекчение като вихър в есенна гора, отвявайки страховете ми. Те се притесняваха, че ще се разстроя, защото нямам баща, а всъщност беше точно обратното. Тайната ми беше запазена.

— Това не е важно. Всичко е наред.

Виктор ме погледна проницателно. Мисля, че той разбра, че крия нещо.

— Не бих казал, че не е важно. Оттук би трябвало да можеш да проследиш родословното дърво на майка си. Сега знаем датата ти на раждане. Може би имаш баби и дядовци, лели и чичовци. Кой знае? — Той натисна клавиша „Принтирай“.

Да, вярно — отвърнах, макар че в момента нямах желание да се занимавам с това. Впусках се в частно празненство, че официално нямам баща.

Хубавото е, че така по-лесно ще те измъкнем от страната, тъй като нямаш роднини, които да възразят.

Ще говоря с познатите ми в Министерството на вътрешните работи, ще поискам да ми върнат някои услуги и ще видя дали ще мога да ти извадя паспорт въз основа на свидетелството ти за раждане. Скоро ще бъдеш пълнолетна, затова не би трябвало да се тревожат много. Ще ми трябва снимка.

— Разбира се. Мисля, че на Ливърпул Стрийт има фотостудио, където правят такива снимки. — Опитах се да говоря с делови тон, загърбвайки въпроса с обърканото ми родословие.

— По-добре я заведи веднага — каза Виктор на Айвс и попълни формуляра на екрана на компютъра.

— Когато уредим нещата тук, няма да искаме да стоим дълго в Лондон.

Би било хубаво да ме попитат дали искам да замина с тях. Това ми напомни за нещо. Спрях на вратата.

— Между другото, лошите знаят данните от паспорта на Айвс. Видях копие на страницата със снимката. Така го разпознах първия ден. Не знам как са се сдобили с нея. Никой не каза.

Така ли? — Думите ми привлякоха интереса на Виктор. — Сигурно някой от тях работи в системата. Дали това означава, че знаят колко сме сега? Надявахме се, че не съзнават, че сме повикали подкрепления.

— Може да идва от Съединените щати. Имам предвид копието на паспорта. — Допрях пръсти до челото си, защото зад лявото ми око се появи болка. — Видях един човек от Ню Йорк, който знаеше за вас. — Помъчих се да заблудя мозъка си, че не нарушавам никакви правила, и че казвам само какво съм видяла, а не какво съм чула. — Имаше и други — Москва, Пекин, Сидни. — Главата ме заболя от отмъщението на Пророка, но трябваше да кажа нещо на семейство Бенедикт колкото мога повече. Нямаше да понеса, ако бъдеха неподготвени. Те трябваше да се тревожат не само за Пророка. — Мисля, че се бяха събрали на някаква среща на върха.

— Фей, млъкни. — Айвс извади хартиена кърпа и избърса лицето ми. — От носа ти потече кръв.

Виктор ме погледна загрижено.

— Признателен съм ти за това, което ни разказваш, Фей, но ние вече знам, че в момента в Лондон има група саванти престъпници. Затова сме тук.

— Разбирам. — Това променяше нещата. Изведнъж си представих как падам между водно такси и защитната стена на Темза, повлечена в устрема на две неумолими сили. Савантите знаеха за съществуването на другата групировка. Аз бях единствената глупачка, която не съзнаваше това и беше притисната по средата.

Айвс ме заведе да седна на стол, за да облегна глава на масата.

— Не й казвай нищо повече, Виктор. Това не е в полза на никого от нас.

Не бях сигурна дали е така. Неведението щеше да ме доведе до грешки, като например да си причиня мигрена и кървене от носа, за да им кажа нещо, което те вече знаят.

Виктор стисна рамото ми, докато минаваше покрай мен.

— Мисля, че днес може да пропуснем снимката. Трябва да си починеш.

Кървенето беше спряло веднага след като бях престанала да издавам тайните на Пророка.

— Всичко е наред. Тя ще бъде добре след малко.

— Съгласен съм с Виктор. — Господин Бенедикт заговори, сякаш налагаше закона, добър съдия, който председателства над семейството. — Открихме те съвсем скоро, Фей, и от онова, което научих от Хавиер, трябва да се грижим за теб. Препоръчвам ти до края на деня да лежиш на дивана и да гледаш филми. Сигурен съм, че Айвс с удоволствие ще изпълнява всичките ти желания.

Съдейки по думите му, аз подозирах, че те искат да ме предпазят от неприятности. Не можеше да не са забелязали, че всеки път, когато ме оставят, се опитвам да избягам.

Надигнах се. Главата ми се въртеше, но реших да се подчиня.

— Звучи чудесно. Мисля, че не съм си почивала нито един ден.

— Успокой се. Ще се видим по-късно. — Господин Бенедикт спря, за да целуне за довиждане Скай — непринуден, бащински жест — и после се поколеба дали да направи същото и за мен. — Ще изпратя Зед, когато Хавиер поеме работата от него.

Облегнах се на Айвс.

— Къде отиват всички?

Той повдигна рамене.

— Мисля, че е най-добре да не питаме.

Айвс беше прав. Семейство Бенедикт се бяха разделили на екипи и всеки имаше определена задача, едната от които беше да ме „узаконят“. Не исках да гадая какво ще правят другите.

— Е, какво ще гледаме?

Айвс ме взе на ръце, без да обръща внимание на писъците ми и на смеха на Скай, и ме сложи на канапето в дневната.

— Само да не е „Магьосникът от Оз“, моля те. Няма да издържа на травмата да споря за правата на вещици със зелена кожа.

Едва не се усмихнах, но все още бях твърде чувствителна за снощи, за да се отдалеча на необходимото разстояние и да видя, че държането ми беше смешно. Бях толкова напрегната емоционално, че ми беше неудобно да си спомням.

Скай влезе и пусна дивиди на коленете ми.

— „Десет неща, които мразя у теб“ — класика. Айвс?

Той извади диска и приклекна до видеото, за да го пусне.

— Да?

— Няма да ни разваляш удоволствието, като прекрояваш наново филма с остроумните си забележки за историята на кинематографията…

— Никога не бих го направил, Скай.

— Ами. И няма да ни казваш, че сюжетът прилича на „Укротяване на опърничавата“ във всеки аспект — сценарият, героите и така нататък, и като капак на всичко да ни засипваш с рецензии на всички други филми по пиеси на Шекспир.

— Значи не искаш да чуеш анализа ми на „Хамлет“ и „Цар Лъв“.

Скай скръсти ръце на гърдите си.

— Не.

Айвс въздъхна разочаровано.

— Слушам, шефе.

— Но ще ни направиш пуканки в микровълновата фурна.

Той се изправи и отдаде чест, а после се наведе над мен и прошепна:

— Тя е дребна, но опасна. Реших, че трябва да го знаеш, ако ще ставате приятелки.

— Ние вече сме приятелки — заяви Скай. — И си се изпречил пред екрана.

— Слушам, мадам. — Айвс изтърча в кухнята.

— Ти се вместваш добре сред тях — отбелязах, вдигнах крака на канапето и ги завих с одеяло.

Скай изсумтя.

— Отначало не беше така. Караха ме да се подчинявам.

Не и повярвах.

— И все пак се държиш като член на семейството. Айвс те има за сестра.

Сините и очи придобиха сериозно изражение.

— Те наистина са моето семейство, Фей. А сега и ти си част от него. Ще ти отнеме известно време, но ще се приспособиш.

— Хмм.

Тя ощипа одеялото над пръстите на краката ми.

— Ако съм научила нещо, това е, че биологичното семейство понякога може да е ад. Само онова, което сам си създадеш, ти дава дом и хора, които да обичаш — Точно преди да кажа нещо по въпроса, Скай отметна глава назад, засмя се на себе си и разпери ръце. — Чуй ме само! Толкова млада и толкова мъдра! Ще млъкна. Пусни филма и се приготви да се забавляваш.

След това денят премина бързо. Хареса ми, че Айвс и Скай ме глезят и ми угаждат, докато другите членове на семейството влизаха и излизаха. Видяхме Зед за малко в късния следобед. Той игра карти с Айвс, а Скай и аз гледахме сълзлива класика. Момчетата се караха през по-голямата част от играта. Айвс обвиняваше Зед, че лъже, като използва усещането си за бъдещето, а Зед твърдеше, че това е справедливо, когато брат му има „проклет“ компютър в главата си. Не стана ясно кой победи накрая. Мисля, че никой, защото двамата се сборичкаха на пода и картите се разхвърчаха навсякъде из стаята. Притесних се, че ще се наранят, но Скай се засмя и им каза да не вдигат шум.

Айвс дойде при мен след схватката, разгорещен и разрошен.

— Удари ли се? — попитах.

Той се намести между мен и облегалката за ръце на канапето, така че аз почти седнах върху него.

— Не, но Зед пострада. Разбих го.

Зед го замери с възглавница. Айвс я спря със страхотен телекинетичен ход. Възглавницата падна от въздуха като прострелян гълъб.

— Престанете, момчета. Играйте честно — престорено ги сгълча Скай.

— Фей, изглеждаш мъничко разстроена.

— Така ли се държат семействата? — попитах.

— Много от тях — потвърди тя. — Съжалявам.

— Не, не, харесва ми.

— Харесва ти, че големият ми брат ме спуква от бой? — Зед докуцука до фотьойла. — Той е хулиган.

Протестът беше силно подозрителен, идвайки от момче, което имаше такъв вид, сякаш можеше да вдигне миникупър с две ръце, без да се изпоти.

Айвс направи дъжд от искри над главата на Зед, който ги прогони като рояк досадни комари.

— Престани, Мозъчко, или ще кажа на Фей за другите ти съпруги.

— Какво? — засмях се.

Айвс изпъшка.

Зед се ухили. Знаеше, че е намерил отличен начин да постави в неудобно положение брат си.

— О, да. Айвс се е женил най-малко три пъти, и все за сладки момиченца.

— В детската градина — изръмжа Айвс.

— Да. Той беше неустоим. Бяха си го поделили — Мери-Джо играеше негова булка в понеделник, Черил — в сряда, а Моника — в петък.

— Ще изгориш за това — измърмори Айвс.

— А какво ставаше във вторник и четвъртък?

— Мама го държеше у дома. Все пак нашият жребец трябваше да си почива.

Скай седна на облегалката за ръце на креслото на Зед.

— О, тази история ми харесва. Ами ти?

Зед се усмихна самодоволно.

— На мен не ми позволяваха да играя, защото бях твърде злобен и груб. Айвс винаги е бил джентълменът в семейството — идеален младоженец за деца под шест години. Мама вероятно има снимки някъде, които пази за истинския голям ден в живота му. Смятай се за предупредена, Фей.

Усмихнах му се неспокойно. Нямах нищо против да се шегува, но Зед говореше така, сякаш женитбата ни беше предрешен въпрос, а не нещо, с което трябваше да се съглася.

— Айвс не трябва да се тревожи. Не мога да взема двуженец, нали?

— О, той е свободен човек. — Зед не забеляза неловкостта между Айвс и мен, породена от забележката му. — Разводите бяха жестоки — сълзи, счупени играчки. Това представлява Айвс. Мисля, че сега са приятели. Мери-Джо не ти ли беше партньорка по биология тази година?

— Да, и отива да учи в Принстън. С гаджето си. — Айвс стана, давайки знак за смяна на темата.

— Искаш ли да хапнеш нещо, Фей?

— Да, моля.

— Ще направя спагети за всички. Как ви звучи?

— Страхотно. Аз ще бъда помощничка на готвача.

Той хвана ръката ми и ме заведе в кухнята.

— Може да ми помагаш, като седнеш на стола и ми правиш компания. Искам да ми обещаеш да не слушаш тъпите истории на брат ми. — Айвс смръщи чело и се поправи: — На братята ми.

— Не съм сигурна, че мога да обещая такова нещо.

— Не е честно. — Той извади тежка тенджера от бюфета и я сложи на печката.

Имаше нещо невероятно секси в това да гледам как готви Айвс и леко намръщеното му чело от съсредоточаване, докато планираше атаката си върху вкусовите ни рецептори. Той не само сложи много спагети в тенджерата, както бих направила аз, но и приготви червен сос от нищо, като режеше и кълцаше, разтрошаваше и разбъркваше с такова внимание, каквото предполагам, че отдаваше на научните си експерименти. Готвеше така, сякаш съставяше нова формула, пробваше вкуса и ме питаше какво мисля за подправките и всичко това с експертно око, за да получи идеалният баланс. Позволи ми да настържа пармезана, но това бе единственото, което ми даде да направя в кухнята. А когато сервира, той не само сипа с черпак спагетите, но и ги поднесе с настъргано на ивички сирене и листенца босилек най-отгоре.

— Вечерята е готова — престорено официално извести Айвс, преметнал кърпа на ръката си като сервитьор.

Зед и Скай дойдоха при нас до плота.

— Еха, обожавам как готви Айвс — въодушевено възкликна Скай.

Трябваше да се съглася. Това беше най-вкусно приготвеното домашно ястие, което бях яла.

— Предателка. — Зед наля на всички леденостудена вода.

— Можеш ли да готвиш като него? — попитах.

— Да.

— Не — едновременно възразиха Айвс и Скай.

— Истинските мъже не готвят, а пекат на скара — ухили се Зед. Знаеше, че доводът му е необорим. — Брат ми е толкова метросексуален. Всичките тези умения на градско момче. Тревожа се за него.

— Тревожи се за себе си — присмя му се Скай. — Домакинството ни е точно петдесет на петдесет в готвенето и отказвам да се прехранвам с прегоряла пица. Когато се върнем у дома, ще те запиша на курс по готварство. Никакви целувки, докато не ми сготвиш прилично ядене.

Айвс се ухили.

— Отмъщението е мое.

Зед изглеждаше притеснен за миг, но после се усмихна.

— Няма да продължи дълго. — Той придърпа Скай и я целуна по устните. — Ето. Казах ти.

— Правилото „Никакви целувки“ започва, когато се приберем у дома и ти намеря курс — самодоволно каза Скай. — Чети дребния шрифт.

Зед скръсти ръце на гърдите си и бутна настрана празната си чиния.

— Няма да стане.

— Ще видим. — Погледът на Скай обещаваше възмездие и двамата се гледаха в очите няколко секунди, през които между тях сякаш преминаваха искри.

— Предизвикателството е прието, милейди. — Зед и се поклони с театрален замах.

Докато ги гледах, аз имах чувството, че Скай може би няма толкова силна воля, колкото си мислех. От друга страна, обаче, тя вероятно нямаше нищо против да загуби.

 

 

Виктор се прибра късно, много след като повечето членове на семейството си бяха легнали. Чух гласът му да отеква в кухнята, докато бях в банята, и се зачудих дали е постигнал някакъв напредък с набавянето на паспорта ми, или е разбрал какво смята да направи Айвс. Съдейки по гласа му, той сигурно беше открил нещо, от което да се оплаква, защото тонът му беше ядосан. Обикновено бих избягала в противоположната посока, когато чуя повишен тон, но другият участник в спора беше Айвс. Угасих лампата и зачаках вентилаторът да престане да бръмчи. Щом настъпи тишина, аз се промъкнах в коридора, за да подслушвам. Не изпитах угризения, че го правя, защото ако Айвс се нуждаеше от подкрепа, исках да бъда там. Ако ли не, беше най-добре той да не знае, че шпионирам брат му. Налагаше се да рискувам, тъй като досега неведението не ми беше послужило добре. Нямах пълно доверие на Виктор. Той беше свързан с правораздаването и сигурно ме презираше, въпреки че засега успяваше да го прикрива.

Виктор стоеше с гръб към вратата и размахваше купчина документи към малкия си брат.

— Виж, Айвс, аз ръководя операцията. Твоята работа е да изучаваш айсберги или каквото и да е там. Не мога да кажа на Скотланд Ярд, че собственото ми семейство действа зад гърба ми. Работил съм усилено, за да изградя връзките си, и с тяхната помощ сме на път да разбием тази групировка на саванти.

— Да, знам, но това се промени, откакто срещнах Фей. — Айвс сигурно беше ядосан, защото накара свещта на масата да се разтопи супер бързо, с пламъци, високи трийсетина сантиметра, сякаш трябваше да направи нещо с разгорещените си чувства. Започвах да разбирам, че той има избор с дарбата си — или да овладее чувствата си, или да намери проводник и да ги изгори. Не го ли стореше, предполагам, че някой щеше да пострада.

Виктор отчаяно крачеше напред-назад.

— Тя е само една малка част от всичко това. Разбирам, че искаш да я спасиш — тя трябва да е приоритет за теб, но залогът е по-голям и ти го знаеш. Трябва да проведем операцията като по учебник. Не мога да позволя на един аматьор да прави каквото си иска. Така може да убият някого от нас.

— Не излагам никого на опасност.

— Глупости. Излагаш себе си на опасност и аз няма да го позволя. Може да мълчиш пред другите, но аз трябва да знам какъв е планът ти.

— Татко те предупреди — ти може да объркаш всичко и да съсипеш месеци работа на правораздавателните агенции по света. Не мога да проведа операцията, ако се препъваме един в друг. Кажи ми, по дяволите!

Знаех, че трябва да се прибера в стаята си, защото може да чуя нещо, което няма да искам да бъда принудена да кажа на Пророка, но любопитството ме държеше прикована на място.

Свещта вече представляваше локва от горещ восък. Айвс направи огнено кълбо върху дланта си.

— Не мога.

— Господи, не разбираш ли? Тук не става дума за твоята сродна душа, а за теб и арогантната ти самонадеяност, че ти, едно седемнайсетгодишно хлапе, можеш да надхитриш всички други. Приеми истината, братко, не можеш.

Айвс упорито се втренчи в празното пространство.

— Слушаш ли ме изобщо, или трябва да ти напомня какво се случи на Зед и Скай през есента? Ти ни каза, че охранителният периметър около дома ни не може да бъде нарушен и че си свършил ненадмината работа, но двама от главорезите на Кели пак успяха да преминат и да ги снимат.

— Мислех, че няма да ми го припомниш. — Огненото кълбо на дланта на Айвс угасна. — И направих подобрения оттогава. Сега никой не може да проникне.

— Чуй се само. Пак го правиш. Умен си, няма съмнение в това, но забравяш, че има и други умни хора. Те могат да те надхитрят.

Айвс скръсти ръце на гърдите си.

— Домът ни е в безопасност. Фей няма да пострада, докато е с мен.

— Взимаш нейната страна вместо страната на семейството си?

— Не става дума за различни страни. Сега Фей е част от семейството ни.

Виктор удари с документите по плота, раздразнен от Айвс и от себе си.

— Може би. Добре, знам го, но тя ни разделя.

Айвс го погледна гневно, скочи и зае бойна поза.

— Това не е вярно и не искам да чувам нито дума, че обвиняваш нея за ситуацията. Моят избор е отговорността — единствено моята. Мога да постигна добър резултат, ако ти си свършиш работата и ме оставиш аз да си свърша моята.

— Искаш да ти се доверя, че мозъкът ти разсъждава като на онези, израснали на улиците, колкото е и интелигентен?

— Предполагам.

— Айвс, направо ме убиваш. Гледам те и се опитвам да се убедя, че знаеш какво правиш, но част от мен си мисли, че си глупав, когато в картинката се появи момиче. — Виктор въздъхна отчаяно. — Не искам да споря с теб. Искам да ти помогна. От всичките ми братя най-малко теб искам да въвлека в тази работа.

— Защо?

— Ти си твърде добър. Не виждаш лошото в хората, даваш им прекалено много доверие.

Айвс поклати глава, без да отстъпва нито сантиметър.

— Надявам се, че не говориш за Фей, защото ако е така, бързо ще разбереш колко лош мога да бъда.

Виктор сигурно познаваше упорития му поглед и престана да блъска по заключената врата.

— Тези са нейни. — Виктор рязко смени темата и сложи документите на плота. — Знаеш, че тя не ти казва всичко, нали?

Айвс повдигна рамене и прелисти документите.

— Мога да я накарам да ни разкаже всичко, като използвам дарбата си.

— Не. — Отговорът на Айвс беше кратък и окончателен.

— Не? Дори няма да си помислиш?

— Твърде много хора са я обърквали през годините, Виктор. Ако и ние разбием доверието и заради личните си цели, никога няма да си я върнем. Тя ни каза каквото можеше. Видя я днес. Фей си причини главоболие и кръвотечение от носа, опитвайки се да ни предупреди срещу какво сме изправени.

Виктор съблече сакото си и разхлаби вратовръзката си.

— Не се съмнявам в добрите й намерения, но шестото ми чувство ми казва, че тя крие още неща, които може да каже, ако иска. Неща, които я безпокоят толкова силно, че отказва да мисли за тях.

— Е, и? Тогава са лични и не са наша работа.

— Мислиш ли?

Високото ниво на тревожност сигурно ме издаде, защото погледът на Айвс се насочи към тъмния коридор. А, да, уникалната сигнатура. Бях забравила, че той е енергийна хрътка.

— Още ли не спиш? — хладно попита Айвс. Сега имаше да се ядосва за още нещо — че съм подслушвала.

Без желание излязох на светлината. Нямаше смисъл да крия факта, че съм слушала.

— Не можех да заспя. Спорът ви беше твърде интересен. Аз бях темата, нали?

— Да, ти. — Виктор седна, вероятно за да изглежда по-малко заплашителен, защото се беше изправил застрашително над мен, но аз видях погледа „Казах ти“, с който той стрелна Айвс, подчертавайки ненадеждността ми. — Съжалявам, че си чула, но трябваше да кажа мнението си.

— Няма проблем. Няколко пъти казах на Айвс, че не трябва да излага на риск никого от вас заради мен. Аз не си заслужавам.

— Не съм казал, че си по-малко важна от всеки от нас, Феникс — поправи ме Виктор, — а само, че трябва да помислим повече какво да направим с теб.

Не бях сигурна дали има разлика. Всичко беше въпрос на приоритети, а аз не бях номер едно за него.

— Естествено, че разбирам. Наистина.

Сега Айвс изглеждаше ядосан и на двама ни — на мен, че толкова много подценявам стойността си, и на Виктор, защото е толкова настоятелен за достойнствата на операцията си.

— Добре, Виктор, няма да ти досаждаме утре. Ти направи каквото трябваше, а ние ще отидем да разгледаме забележителностите на града. — Айвс бутна документите към мен. — Подпиши се тук, Фей. — Той видя недоверчивото ми изражение и въздъхна. — Това е само формуляр за паспорт, нищо повече.

Утре беше срещата ни с Пророка. Нямаше ли Айвс да каже за това на брат си?

— Но, Айвс…

— Не сега, Фей. В момента съм ядосан и не искам отново да се караме. Подпиши проклетите документи.

Не протестирах срещу документите и той го знаеше. Прехапах устни и се подписах. Беше странно — за пръв път подписвах нещо. Подписът ми изглеждаше разкривен и детински. Искаше ми се да се бях сетила да се поупражнявам.

— Виж, Фей, не искам да мислиш, че не ми пука какво ще стане с теб. — Виктор прибра документите в кожената си чанта. — Но в момента трябва да балансирам много неща. Ако можеш да убедиш брат ми да ми се довери, ще бъде много по-лесно.

Кимнах, макар да знаех, че няма да стигна доникъде с Айвс.

— Разбира се, ще се опитам. Лека нощ.

— Приятни сънища — отвърна Виктор.

Едва ли щяха да бъдат приятни. Очаквах неспокойна нощ на мятане и въртене. Страхувах се от плановете на Айвс за утре. Както каза брат му, той беше свръхинтелигентен, но притежаваше ли и хитростта на хората, израснали на улиците? Двете не бяха едно и също и Айвс можеше да бъде подведен, като се мислеше за по-умен от останалите. Трябваше да измисля свой план, докато Айвс и Виктор бяха заети с техните.